Зам. градският прокурор на София: Леглата в психиатричните лечебни заведения трябва да се увеличат двукратно
За положението на психиатричните лечебни заведения у нас, сред проблемите и решенията, приказва в ефира на " Добро утро, Европа " заместител градският прокурор на София - Десислава Петрова.
" В края на предходната година Софийска градска прокуратура взаимно с изпълнителна организация " Медицински контрол " и основна дирекция " Национална полиция " извършихме инспекция в границите на нашата подготвеност, която обхващаше 8 заведения лечебни на територията на град София. Ние не можем да излезем отвън рамките на териториалната си подготвеност. Правя тази спогодба, защото на последвалата кръгла маса ни беше припомнено, че най-големите проблеми не са в София, само че това не е в границите на нашите благоприятни условия да проверим ", уточни Петрова.
" Това, което открихме на територията на град София, сподели едно съществено изпитание от страна на шефовете на заведенията, доколкото им е допустимо и разполагат се с бюджета, да поддържат прилични условия в тях. Разбира се, те могат да бъдат усъвършенствани, само че бяха написани правила и имаше опция да бъдат проследени всички клинични изпитвания, които се организираха и са били провеждани с пациентите. Разписани процедури за реализиране от страна на лекарите на съдебно-психиатричните експертизи, присъединяване им в правосъдни съвещания, тъй като това са и хората, които действително се грижат за пациентите ", съобщи тя.
Констатирахме като минус на организацията на работата извънредно дребната леглова база в София. Тя е два пъти по-ниска от това, което е приблизително за страната и би трябвало най-малко двукратно да бъде увеличена, с цел да може съответно да се дават грижи на лицата.
" Много постоянно сътрудниците се сблъскват с неспособност да настанят това лице в лечебно заведение, тъй като никой не го приема. Тук идва и вторият проблем. Включително университетските лечебни заведения доста постоянно отхвърлят банкет на пациенти, които са настанени наложително. Те имат право да отхвърлят, когато нямат физическа опция да настанят лицето, тъй като всичките им кревати са заети, те не могат да го остават на стълбите ", разяснява Христова.
" Може да се желае наложително настаняване и лекуване на такова лице, само че с цел да се случи това те би трябвало, с изключение на да страдат от същинско психологично заболяване, да бъдат рискови за себе си или за близките. Не всяко лице, което страда от психологично заболяване, автоматизирано би трябвало да бъде настанено за лекуване. Той не може да остане на лекуване за непрекъснато. Необходимо е по-късно да има съответни ограничения за последващото му следене, лекуване, ресоциализация, рехабилитация, тъй че да няма следващи прояви рискови както за него, по този начин и за обществото. Не може, даже е когато е овладяно положението на едно лице и са му предписани медикаменти, в случай, че то няма близки, които да се грижат за него и няма средства да си закупи тези медикаменти и страната не го обезпечава, да се чака, че то ще успее независимо, съответно да се грижи за положението си ", изясни тя.
Целия диалог вижте във видеото.
" В края на предходната година Софийска градска прокуратура взаимно с изпълнителна организация " Медицински контрол " и основна дирекция " Национална полиция " извършихме инспекция в границите на нашата подготвеност, която обхващаше 8 заведения лечебни на територията на град София. Ние не можем да излезем отвън рамките на териториалната си подготвеност. Правя тази спогодба, защото на последвалата кръгла маса ни беше припомнено, че най-големите проблеми не са в София, само че това не е в границите на нашите благоприятни условия да проверим ", уточни Петрова.
" Това, което открихме на територията на град София, сподели едно съществено изпитание от страна на шефовете на заведенията, доколкото им е допустимо и разполагат се с бюджета, да поддържат прилични условия в тях. Разбира се, те могат да бъдат усъвършенствани, само че бяха написани правила и имаше опция да бъдат проследени всички клинични изпитвания, които се организираха и са били провеждани с пациентите. Разписани процедури за реализиране от страна на лекарите на съдебно-психиатричните експертизи, присъединяване им в правосъдни съвещания, тъй като това са и хората, които действително се грижат за пациентите ", съобщи тя.
Констатирахме като минус на организацията на работата извънредно дребната леглова база в София. Тя е два пъти по-ниска от това, което е приблизително за страната и би трябвало най-малко двукратно да бъде увеличена, с цел да може съответно да се дават грижи на лицата.
" Много постоянно сътрудниците се сблъскват с неспособност да настанят това лице в лечебно заведение, тъй като никой не го приема. Тук идва и вторият проблем. Включително университетските лечебни заведения доста постоянно отхвърлят банкет на пациенти, които са настанени наложително. Те имат право да отхвърлят, когато нямат физическа опция да настанят лицето, тъй като всичките им кревати са заети, те не могат да го остават на стълбите ", разяснява Христова.
" Може да се желае наложително настаняване и лекуване на такова лице, само че с цел да се случи това те би трябвало, с изключение на да страдат от същинско психологично заболяване, да бъдат рискови за себе си или за близките. Не всяко лице, което страда от психологично заболяване, автоматизирано би трябвало да бъде настанено за лекуване. Той не може да остане на лекуване за непрекъснато. Необходимо е по-късно да има съответни ограничения за последващото му следене, лекуване, ресоциализация, рехабилитация, тъй че да няма следващи прояви рискови както за него, по този начин и за обществото. Не може, даже е когато е овладяно положението на едно лице и са му предписани медикаменти, в случай, че то няма близки, които да се грижат за него и няма средства да си закупи тези медикаменти и страната не го обезпечава, да се чака, че то ще успее независимо, съответно да се грижи за положението си ", изясни тя.
Целия диалог вижте във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ