За поредна година в центъра на София действат ограничения за

За поредна година в центъра на София работят ограничавания за придвижване на коли с по-ниска екологична категория. Доколко обаче тези ограничения действително понижават замърсяването на въздуха и имат ли осезателен резултат за столичани? Какви са данните от последните две години, какви цели би трябвало да си сложи градът и за какво сегашната зона с ниски излъчвания е незадоволителна? По тези въпроси пред ФАКТИ приказва специалистът Ивайло Хлебаров, създател в Климатека.

- Г-н Хлебаров, за поредна година в София, в центъра, има ограничаване за влизане на коли с по-ниска еко категория. Какъв е резултатът? Какво демонстрират данните за последните две години, откогато се ползва това ограничаване?
- Данните за последните две години демонстрират, че намаляването на замърсяването, което ние отчитаме, в съответния случай се дължи точно на зоната с ниски излъчвания в Малкия кръг. Миналата година, в интервала от 1 декември 2024-а до края на февруари 2025-а, имаме понижаване с 10% по отношение на същия интервал на предходната година. 2023/2024 беше първата година на въвеждане, когато нямаше надзор и надлежно нямаше и наказания. Именно по отношение на тогава отчитаме 10% понижение на замърсяването с азотен диоксид.

- Каква е задачата – с какъв брой би трябвало да се понижи азотният диоксид? Каква е практиката и в другите европейски градове?
- Всеки град си слага разнообразни цели, само че като най-малко упоритостта е да се влезе в годишната норма за азотен диоксид. При нас в София, за жалост, няма такава упоритост. Изобщо не е залагана, когато е правена зоната с ниски излъчвания. Даже в началото самата зона беше замислена да понижава излъчванията на фини прахови частици, само че след това се видя, че зоната оказва въздействие и върху излъчванията на азотен диоксид.

- Защо това е значимо?
- Защото азотният диоксид е индикатор за замърсяване от превоза в столицата. Всички знаем, че главният източник на фините прахови частици с размер 2,5 микрона в София е отоплението с твърдо гориво. В София няма заложена цел за понижаване на азотния диоксид и нашите резултати демонстрират няколко неща. От години от „ За Земята “ мерят в София, изключително наоколо до натоварени пътни артерии, и целогодишно регистрират стойности, които надвишават годишната норма за азотен диоксид. В формалните станции, обаче превишения няма.

- Каква е тази норма?
- В момента годишната норма е 40 микрограма на пространствен метър. В доста случаи - през цялата година, стойностите, които измерваме, са много по-високи. Реално с 10% понижение няма по какъв начин да слезем в тази норма. Според мен понижението не би трябвало да е единствено 10%, а най-малко сред 20 и 30%, може би и повече.

- А Европейски Съюз залага и още по-строги условия?
- Да. Това е по инструкция, която предходната година беше обновена с нова, с още по-големи условия ориентирани към запазване здравето на хората. Към 2030 година би трябвало да реализираме 20 микрограма годишна норма в София.

- А сега какви стойности мерите?
- Ние мерим на доста места в София и в множеството точки стойностите са към и над 40 микрограма на пространствен метър. Говорим за стойности до към 68 микрограма азотен диоксид, при новата норма от 20 микрограма. Това значи, че сме близо два-три пъти над допустимото. Това ясно демонстрира, че упоритостта на една такава зона би трябвало да е доста по-голяма, тъй като 10% е извънредно незадоволително, с цел да се реализиран равнища, които да се усещат от жителите и гостите на София.

- Не е ли това фантазия – мъчно е всички да карат нови коли?
- Проблемът не е единствено дали караме нови или остарели коли. София е задъхана от коли. Всеки, който кара, знае, че денем има големи тапи. Дори и вълшебен да сменим всички коли с нови, отново ще има тапи. Проблемът е броят на колите и броят напредвания, които всеки прави с кола. Основната работа е да се понижи броят на колите, които се употребяват всекидневно, и хората да преминат към градски превоз, различни способи – колела, пешком и така нататък

- Но градският превоз не е на равнище нито предлага удобството, с цел да поеме хората, които биха слезли от колите си?
- Гръбнакът на транспортната система в град като София би трябвало да е градският превоз. Той се усъвършенства, само че към момента не е задоволително добър, с цел да накара всеобщо хората да слязат от колите си. На доста места обаче към този момент е по-добра опция, тъй като градският превоз се движи, а колите стоят в запушване. Тук има и психически миг.

- Как оценявате самата зона с ниски излъчвания?
- За страдание, тя е измислена по-скоро, с цел да се отговори на условията на съда да има зона, а не да се вземат решение действителни проблеми. Периодът от декември до края на февруари е прекомерно къс.

- Има ли смисъл от този тримесечен интервал?
- Категорично не. Три месеца са незадоволителни. Нашите измервания демонстрират, че замърсяването с азотен диоксид е целогодишно, за разлика от замърсяването от отоплението. В съвсем всички страни зоните с ниски излъчвания са целогодишни – 24/7.

- Какъв е резултатът от разширението към Големия кръг?
- Чрез Големият кръг зоната към този момент обгръща близо 17% от територията на София и това ще има по-голям резултат, само че още веднъж приказваме за ограничаване на доста остарели коли, които по този начин или другояче съвсем не се движат. Данните за нарушаванията в Големия кръг, оповестени от Следствен отдел към окръжна прокуратура при започване на този декември – към 900 дневно при над 300 хиляди автомобила, преминаващи през кръга, демонстрират, че това е незабележим %. За съпоставяне предходната година в Малкия кръг нарушаванията бяха приблизително към 3600 дневно, т.е. повече в сравнение с в този момент в огромния, който е много по-голям с към два пъти повече коли. Преброявания на „ За Земята “ демонстрират, че колите от първа и втора еко категория са доста дребен % от движещите се коли. Зоната действително лимитира извънредно дребен сегмент от автомобилния парк - приказваме за над 18 годишни дизелови и над 26 годишни бензинови коли в Малкия кръг.

- Как ще се развива зоната?
- Столична община към този момент разполага със програмен продукт и би трябвало да стартира да разгласява ясна статистика – кои еко категории коли се движат в дребния и Големия кръг. Това е изцяло допустимо и е извънредно време тази информация да стане обществена. Тогава ще стане по-ясно кои коли главно замърсяват и следва да се лимитират. Зоната би трябвало да обхване и тежкотоварни коли, да се уголемява териториално, да бъде целогодишна и да се вкара електронен фиш за налагане на санкциите. Налагането на наказания сега е комплицирана административна процедура, която може да отнеме половин година.
----------------------------
Ивайло Хлебаров има над 22 години опит в региона на опазването на околната среда. Работил е по тематики като ръководство на боклуци, устойчива подвижност, европейски фондове и качество на въздуха, главно като част от екипа на организацията „ За Земята “. До края на 2024 година управлява екип „ Въздух “, който дружно с партньорски организации печели груповия иск против Столична община – основно дело, довело до основаването на зоната с ниски излъчвания в София. Хлебаров стои и в основата на разкриването на сериозното наднормено замърсяване с азотен диоксид и неправилното разположение на част от формалните измервателни станции в града. Той е приключил Техническия университет – София и има магистърска степен по проучвания на околната среда и науки за устойчивостта от Университета в Лунд, Швеция. В момента работи на свободна процедура.