Посрещнахме Джулай Морнинг - празникът на свободния дух и новото начало
За поредна година, рано сутринта на 1 юли, млади и остарели се събраха по крайбрежията на морето, с цел да посрещнат първите лъчи на юлското слънце. Този самобитен обред е добре прочут на генерации българи като „ Джулай Морнинг “ или просто Джулая – празник, който символизира свободата на личността, протеста против системата и копнежа за едно ново начало.
„ Джулай Морнинг “ носи името си от фамозната ария на английската рок група Uriah Heep, издадена през 1971 година. Въпреки че хипи придвижването и културата, с която е обвързвана тази ария, произлизат от Америка и Западна Европа, точно в България този празник придобива неповторимо значение.
Джулая се утвърждава като най-известният и многогодишен хипи празник у нас, зародил още в средата на 80-те години на предишния век – време, в което всяка демонстрация на свободомислие и индивидуализъм се възприема като протест против комунистическата власт.
Твърди се, че Джулая стартира точно като неофициален митинг против тоталитарния режим. Млади хора, въодушевени от духа на рок музиката, стартират да се събират на морския бряг, с цел да посрещнат изгрева – не просто като естествен феномен, а като знак на вярата, обновлението и вътрешното филтриране.
Песента „ July Morning “ се трансформира в химн на това придвижване, носеща посланието за персонална промяна, духовна независимост и смяна.
Посрещането на първото юлско слънце няма връзка с религиозни или езически ритуали. То се претърпява като чисто персонален, съвсем съкровен акт – време за размисъл, филтриране и отвореност към новото. Всяка година на 30 юни против 1 юли стотици, даже хиляди хора се стичат по цялото Черноморие – от Камен бряг и Шабла до Бургас и Синеморец – а също и на други живописни места навътре в страната. Палят се огньове, свири се на китара, пеят се песни и се споделят фантазии.
След рухването на комунистическия режим в България през 1989 година, Джулая не изчезва. Напротив – въпреки лишен от първичния си протестен подтекст, той продължава да съществува, преосмислен от новите генерации. Днес Джулая се възприема като празник на свободния дух, на другарството, на връзката с природата и на персоналното обновяване.
Това, което прави Джулая толкоз специфичен, е точно неговата достоверност и български генезис. Няма различен сходен празник в Европа, който да съчетава рок културата, бунтарството и срещата със слънцето в такава самобитна и мощно алегорична форма. Джулая е образец за това по какъв начин един международен културен подтик може да бъде трансформиран в нещо надълбоко персонално, локално и значимо.
Днес, повече от 40 години след първите юлски изгреви, традицията продължава. Всеки, който е бил най-малко един път на Джулая, знае, че има нещо магично в това да посрещнеш слънцето дружно с други хора, обединени от вярата за ново начало.
Как посрещнаха българите Джулая предходната година, припомнете си в нашата изложба:
„ Джулай Морнинг “ носи името си от фамозната ария на английската рок група Uriah Heep, издадена през 1971 година. Въпреки че хипи придвижването и културата, с която е обвързвана тази ария, произлизат от Америка и Западна Европа, точно в България този празник придобива неповторимо значение.
Джулая се утвърждава като най-известният и многогодишен хипи празник у нас, зародил още в средата на 80-те години на предишния век – време, в което всяка демонстрация на свободомислие и индивидуализъм се възприема като протест против комунистическата власт.
Твърди се, че Джулая стартира точно като неофициален митинг против тоталитарния режим. Млади хора, въодушевени от духа на рок музиката, стартират да се събират на морския бряг, с цел да посрещнат изгрева – не просто като естествен феномен, а като знак на вярата, обновлението и вътрешното филтриране.
Песента „ July Morning “ се трансформира в химн на това придвижване, носеща посланието за персонална промяна, духовна независимост и смяна.
Посрещането на първото юлско слънце няма връзка с религиозни или езически ритуали. То се претърпява като чисто персонален, съвсем съкровен акт – време за размисъл, филтриране и отвореност към новото. Всяка година на 30 юни против 1 юли стотици, даже хиляди хора се стичат по цялото Черноморие – от Камен бряг и Шабла до Бургас и Синеморец – а също и на други живописни места навътре в страната. Палят се огньове, свири се на китара, пеят се песни и се споделят фантазии.
След рухването на комунистическия режим в България през 1989 година, Джулая не изчезва. Напротив – въпреки лишен от първичния си протестен подтекст, той продължава да съществува, преосмислен от новите генерации. Днес Джулая се възприема като празник на свободния дух, на другарството, на връзката с природата и на персоналното обновяване.
Това, което прави Джулая толкоз специфичен, е точно неговата достоверност и български генезис. Няма различен сходен празник в Европа, който да съчетава рок културата, бунтарството и срещата със слънцето в такава самобитна и мощно алегорична форма. Джулая е образец за това по какъв начин един международен културен подтик може да бъде трансформиран в нещо надълбоко персонално, локално и значимо.
Днес, повече от 40 години след първите юлски изгреви, традицията продължава. Всеки, който е бил най-малко един път на Джулая, знае, че има нещо магично в това да посрещнеш слънцето дружно с други хора, обединени от вярата за ново начало.
Как посрещнаха българите Джулая предходната година, припомнете си в нашата изложба:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ