Полина Карастоянова: Болшевишкият натиск по площадите и пред съда е проява на немощ
За последните 25 години след държавното управление на Иван Костов ние нямаме ръководство на десните. Смятам, че България е в един капан на внушения. Корупцията се трансформира в едно оправдание за политическо оцеляване и в една мантра, която дотам е насложена, че живее собствен живот. Персонификацията е нещо доста рисково, тъй като аз помня една дискусия отпреди 10 години сходна, когато съдът беше добър, защото се управляваше от Лозан Панов, само че прокуратурата беше неприятна, защото се управляваше от някой, който не е от нашите. Сега още веднъж КПКОМПИ беше неприятна, само че ще създадем КПК, само че КПК, която ще я ръководи Бойко Рашков, само че тъй като той не я ръководи, ще я закрием. Ето това са едни двойни стандарти на по този начин наречената правдивост и така наречен правосъдна промяна, която дотам се обезсмисли, че хората към този момент не желаят да гласоподават.
Това разяснява пред Нова тв Полина Карастоянова.
Обществото няма доверие на институциите, тъй като то смята, че те не работят както би трябвало. Трябва да пенсонифицираме отговорността, тъй като калта не може да се хвърля върху всички. Ако не работи съда - да го кажем и да забележим какво би трябвало да бъде променено. Ако се касае за прокуратурата - също. Т.е. ние не бихме могли да приказваме, че цялата правосъдна система е корумпирана и подложена на напън, тъй като това значи да отречем и онази част, която работи и прави всичко допустимо, с цел да имаме доверие в нея, коментира юристът Александър Андреев.
Наистина има рецесия на доверието, всеки трети споделя, че няма смисъл да се подават сигнали, тъй като няма да има последствия, нищо няма да последва. Правосъдната система не работи по този начин, както е замислена, коментира Мария Брестничка.
Натискът на обществото следва да се оказва на избори посредством правото на глас. Болшевишкият напън по площадите или деянията на пренебрежение на съда, ние би трябвало да имаме базисно образование към съдиите и тяхната работа. Ако политиците имат подозрения към работата на един неврохирург, да чакаме ли тези политици да окупират операционната в болничното заведение, с цел да оказва цивилен напън. Това е неуместна демонстрация на отпадналост. Силата е през законните органи, разяснява Карастоянова.
