За последните 31 години снежната Коледа е по-скоро мит в

Сняг на Коледа – мит или реалност?

За последните 31 години снежната Коледа е по-скоро мит в България, тъй като единствено в по-малко от половината случаи в равнините е имало снежна завивка на 25 декември. В годините обратно сме ставали очевидци и на сурови зимни коледни дни, само че е имало и гръмотевични стихии, типични за пролетта и лятото. През последните 10 – 15 години не са редки случаите и на съвсем летни температури в празничните коледни дни, като безспорно това е част от климатичните промени, на които ставаме очевидци. Изследване, което стъпва на данни за няколко места в страната за интервал от 31 години – от 1991 година до през днешния ден, демонстрира, че с най-голяма възможност за снежна завивка са високите западни полета, Дунавската низина и Предбалкана, където за проучвания интервал “бяла Коледа ” е имало в 43% до 55%. В София за последните 31 година единствено в 47% от случаите е имало сняг на Коледа.

Всяка година при започване на декември, наред с всички ежедневни и странични въпроси, от ден на ден хора стартират да се питат „ Ще има ли сняг на Коледа? “. Това любознание има няколко измерения. Отговорът може да има огромна практическа стойност, тъй като коледните празници са тези дни в годината, през които се реализира огромна подвижност, както на близки, по този начин и на доста далечни дистанции. Ето за какво е значимо да се знае ще има ли сняг по Коледа или не. Разбира се, с изключение на практическа страна, въпросът има и немалка прочувствена стойност. Тя е обвързвана с чисто субективните ни чувства, които връщат множеството от нас в детството и в приказките за Дядо Коледа/Мраз, Снежанка, джуджетата, елените и цялата приказна менажерия. А в тази част на света, неизменим „ признак “ в тези приказни мемоари са и шапките, ръкавиците, топлите облекла, уютните къщи и по изискване – постоянно би трябвало да има и сняг. Снегът по Коледа в нашето схващане е надали не нещо наложително, останало от детските години. Да не забравяме, че подаръците за Коледа (ако сме слушали) идват с шейната на Дядо Коледа.

Но в действителност се оказва, че снегът не всеки път участва по Коледа

Днес се оказва, че сняг нормално има главно в планините или в по-северните райони на планетата, а в умерените ширини на Европа не всяка година има снежна завивка. А какво да кажат жителите на Южното полукълбо, където по това време на годината стартира същинското лято? Там Дядо Коледа по какъв начин идва? Ако човек се замисли, се оказва, че снегът не е толкоз наложителен „ признак “ на Коледа, само че всяка година, когато наближи краят на декември, въпросът за това дали ще има сняг наложително занимава обществото, даже и в такава южна страна като нашата.

Чисто в метеорологичен аспект правенето на точна и детайлна прогноза за повече от 10 дни се оказва мъчно и не всеки път сполучливо начинание, изключително за нашите ширини, намиращи се сред студения и снежен север и топлия и безоблачен юг. Все отново, с цел да получим отговор на въпроса дали ще има сняг по Коледа, можем да проверим

по какъв начин статистически стои въпросът със снежната завивка на 25 декември.

За задачата събрахме и анализирахме данни за няколко места в нашата страна, с цел да разберем дали е имало маркирана снежна завивка в 7:45 ч. сутринта на Коледа. Според Световната метеорологична организация (СМО) от климатологична позиция би трябвало да имаме наблюдения за най-малко 30 години, с цел да можем да придобием някакви показа за климатичните особености на даден регион. За задачата обработихме данните за последните 31 година, започвайки от 1991 година до през днешния ден. Трябва също да се означи, че местата, за които е направено проучването, са представителни за другите физикогеографски области и региони у нас. Данните са взети от “Климатичен указател на Народна република България ”, т.2, от някои архиви на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), от база данни на СМО, от персонален списък на създателя, както и от някои медийни изявления от близкото и не толкоз близко минало.

Анализът на данни (Фиг. 1) във връзка с съществуването на снежна завивка сутринта на 25 декември за последните 31 години демонстрира, че

има най-голяма възможност (85%) за съществуване на сняг в средно- и високопланински места.

И да, колкото и необичайно да звучи, даже и на тези височини не всяка година има сняг. Дори на връх Ботев в Стара планина, който се намира на 2376 м. надморска височина, е имало Коледа без снежна завивка.

От равнинната част на страната с най-голяма възможност за снежна завивка са високите западни полета, Дунавската низина и Предбалкана, където “бяла Коледа ” е имало в 43% до 55%. В тази зона влизат множеството огромни градове на Северна България, като Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Велико Търново, Русе, Разград, Шумен и др.

В София за последните 31 година единствено в 47% от случаите е имало сняг на Коледа

За тази зона е особено, че огромна част от случаите със сняг се дължат по време на температурните инверсии – особено събитие през зимното полугодие, когато температурите в низините и равнините са по-ниски от тези в планините. Затова в някои години се стига до парадокса, че във Видин и Русе, които се намират на брега на река Дунав, има повече сняг от редица планински места. Има и няколко случаи, когато снежната завивка в София е била по-дебела от тази на връх Мургаш (1687 м.н.в.), който се намира в Западна Стара планина, или от снега, натрупал на Черни връх (2290 м.н.в.) на Витоша.

За огромна част от Тракия и Източните Родопи снежността по Коледа варира от 23% до 40%, като тук съществена роля за все по-честата липса на снежна завивка имат по-високите температури по отношение на Северна България. В Добруджа въздействие оказва и близостта на Черно море и по тази причина и по самото крайбрежие снежността понижава още в границите на 15 – 20%. На места въпреки всичко по северното крайбрежие снежността доближава и до 25%. А поради високите температури минимум снежна завивка е имало по долното течение на река Струма, както и към морските ни носове – Калиакра, Шабла, поради топлата морска вода. Там единствено в към 10 до 13% от случаите е имало сняг по време на коледните празници. Отново би трябвало да кажем, че интервалът на проучване включва последните 31 г.

Трябва да се означи и, че тези данни са израз както на открита атмосферна циркулация, по този начин и на някои локални физикогеографски особености и не на последно място – и на случайности, свързани със самата дата. Имало е случаи, при които сняг стартира да вали на самата Коледа, само че снежна завивка се натрупва едвам по здрач. Или образувалата се снежна завивка в дните преди Коледа се стопява на Бъдни вечер и до Коледа остават единствено обособени петна.

Какво се случва у нас със снега по Коледа през последните 31 години?

Ако изследваният интервал се раздели на десетилетия, се открива, че най-снежно е било сред 2001 и 2010 г. Например в София в този интервал 9 от 10 Коледи са били снежни и в случай че това се е запечатало в съзнанието ви, във вас остава разбирането, че на Коледа би трябвало постоянно има сняг. Да, само че през другите десетилетия, видно и в Таблица 1, не е било по този начин.

Таблица 1. Случаи със снежна завивка на 25 декември по десетилетия за интервала 1991 – 2021 година в % за 5 града в България.

В таблицата прави усещане, че последните 11 години са по-безснежни от останалите. Със сигурност може да се направи връзка с изменението на климата, тъй като в последните години зимите стават все по-топли, а снежна завивка се образува все по-рядко. Трябва да отбележим, че процесите, водещи до струпване на сняг в нашата страна, имат по-голям обсег от изискванията протичащи се на Балканите. От тази позиция, една от аргументите за по-редките снеговалежи са нарасналите температури в атмосферата освен у нас, само че и и над целия Европейски синоптичен регион.

Според отчет на СМО,, излязъл през октомври, Европа се затопля два пъти по-бързо от останалата част на света .

В отчета се показва, че от 1991 година до 2021 година температурите в Европа са се повишили приблизително с 0,5 °C на десетилетие, до момента в който междинната стойност за света е била едвам 0,2 °C. Според учените повода Европа да се затопля по-бързо от другите континенти е обвързвана с обстоятелството, че огромна част от нея се намира в Субарктическия и Арктическия район – най-бързо затоплящият се район на Земята. А тези райони са “люлката ” на снега и леда.

Последната “бяла Коледа ” в низините и равнините на България се е случила преди 10 година – през 2012 година,

когато в София има 1 см, във Варна 8 см, а в Плевен 18 см. Тогава снежна завивка има и в множеството региони на Северна и част от Източна България. Връщайки лентата обратно, няма по какъв начин да не споменем и 2001 година, която е може би най-снежната Коледа в нашата страна за последните 140 година Тогава сняг има в низините съвсем на всички места, а тук-там снежната завивка е с рекордна дебелина (Фиг. 3). Снеговалежите, малко изненадващо по тогавашните прогнози са интензивни, стартират на 24 декември и не престават на Коледа. Дори в Бургас снежната завивка доближава до 60 см. Половин метър сняг затрупва огромна част от Западна и Южна България, а в Сандански са регистрирани 36 см. Тогава минимум сняг има по течението на река Дунав, заради траекторията на средиземноморския циклон, донесъл онази “бяла Коледа ”.

Фигура 3: Реанализ на снежната завивка към 25.12.2001 година по данни на ECMWF ERA5 Визуализация: https://meteologix.com/ Снимка и графика: Симеон Матев

Това събитие се повтаря в изброените градове единствено още два пъти за интервал от 31 години – през 2005 година, и през 1999 година През 1998 година сняг няма в Сандански, а през 2011 година липсва снежна завивка във Варна. Данните демонстрират, че при всички останали случаи снегът липсва допълнително от един град.

Връщайки се обратно в годините, се виждат забавни метеорологични събития, които са се случили към Коледа. При разбор на данните

за последните 70 година в София се откриват прекомерно разнопосочни по тип метеорологични феномени в дните към коледните празници –

имало е както типично сурови зимни дни, по този начин и дни с съвсем летни стойности на температурата (Фиг. 3).

Температурата варира от -16,1 до 17,6 ° С, което значи амплитуда от повече от 34 ° С. За съпоставяне – изобщо най-ниската измерена температура в станцията на Национален институт по метеорология и хидрология в кв. Младост 1, е била -27,5 °С, а най-високата 40,2 °С – или амплитудата е 67,7 °С. Голямо усещане във фигурата прави и фактът, че

8 от 10 стойности са регистрирани през последните 30 година, което приказва за повишената екстремност на климата през последните десетилетия, вследствие на климатичните промени.

В последния отчет на IPCC излязъл през март тази година, се приказва и за доста други последици от климатичните промени. Сред тях са по-чести и по-интензивни рискови феномени, които водят до редица неподходящи последици, загуби и вреди за природата и хората. Освен това въздействията и рисковете от промените на климата стават все по-сложни и по-трудни за ръководство, а някои от загубите за природата са към този момент необратими. Повече за отчета може да прочетете тук.

Интересен подробност е, че с изключение на типичните снеговалежи и мъгли за тази част от годината, не липсват и някои типично летни прояви, като температури над 15 °С и едно много ненадейно събитие за 25 декември – гръмотевична стихия. В нощта на 24 против 25 декември 2010 година над страната минава атмосферен фронт, а тук-там превалява и прегърмява, в това число и в София. Всичко това става при съществуване на остаряла снежна завивка, която дъждът и мощният вятър по време на фронта стопяват снега и по този начин на сутринта на Коледа сняг към този момент няма, а температурата денем доближава неприличните за тази част от годината 15,6 °С.

Каква е прогнозата за тази Коледа?

До този миг вероятността за “бяла Коледа ” е сведена до най-малко. Атмосферната циркулация още веднъж не е благосклонна за снеговалежи над страната по време на празничните дни. Да, след топлите почивни дни, когато тук-там предколедните температури „ удариха “ 21 °С, при започване на тази седмица ще застудее и ще имаме типично зимни температури. За страдание, ще липсват преваляванията, които да ни донесат сняг. Нещо повече – преди Коледа, и на самото Рождество Христово във височина ще се придвижва топъл въздух и още веднъж ще се затопля, изключително в планинските региони, където температурите ще са наднормени. В низинните елементи ще има инверсии с подобаващи условия за мъгли, само че към и след пладне в по-голямата част на страната облачността ще бъде раздрана. По този начин

и тазгодишната Коледа ще бъде без сняг, а снежна завивка ще има единствено по най-високите елементи на планините.

На самата Коледа има капацитет да чакаме оптимални температури в нашата страна към и над 10 °C – стойности надалеч от подобаващите за сняг, само че пък се надяваме извънредно топлото време да не окаже отрицателно въздействие върху вашето въодушевление.

Краткият разбор за съществуване на снежна завивка по Коледа демонстрира, че най-малко за нашата страна „ бялата Коледа “ е по-скоро мит, в сравнение с действителност. С изключение на планините, в низините и равнините вероятността за сняг по Коледа през последните години е под 50%, като в най-южните региони и по Южното Черноморие този % пада на 10%. През последните 10 – 11 година „ бялата Коледа “ е даже „ невъзможна “ (не се е случвала), като огромна роля има освен случайността, само че и настъпилите климатични промени, при които сняг по нашите ширини през тази част на годината вали все по-рядко. Нещо повече – зачестяват случаите на температури с по-скоро летни стойности към коледните празници. Случват се даже гръмотевични стихии.

Разбира се, тези обстоятелства няма да понижат магията на Коледа, ще продължим да я чакаме все по този начин с неспокойствие и с вяра, че ще завали сняг и ще бъде бяла, само че за жалост, в съвремието това се случва все по-рядко. Трябва да се означи, че и в предишното по Коледа времето не всеки път е било зимно, видно е и от поместените данни нагоре. А стоплянето по това време на годината в националната метеорология е познато още и като „ Коледно стопляне “ или още „ Предновогодишно стопляне “.

Автор: Симеон Матев / Климатека

Симеон Матев е създател в Климатека и лекар по климатология, защитил е докторат на тематика „ Съвременни промени на климата в България “. В момента е основен помощник по климатология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, в катедра „ Климатология, хидрология и геоморфология “, като главните му научни ползи са в региона на изменението на климата, дълготрайните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „ Времето “ в съвсем всички наши малките екрани, както зад кадър, по този начин и в ефир.

В обявата са употребявани материали от: