Кой контролира китайската икономика - Комунистическата партия или някой друг?
За последствията от привличането на непознат капитал в Китай
Общоприето е, че актуален Китай има един от най-твърдите държавни вертикали в света. Преди това на върха на този вертикал на властта в Китай бяха императорите, в този момент Китайската комунистическа партия (ККП) и нейният общоприет секретар другарят Си Дзинпин. Той по едно и също време заема постовете ръководител на Китайската национална република и ръководител на Централния боен съвет на КНР и КПК.
В началото на февруари тази година, когато съветският президент Владимир Путин посети Китай, другарят Си неведнъж повтори, че нашите страни са съдружници. От началото на санкционната война на груповия Запад против Русия другарят Си съобщи, че недвусмислено заема страната на Русия. От тези изказвания може да се заключи, че Пекин освен няма да взе участие в глобите против Москва, само че ще окаже нужната помощ, с цел да компенсира възможните загуби на своя комшия.
Четири месеца и половина след началото на войната обаче демонстрираха, че Китай не подложи рамо на Русия. Министерството на финансите на Съединени американски щати и Държавният департамент на Съединени американски щати понякога оповестяват, че Китай много тъкмо извършва всички санкционни условия на груповия Запад против Русия. А Вашингтон няма искания към Пекин във връзка с антируските наказания.
И по този начин, по какъв начин тогава да се отнасяме към думите на другаря Си? Не съм синолог и не мога да познавам доста аспекти от живота на източната ни съседка. Отначало ми се стори, че странната бездейност на Китай при осъществяване на съюзническите му отговорности към Русия се дължи на източната ловкост на другаря Си. Тази версия си остава съществена за мен до момента. Едва в този момент го допълням с версията, че не всички в Китай са подготвени абсолютно да извършват командите на другаря Си.
Една резонансна обява на американския откривател Мартин Чорземпа, чиновник на Peterson Institute for International Economics (PIIE), ме накара да се замисля върху това. Статията се споделя: Export controls against Russia are working – with the help of China (Експортният надзор против Русия работи - благодарение на Китай ). Вече го разясних.
Представени са резултатите от изследване на наличната статистика за износа на китайски артикули за Русия. От 24 февруари до 30 април размерите на тези доставки внезапно спаднаха. Несъмнено това е резултат от осъществяването от страна на Пекин на санкционните условия на Запада.
Следните думи на създателя ме заинтересуваха най-вече в публикацията: „ Убедителният фактор за съобразяването на Китай с наложените от Запада наказания е, че задграничните мултинационални корпорации са виновни за половината от китайския експорт. Тези корпорации би трябвало да бъдат свързани с световната стопанска система и явно одобряват заповеди не от Пекин, а от личните си централи в страните, където са наложени наказания. “
Трябваше да се дълбая в уеб страницата на института Питърсън. Там има материали, които демонстрират, че ТНК директно или индиректно обезпечават половината от износа на Китай. Например, публикацията на Mary E. Lovely и Yang Liang от 2018 г.Тrump Tariffs Primarily Hit Multinational Supply Chains, Harm US Technology Competitiveness (Митата на Тръмп на първо място удрят многонационалните вериги за доставки и вредят на софтуерната конкурентоспособност на САЩ).
Дълго време Пекин притегля непознат капитал в страната. Трябва да се признае, че тази политика на Пекин беше много уравновесена и внимателна. Имаше ограничавания и забрани за работата на непознат капитал в редица промишлености, ограничавания върху каузи на присъединяване на нерезиденти в капитала на едно сдружение и така нататък Всяка година обаче броят на тези ограничавания намаляваше.
Отчасти политиката на Пекин по отношение на непознатия капитал беше подбудена от нуждата да се привлекат не толкоз пари, колкото нови технологии. Както и опцията за излизане на международните пазари благодарение на известни западни корпорации.
Отчасти се надявахме, че даването на зелена светлина на задграничните вложители в Китай ще даде зелена светлина на китайските вложители в други страни (особено САЩ). И най-после, тази политика беше стимулирана от желанието на Пекин да направи китайския юан интернационална валута, за това е належащо да има най-малко минимална конвертируемост за нерезиденти в акции, облигации и капитал на компании, работещи в Китай.
До 1992 година притокът на непознат капитал в Китай беше много непретенциозен. Преките задгранични вложения в китайската стопанска система от ранния интервал (преди 1992 г.) в някои години бяха (в милиарди долара): 1984 година - 1,43; 1987 година - 2,31; 1991 година - 4.37. Тук и по-долу всички дадени числа са данни от китайското Министерство на търговията.
От 1992 година до 2010 година годишните директни задгранични вложения в китайската стопанска система към този момент бяха двуцифрени цифри от милиарди долари. Ето данните за обособените години от този интервал от време (млрд. долара): 1992 година - 11.01; 1995 година - 37,52; 2000 година - 40,72; 2005 година - 60,33; 2009 година - 90.03.
А от 2010 година до през днешния ден годишните директни задгранични вложения (ПЧИ) в китайската стопанска система са нарастнали до трицифрени цифри на милиарди долари. Ето данните за всички години от последния интервал (млрд. долара): 2010 година - 105,7; 2011 година - 116,0; 2012 година - 111,7; 2013 година - 117,6; 2014 година - 119,6; 2015 година - 126,3; 2016 година - 126,0; 2017 година -131,0; 2018 година - 135,0; 2019 година - 138,1; 2020 година - 144,4; 2021 година - 173,5. През първите пет месеца на 2022 година ПЧИ в китайската стопанска система възлизат на Щатски долар 87,8 милиарда Ако тази цифра се екстраполира за цялата година, може да се допусна, че за първи път годишните ПЧИ ще доближат равнище от $200 милиарда
В момента цената на активите в китайската стопанска система, образувани вследствие на директни задгранични вложения, е към 2 трилиона $. Тези активи са разпределени почти както следва (%): преработваща индустрия - 25.5; недвижими парцели - 17,0; лизинг и бизнес услуги - 16,0; трансфер на информация, компютърни услуги и програмен продукт - 10,6; научни проучвания, механически услуги и геоложки изследвания - 8,0; търговия на едро и дребно - 6,5; финансови услуги - 5,1; транспортна и складова активност - 3,3; произвеждане на електрическа енергия, газ и вода - 2,5; строителство - 0,8.
По съветските стандарти броят на фирмите с непознат капитал, създавани всяка година в Китай, е фантастично огромен. Според Министерството на търговията на Китай през 2021 година в Китай са основани към 48 хиляди нови предприятия с задгранични вложения (през 2020 година - 38,9 хиляди, през 2019 година - 40,9 хиляди, през 2018 година - 60,6 хиляди).За съпоставяне: през есента на предходната година броят на фирмите с непознат капитал в Русия, основани през всички предишни години, е единствено 28,4 хиляди.
Прави усещане, че през първите месеци на 2022 година Китай имаше най-тежкия карантинен режим и мнозина предвидиха, че може да има сериозен спад на задграничните вложения в китайската стопанска система. Спад обаче нямаше. Въпреки че рестриктивните мерки, свързани с карантинния режим, не са изцяло преодолени в Китай, задграничните вложители се стремят да влязат в тази страна.
Смята се, че капиталовият климат в Китай е несравнимо по-добър от този в Съединени американски щати или Европа. Особено през днешния ден, когато западната стопанска система е на ръба на криза, предизвикана от санкционната война.
От кои страни идват вложенията в Китай? Съгласно данните на китайското министерство на търговията, Съединени американски щати и европейските страни съставляват единствено няколко % от задграничните вложения. По-голямата част от задграничния капитал пада върху юрисдикции като Хонг Конг и Сингапур, както и данъчните убежища на Британските Вирджински острови (BVI) и Каймановите острови.
Компаниите с присъединяване на капитала на посочените юрисдикции могат прецизно да извършват всички команди, идващи от Запада. Офшорните юрисдикции (BVI и Каймановите острови) са под строгия надзор на Обединеното кралство. Хонконг и Сингапур също са свързани с Лондон по доста способи.
Мартин Чорземпа написа: „ Невъзможно е да се раздели частта от спада в износа след нашествието, който се дължи на задгранични по отношение на Китай компании, само че е ясно, че задграничните мултинационални корпорации не са единственият мотор на сходството. "
Да, китайските компании също са „ движещата мощ за съблюдаване “ на антируските наказания. Те постоянно са подкрепяни от западни мултинационални компании, най-вече американски. Такива ТНК не се стремят да влагат парите си в акции и уставен капитал в Китай. Те невидимо участват в Китай, упражнявайки несобствени форми на надзор върху най-големите китайски компании.
А точно подписване на контракти за франчайз с последните (предоставяне на потребление на корпоративна марка) и съглашения за прекачване на права за потребление на технологии. Продажбата от китайски компании на Русия на артикули, които употребяват американска технология, може да има най-сериозни последствия за такива компании: преустановяване на софтуерните съглашения, затваряне на американския пазар за продажба на артикули, преустановяване на активността на китайската компания в Съединени американски щати,
Днес се демонстрират отрицателните последствия от многогодишното привличане на непознат капитал от страна на Пекин в китайската стопанска система, макар цялата нерешителност по този въпрос на водачите на КПК. Оказва се, че Китай не е толкоз върховен, колкото си мислят някои. Оказва се, че китайската стопанска система се ръководи освен от Пекин, само че и от корпоративните централи на тези страни, които са наложили наказания против Русия.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Общоприето е, че актуален Китай има един от най-твърдите държавни вертикали в света. Преди това на върха на този вертикал на властта в Китай бяха императорите, в този момент Китайската комунистическа партия (ККП) и нейният общоприет секретар другарят Си Дзинпин. Той по едно и също време заема постовете ръководител на Китайската национална република и ръководител на Централния боен съвет на КНР и КПК.
В началото на февруари тази година, когато съветският президент Владимир Путин посети Китай, другарят Си неведнъж повтори, че нашите страни са съдружници. От началото на санкционната война на груповия Запад против Русия другарят Си съобщи, че недвусмислено заема страната на Русия. От тези изказвания може да се заключи, че Пекин освен няма да взе участие в глобите против Москва, само че ще окаже нужната помощ, с цел да компенсира възможните загуби на своя комшия.
Четири месеца и половина след началото на войната обаче демонстрираха, че Китай не подложи рамо на Русия. Министерството на финансите на Съединени американски щати и Държавният департамент на Съединени американски щати понякога оповестяват, че Китай много тъкмо извършва всички санкционни условия на груповия Запад против Русия. А Вашингтон няма искания към Пекин във връзка с антируските наказания.
И по този начин, по какъв начин тогава да се отнасяме към думите на другаря Си? Не съм синолог и не мога да познавам доста аспекти от живота на източната ни съседка. Отначало ми се стори, че странната бездейност на Китай при осъществяване на съюзническите му отговорности към Русия се дължи на източната ловкост на другаря Си. Тази версия си остава съществена за мен до момента. Едва в този момент го допълням с версията, че не всички в Китай са подготвени абсолютно да извършват командите на другаря Си.
Една резонансна обява на американския откривател Мартин Чорземпа, чиновник на Peterson Institute for International Economics (PIIE), ме накара да се замисля върху това. Статията се споделя: Export controls against Russia are working – with the help of China (Експортният надзор против Русия работи - благодарение на Китай ). Вече го разясних.
Представени са резултатите от изследване на наличната статистика за износа на китайски артикули за Русия. От 24 февруари до 30 април размерите на тези доставки внезапно спаднаха. Несъмнено това е резултат от осъществяването от страна на Пекин на санкционните условия на Запада.
Следните думи на създателя ме заинтересуваха най-вече в публикацията: „ Убедителният фактор за съобразяването на Китай с наложените от Запада наказания е, че задграничните мултинационални корпорации са виновни за половината от китайския експорт. Тези корпорации би трябвало да бъдат свързани с световната стопанска система и явно одобряват заповеди не от Пекин, а от личните си централи в страните, където са наложени наказания. “
Трябваше да се дълбая в уеб страницата на института Питърсън. Там има материали, които демонстрират, че ТНК директно или индиректно обезпечават половината от износа на Китай. Например, публикацията на Mary E. Lovely и Yang Liang от 2018 г.Тrump Tariffs Primarily Hit Multinational Supply Chains, Harm US Technology Competitiveness (Митата на Тръмп на първо място удрят многонационалните вериги за доставки и вредят на софтуерната конкурентоспособност на САЩ).
Дълго време Пекин притегля непознат капитал в страната. Трябва да се признае, че тази политика на Пекин беше много уравновесена и внимателна. Имаше ограничавания и забрани за работата на непознат капитал в редица промишлености, ограничавания върху каузи на присъединяване на нерезиденти в капитала на едно сдружение и така нататък Всяка година обаче броят на тези ограничавания намаляваше.
Отчасти политиката на Пекин по отношение на непознатия капитал беше подбудена от нуждата да се привлекат не толкоз пари, колкото нови технологии. Както и опцията за излизане на международните пазари благодарение на известни западни корпорации.
Отчасти се надявахме, че даването на зелена светлина на задграничните вложители в Китай ще даде зелена светлина на китайските вложители в други страни (особено САЩ). И най-после, тази политика беше стимулирана от желанието на Пекин да направи китайския юан интернационална валута, за това е належащо да има най-малко минимална конвертируемост за нерезиденти в акции, облигации и капитал на компании, работещи в Китай.
До 1992 година притокът на непознат капитал в Китай беше много непретенциозен. Преките задгранични вложения в китайската стопанска система от ранния интервал (преди 1992 г.) в някои години бяха (в милиарди долара): 1984 година - 1,43; 1987 година - 2,31; 1991 година - 4.37. Тук и по-долу всички дадени числа са данни от китайското Министерство на търговията.
От 1992 година до 2010 година годишните директни задгранични вложения в китайската стопанска система към този момент бяха двуцифрени цифри от милиарди долари. Ето данните за обособените години от този интервал от време (млрд. долара): 1992 година - 11.01; 1995 година - 37,52; 2000 година - 40,72; 2005 година - 60,33; 2009 година - 90.03.
А от 2010 година до през днешния ден годишните директни задгранични вложения (ПЧИ) в китайската стопанска система са нарастнали до трицифрени цифри на милиарди долари. Ето данните за всички години от последния интервал (млрд. долара): 2010 година - 105,7; 2011 година - 116,0; 2012 година - 111,7; 2013 година - 117,6; 2014 година - 119,6; 2015 година - 126,3; 2016 година - 126,0; 2017 година -131,0; 2018 година - 135,0; 2019 година - 138,1; 2020 година - 144,4; 2021 година - 173,5. През първите пет месеца на 2022 година ПЧИ в китайската стопанска система възлизат на Щатски долар 87,8 милиарда Ако тази цифра се екстраполира за цялата година, може да се допусна, че за първи път годишните ПЧИ ще доближат равнище от $200 милиарда
В момента цената на активите в китайската стопанска система, образувани вследствие на директни задгранични вложения, е към 2 трилиона $. Тези активи са разпределени почти както следва (%): преработваща индустрия - 25.5; недвижими парцели - 17,0; лизинг и бизнес услуги - 16,0; трансфер на информация, компютърни услуги и програмен продукт - 10,6; научни проучвания, механически услуги и геоложки изследвания - 8,0; търговия на едро и дребно - 6,5; финансови услуги - 5,1; транспортна и складова активност - 3,3; произвеждане на електрическа енергия, газ и вода - 2,5; строителство - 0,8.
По съветските стандарти броят на фирмите с непознат капитал, създавани всяка година в Китай, е фантастично огромен. Според Министерството на търговията на Китай през 2021 година в Китай са основани към 48 хиляди нови предприятия с задгранични вложения (през 2020 година - 38,9 хиляди, през 2019 година - 40,9 хиляди, през 2018 година - 60,6 хиляди).За съпоставяне: през есента на предходната година броят на фирмите с непознат капитал в Русия, основани през всички предишни години, е единствено 28,4 хиляди.
Прави усещане, че през първите месеци на 2022 година Китай имаше най-тежкия карантинен режим и мнозина предвидиха, че може да има сериозен спад на задграничните вложения в китайската стопанска система. Спад обаче нямаше. Въпреки че рестриктивните мерки, свързани с карантинния режим, не са изцяло преодолени в Китай, задграничните вложители се стремят да влязат в тази страна.
Смята се, че капиталовият климат в Китай е несравнимо по-добър от този в Съединени американски щати или Европа. Особено през днешния ден, когато западната стопанска система е на ръба на криза, предизвикана от санкционната война.
От кои страни идват вложенията в Китай? Съгласно данните на китайското министерство на търговията, Съединени американски щати и европейските страни съставляват единствено няколко % от задграничните вложения. По-голямата част от задграничния капитал пада върху юрисдикции като Хонг Конг и Сингапур, както и данъчните убежища на Британските Вирджински острови (BVI) и Каймановите острови.
Компаниите с присъединяване на капитала на посочените юрисдикции могат прецизно да извършват всички команди, идващи от Запада. Офшорните юрисдикции (BVI и Каймановите острови) са под строгия надзор на Обединеното кралство. Хонконг и Сингапур също са свързани с Лондон по доста способи.
Мартин Чорземпа написа: „ Невъзможно е да се раздели частта от спада в износа след нашествието, който се дължи на задгранични по отношение на Китай компании, само че е ясно, че задграничните мултинационални корпорации не са единственият мотор на сходството. "
Да, китайските компании също са „ движещата мощ за съблюдаване “ на антируските наказания. Те постоянно са подкрепяни от западни мултинационални компании, най-вече американски. Такива ТНК не се стремят да влагат парите си в акции и уставен капитал в Китай. Те невидимо участват в Китай, упражнявайки несобствени форми на надзор върху най-големите китайски компании.
А точно подписване на контракти за франчайз с последните (предоставяне на потребление на корпоративна марка) и съглашения за прекачване на права за потребление на технологии. Продажбата от китайски компании на Русия на артикули, които употребяват американска технология, може да има най-сериозни последствия за такива компании: преустановяване на софтуерните съглашения, затваряне на американския пазар за продажба на артикули, преустановяване на активността на китайската компания в Съединени американски щати,
Днес се демонстрират отрицателните последствия от многогодишното привличане на непознат капитал от страна на Пекин в китайската стопанска система, макар цялата нерешителност по този въпрос на водачите на КПК. Оказва се, че Китай не е толкоз върховен, колкото си мислят някои. Оказва се, че китайската стопанска система се ръководи освен от Пекин, само че и от корпоративните централи на тези страни, които са наложили наказания против Русия.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ