Външнополитическите разломи пред Европа – все повече и повече
За следващ път през последните месеци тематиката за Западните Балкани влезе в новинарския ефир, само че надалеч не по линия аспирациите на обособените страни от района за участие в Европейския съюз, колкото с следващата заплашителна обстановка. Някога в европейската дипломация се изковава понятието „ Балканския барутен погреб “, описващо Балканският полуостров като извор на нестихващи проблеми за салдото на силите и мира в Европа. Век по-късно сякаш барутът е доста по-малко, а проблемите най-малко на този стадий се вземат решение посредством договаряния и директни диалози, само че дали? Редица осведомителни издания съобщица, че полицията в Косова и косовските сърби са влезнали в престрелки. В Косовска Митровица и Звечан завиват сирени, а в групите в приложението „ Telegram ” се разгласяват видеа, на които се чуват звуци от престрелки. На фона на това сръбският президент Александър Вучич се обърна с писмо до командващия силите на НАТО с искане за позволение за разполагане на сръбски бойци и служители на реда в Косово – каквато опция има в резолюцията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, поставила завършек на войната от 1998-1999 година. позволяваща на Сърбия да разположи до 1 000 военни, служители на реда и митнически чиновници в православни религиозни обекти, региони със сръбско население и на гранични пунктове, в случай че това бъде утвърдено от командващия силите на KFOR. Развитието на този въпрос занапред следва, а Косово се обрисува може би следващата разломна линия за европейската дипломация.
През последните години Европейският съюз и неговата външна политика бяха изправени пред голям брой разломи в интернационалните връзки, които обаче следват наклонността да стават все по-близки до неговите лични граници. Войните в Ирак в Афганистан, военната намеса в Либия, гражданската война в Сирия отключиха възхода на редица радикални групировки и трансфораха Стария континент в обект на големи мигрантски талази. Миграционните процеси обгръщат освен Близкия изток, само че и забележителна част от Африка. Притегателен център още веднъж е Европа. Преговорите към Brexit и излизането на Англия от Европейския съюз сътвори казус, който в някой идващ миг може да бъде последван „ учебникарски “ и от други страни членки на общността, а войната, която режимът на съветския президент Владимир Путин стартира в Украйна се трансформира в най-големия сухопътен спор на Стария континент от времето на края на Втората международна война насам. Бившите африкански колонии на европейските страни, обичаен обект на техните външнополитически аспирации и въздействие, се трансформират в зона на противопоставяне сред Западния свят, Русия и Китай. Френското военно евакуиране от Мали през август 2022 година се случи паралелно с публично удостоверение на информацията, че в тази африканска страна военната хунта употребява в своите дейности сили на съветската частна войска „ Вагнер “. Китай разполага със своя военна база в Джибути и готви втора такава, а Руската федерация ускорява военното си съдействие с Египет, Централноафриканската република, Мали, Буркина Фасо, Мавритания и Чад.
Най-сериозен източник на напрежение от днешна позиция продължава да се обрисува вилнеещата война в Украйна – до момента в който погледите са приковани в борбата за Бахмут, където съветската и украинската войска водят същинска позиционна война, а самият град се трансформира в руини, театърът на военно-политическите дейности се простира надалеч оттатък това. Швеция и Финландия се приготвят за своето влизане в НАТО, а Източният фланг на Алианса за първи път от края на Студената война се трансформира във водеща линия на неговата защита и сигурност. На фона на това Европа доставя Украйна с въоръжение и оказва военна и военно-техническа помощ на страната, само че самата тя е изправена пред тествания – скорошен отчет в New York Times показва, че редица страни от Алианса към този момент са изтощили своите ресурси. Което слага на дневен ред въпроса за увеличение на разноските за защита и усилване на индустриалните потенциали на военно-промишлените комплекси. Нещо, което от политическа позиция е извънредно комплициран въпрос, защото политическото посланичество мъчно може да откри солидна обосновка за увеличаващи се разноски за защита в Европа, която е застигната от тежка инфлация, среща се пред икономическа криза и в положение на енергийна рецесия с нужда от преструктуриране на целия енергиен бранш. Как се оправдават спомагателни разноски за снаряди, танкове и самолети, когато обществото чака засилена обществена намеса от страна на страната, а финансовите запаси за това са лимитирани? Външнополитическата алтернатива минава в доста значима вътрешнополитическа такава.
Много значителен проблем пред действието на европейската външна политика остава вземането на решения на централно равнище, т.е. на равнище Европейски съюз. Сложният механизъм, който е открит в договорната рамка, неведнъж прави европейските институции бавни и мудни на фона на съществуваща нужда от бързо взимане на решения при ескалиращи външнополитически рецесии и въпроси. Безпрецедентното единение, което се породи в поддръжка на Украйна при започване на съветската инвазия, се трансформира в обект на вътрешни раздори – Унгария наложи несъгласие на пакет от 18 милиарда евро помощ за Украйна като лост, с цел да отблокира част от замразените си евросредства. Подобно развиване на събитията, както и тежестта на бюрократичните процедури, изискват може би преосмисляне на метода, по който се вземат решения на едно чисто концептуално равнище – за то да бъде по-бързо, дейно и съответстващо на потребностите на деня. Защото войната в Украйна няма да завърши. Източният фланг на НАТО от своя страна няма да престане на бъде източник на външнополитическо напрежение, в случай че упоритостите на Руската федерация за възобновление на геополитическо въздействие не престават да порастват. Казано по различен метод, това е хвърлена ръкавица пред Европа. И, в случай че тя желае да бъде постоянен интернационален състезател, би трябвало да премисли своя личен развой по взимане на решения.
Дълги години, може би някъде до началото на войната в Ирак през 2003 година и започването на международната финансова рецесия през 2008 година, битуваше концепцията, че краят на Студената война е и завършек на едно световно опълчване и че настъпилото време на триуфализъм на демократичната народна власт и световните пазари ще постави „ завършек на историята “, както споделя Фукуяма. Той обаче не настъпи, а днешната обстановка го потвърждава в още по-голяма степен. Нещо повече, световното опълчване сред редица страни и силови блокове, ескалиращите горещи точки, и опцията от нуклеарен спор (доста по-голяма в сравнение с по време на Кубинската рецесия през 1962 г.), основават един самобитен „ международен концерт на силите “ в един все по-многополюсен свят. Свят, в който Европа би трябвало да бъде подготвена да се изправи пред разломи, които пораждат, и за които да има съответен отговор и бърз и сигурен механизъм по взимане на решения. Защото и светът върви напред към много по-несигурно време, а „ положителните остарели дни “ остават все по-назад и обратно.
Димитър Стоянов, коментар за
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
През последните години Европейският съюз и неговата външна политика бяха изправени пред голям брой разломи в интернационалните връзки, които обаче следват наклонността да стават все по-близки до неговите лични граници. Войните в Ирак в Афганистан, военната намеса в Либия, гражданската война в Сирия отключиха възхода на редица радикални групировки и трансфораха Стария континент в обект на големи мигрантски талази. Миграционните процеси обгръщат освен Близкия изток, само че и забележителна част от Африка. Притегателен център още веднъж е Европа. Преговорите към Brexit и излизането на Англия от Европейския съюз сътвори казус, който в някой идващ миг може да бъде последван „ учебникарски “ и от други страни членки на общността, а войната, която режимът на съветския президент Владимир Путин стартира в Украйна се трансформира в най-големия сухопътен спор на Стария континент от времето на края на Втората международна война насам. Бившите африкански колонии на европейските страни, обичаен обект на техните външнополитически аспирации и въздействие, се трансформират в зона на противопоставяне сред Западния свят, Русия и Китай. Френското военно евакуиране от Мали през август 2022 година се случи паралелно с публично удостоверение на информацията, че в тази африканска страна военната хунта употребява в своите дейности сили на съветската частна войска „ Вагнер “. Китай разполага със своя военна база в Джибути и готви втора такава, а Руската федерация ускорява военното си съдействие с Египет, Централноафриканската република, Мали, Буркина Фасо, Мавритания и Чад.
Най-сериозен източник на напрежение от днешна позиция продължава да се обрисува вилнеещата война в Украйна – до момента в който погледите са приковани в борбата за Бахмут, където съветската и украинската войска водят същинска позиционна война, а самият град се трансформира в руини, театърът на военно-политическите дейности се простира надалеч оттатък това. Швеция и Финландия се приготвят за своето влизане в НАТО, а Източният фланг на Алианса за първи път от края на Студената война се трансформира във водеща линия на неговата защита и сигурност. На фона на това Европа доставя Украйна с въоръжение и оказва военна и военно-техническа помощ на страната, само че самата тя е изправена пред тествания – скорошен отчет в New York Times показва, че редица страни от Алианса към този момент са изтощили своите ресурси. Което слага на дневен ред въпроса за увеличение на разноските за защита и усилване на индустриалните потенциали на военно-промишлените комплекси. Нещо, което от политическа позиция е извънредно комплициран въпрос, защото политическото посланичество мъчно може да откри солидна обосновка за увеличаващи се разноски за защита в Европа, която е застигната от тежка инфлация, среща се пред икономическа криза и в положение на енергийна рецесия с нужда от преструктуриране на целия енергиен бранш. Как се оправдават спомагателни разноски за снаряди, танкове и самолети, когато обществото чака засилена обществена намеса от страна на страната, а финансовите запаси за това са лимитирани? Външнополитическата алтернатива минава в доста значима вътрешнополитическа такава.
Много значителен проблем пред действието на европейската външна политика остава вземането на решения на централно равнище, т.е. на равнище Европейски съюз. Сложният механизъм, който е открит в договорната рамка, неведнъж прави европейските институции бавни и мудни на фона на съществуваща нужда от бързо взимане на решения при ескалиращи външнополитически рецесии и въпроси. Безпрецедентното единение, което се породи в поддръжка на Украйна при започване на съветската инвазия, се трансформира в обект на вътрешни раздори – Унгария наложи несъгласие на пакет от 18 милиарда евро помощ за Украйна като лост, с цел да отблокира част от замразените си евросредства. Подобно развиване на събитията, както и тежестта на бюрократичните процедури, изискват може би преосмисляне на метода, по който се вземат решения на едно чисто концептуално равнище – за то да бъде по-бързо, дейно и съответстващо на потребностите на деня. Защото войната в Украйна няма да завърши. Източният фланг на НАТО от своя страна няма да престане на бъде източник на външнополитическо напрежение, в случай че упоритостите на Руската федерация за възобновление на геополитическо въздействие не престават да порастват. Казано по различен метод, това е хвърлена ръкавица пред Европа. И, в случай че тя желае да бъде постоянен интернационален състезател, би трябвало да премисли своя личен развой по взимане на решения.
Дълги години, може би някъде до началото на войната в Ирак през 2003 година и започването на международната финансова рецесия през 2008 година, битуваше концепцията, че краят на Студената война е и завършек на едно световно опълчване и че настъпилото време на триуфализъм на демократичната народна власт и световните пазари ще постави „ завършек на историята “, както споделя Фукуяма. Той обаче не настъпи, а днешната обстановка го потвърждава в още по-голяма степен. Нещо повече, световното опълчване сред редица страни и силови блокове, ескалиращите горещи точки, и опцията от нуклеарен спор (доста по-голяма в сравнение с по време на Кубинската рецесия през 1962 г.), основават един самобитен „ международен концерт на силите “ в един все по-многополюсен свят. Свят, в който Европа би трябвало да бъде подготвена да се изправи пред разломи, които пораждат, и за които да има съответен отговор и бърз и сигурен механизъм по взимане на решения. Защото и светът върви напред към много по-несигурно време, а „ положителните остарели дни “ остават все по-назад и обратно.
Димитър Стоянов, коментар за
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ