За пореден път стана ясно, че България няма да стане

За следващ път стана ясно, че България няма да стане част от Шенгенското съглашение, най-много поради недоверието в работата на институциите и способността им да охраняват дейно външната граница на безвизовото пространство. Освен задълбочаване на европейската интеграция на страната и все по-близкото обвързване с „ клуба на богатите “ обаче, присъединението към Шенген би имало и напълно съответни позитиви за българската стопанска система, с които на този стадий се разминаваме. Това разяснява в разбор икономистът от Института за пазарна стопанска система Адриан Николов. Тези резултати са най-общо в няколко посоки, показва той. Повишаване на размера на търговията с останалите членове на шенгенското пространство.  Елиминирането на последните останали бариери и затруднения пред търговията с останалата част на Европейски Съюз (и няколко страни отвън него) носи със себе си растеж на комерсиалните размери с всички останали членове. Оценките на този резултат са много разнообразни – докато проучване от средата на предишното десетилетие го прави оценка на към 0,1% растеж годишно, то немският институт IFO е на мнение, че възобновяване на граничния надзор би означавало стесняване на търговията с към 3%. Дори и да допуснем по-консервативно, че включването в Шенген би донесло единствено 1% растеж на търговията със страните в Европейски Съюз, това би измерило в по-нисък растеж на износа и вноса от съвсем 700 милиона лв. годишно. От позиция на страната, по-големи търговски потоци значат и по-високи данъчни доходи. Намаление на разноските и несигурността за експортьорите.  Понастоящем чакането на границите носи обилни спомагателни разноски за експортьорите и транспортните компании (според някои оценки – към 100 милиона лв. годишно). Не е без значение и блокирането на ресурсите им, защото камионите които чакат по границите не могат да се употребяват за различен транспорт. Намалява се и несигурността – при липса на граничен надзор времето, което лишава транспорта на дадена стока може оценено да бъде с огромна доза акуратност, което надалеч не е по този начин при съществуване на граница. Улеснения и спестено време за пасажерите.  През цялата 2021 година пътуванията на български жители в Европейски Съюз са били малко над 700 хиляди, само че в годините преди коронавирус пандемията броят им е бил в пъти по-голям - 4,2 милиона през 2019 година, и имаме всички аргументи да чакаме, че те последователно ще се възвръщат. Дори да допуснем че премахването на граничния надзор икономисва единствено по 20 минути на пътешестване (а постоянно опашките са сензитивно по-дълги), то спестеното време на пасажерите би надхвърлило 1,4 милиона часа годишно – време, в което те могат да са продуктивни или да се възползват пълноценно от почивката си. Повишен капацитет за напредък на пограничните региони.  Улесняването на връзките с близките шенгенски страни основава благоприятни условия за развиване на трансграничен бизнес. Това важи с особена мощ в сюжет, в който Румъния също се причислява към съглашението, поради дребното разстояние сред Русе и Силистра до водещия стопански център Букурещ. Днес то обаче е затруднено от контрола по мостовете на Дунав.
Нови благоприятни условия за пазара на труда. Присъединяването към Шенгенското пространство основава нови благоприятни условия за работа както за българи, по този начин и за жители на други страни в България. На фона на все по-осезаемия дефицит на служащи в българската стопанска система, оптималното улеснение на опциите за работа на чужденци в страната наподобява нужна стъпка. Спестявания от администрация и инспекции.  Докато потребността от административно обслужване и инспекции на външните за Шенген граници остават, държавният бюджет би осъществил обилни спестявания от даването им по границите с шенгенските страни, както и на българските интернационалните летища. Това основава и благоприятни условия за по-плодотворна работа на наетите в гранична полиция и митническите управляващи, които през днешния ден обслужват трафика към шенгенски страни.
Важно е да отбележим също, че нито една от тези забележими позитивни последствия от присъединението към шенгенското пространство не е еднократна – таман противоположното, те се ускоряват с все по-дълбоката икономическа интеграция сред европейските страни, което значи, че всяко следващо отсрочване води до все по-големи пропуснати изгоди за българската стопанска система. Това е и повода, заради която присъединението следва да бъде основен приоритет, дружно с институционалната промяна и затварянето на пробойните, които изисква.
 
Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/ikonomieskite-polzi-ot-shengen-kakvo-otnovo-izpuskame/#ixzz7n3zSEXhK