Часът на земята: Тази вечер гасим светлините за час
За поредна година в цялостен сват се организира самодейността " Часът на Земята ". Тази година датата е 25 март. Традицията е да изгасим светлините за час, с цел да подкрепим планетата.
По традиция в последната събота на март милиони хора в над 7000 града от 190 страни по света ще изгасят осветлението в домовете си сред 20:30 и 21:30 ч., отправяйки апел за стабилно и отговорно бъдеще.
Тази година с гасенето на светлините ще се " освети " казусът с лимитираните местообитания на дивите животни в България. В рамките на международната акция " Часът на Земята " природозащитната организация WWF в България стартира самодейност за възобновяване на популациите на риса и дунавските есетри по нашите земи, наречена " Общ дом. Общо бъдеще ".
Затова тази пролет най-мащабната световна самодейност, отдадена на опазването на планетата – " Часът на Земята " – в България ще премине под знака на напъните на WWF за възобновяване на местообитания.
Един от най-големите проблеми пред едрите хищници в България е потребността им от огромни територии и нуждата от съгласуваност сред техните местообитания, които не постоянно са в границите единствено на една страна. За да се оправят с този проблем природозащитниците подхващат начинания за оповестяване на нови територии с друга степен на отбрана, защото сега естествените паркове и резервати заемат едвам 5% от територията на страната ни. По този метод те ще свържат фрагментираните местообитания и ще основат условия за завръщането на от дълго време изчезнали у нас типове.
Някога рисът е бил основен тип по нашите географски ширини, т.е. оказвал е огромно въздействие върху екосистемата, контролирайки доминирането на други типове. Той се смята за липсващ от България от 1941 година, когато е погубен последният публично регистриран балкански рис в у нас.
" През 2008 година фотокапан записва млад мъжки рис в планината Осогово, което се счита за действително доказателство за наличие на рис в България. Но дали ще създадем условия за развиването на популацията му, зависи единствено от нас ", споделя Александър Дуцов, старши специалист в стратегия " Опазване на типове " във WWF.
Долното течение на реката, на границата сред България и Румъния, е дом на последните, размножаващи се в естествена среда, есетрови популации в Европейския съюз. Оцелели през последните 200 милиона години, в този момент те са изправени пред редица закани, които блокират миграционните им направления и унищожават местата за мятане на хайвер.
По традиция в последната събота на март милиони хора в над 7000 града от 190 страни по света ще изгасят осветлението в домовете си сред 20:30 и 21:30 ч., отправяйки апел за стабилно и отговорно бъдеще.
Тази година с гасенето на светлините ще се " освети " казусът с лимитираните местообитания на дивите животни в България. В рамките на международната акция " Часът на Земята " природозащитната организация WWF в България стартира самодейност за възобновяване на популациите на риса и дунавските есетри по нашите земи, наречена " Общ дом. Общо бъдеще ".
Затова тази пролет най-мащабната световна самодейност, отдадена на опазването на планетата – " Часът на Земята " – в България ще премине под знака на напъните на WWF за възобновяване на местообитания.
Един от най-големите проблеми пред едрите хищници в България е потребността им от огромни територии и нуждата от съгласуваност сред техните местообитания, които не постоянно са в границите единствено на една страна. За да се оправят с този проблем природозащитниците подхващат начинания за оповестяване на нови територии с друга степен на отбрана, защото сега естествените паркове и резервати заемат едвам 5% от територията на страната ни. По този метод те ще свържат фрагментираните местообитания и ще основат условия за завръщането на от дълго време изчезнали у нас типове.
Някога рисът е бил основен тип по нашите географски ширини, т.е. оказвал е огромно въздействие върху екосистемата, контролирайки доминирането на други типове. Той се смята за липсващ от България от 1941 година, когато е погубен последният публично регистриран балкански рис в у нас.
" През 2008 година фотокапан записва млад мъжки рис в планината Осогово, което се счита за действително доказателство за наличие на рис в България. Но дали ще създадем условия за развиването на популацията му, зависи единствено от нас ", споделя Александър Дуцов, старши специалист в стратегия " Опазване на типове " във WWF.
Долното течение на реката, на границата сред България и Румъния, е дом на последните, размножаващи се в естествена среда, есетрови популации в Европейския съюз. Оцелели през последните 200 милиона години, в този момент те са изправени пред редица закани, които блокират миграционните им направления и унищожават местата за мятане на хайвер.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ