БГНЕС: Новини от България и Света
За следващ път прелиствам Член 1. от Закона за националните препоръки на националните малцинства на Сърбия. Там тъкмо е записано: „ С този закон се урежда правното състояние и пълномощията на националните препоръки на националните малцинства (наричани по-долу: национални съвети) в региона на културата, образованието, информирането и формалната приложимост на езиците и писмеността, процедурата за избиране на национални препоръки, тяхното финансиране и други въпроси от голяма важност за работата на националните препоръки ”.
Човек би могъл да си намерения, че Националният съвет на българското национално малцинство в действителност се занимава единствено с българската национална просвета, образованието на майчин български език, информирането на български език и формалната приложимост на български език пред държавните органи на управляващи.
Де да беше по този начин. Вече видяхме, че Националният съвет на българското малцинство издаде книга на сръбски език в която се оспорва националната еднаквост на българите в Сърбия с шопска такава. Можете да си помислите, че с това бе ударено дъното, само че не, има още.
На 10 декември в Босилеград се организира взаимна среща на Националния съвет на българското национално малцинство, Министерството на вътрешните работи на Сърбия и Мисията на ОЕБС с поддръжката на локалната самоуправа за осъществяване на осведомителна акция измежду младежите от българското малцинство за процедурата по приемане и кандидатстване за образование в полицейските академии и настаняване на работа в полицейските структури.
Срещата се организира с всичките полицейски салтанати – пет-шест патрулки с мигаща сигнализация по улиците, наперени началници с чанти и полицейска защита, отпред с кмета Владимир Захариев и ръководителя на Националния съвет на българското малцинство Стефан Стойков с прилежно стиснати папки под мишниците.
Очевидно Националният съвет на българското малцинство, с поддръжката на органите на Министерството на вътрешните работи и кмета на Босилеград, си е поразширил пълномощията отвън посочените от закона.
На срещата било регистрирано, че измежду младите в Босилеград имало нараснал интерес за главно полицейско образование и за доказателство се сочи, че предходната година петима претенденти от Босилеград сполучливо минали селекцията. Организаторите изтъкнали „ …важността на информирането и включването на младите в структурите на сигурността в Сърбия ”.
Дотук всичко е ясно. Включването на младите от българска националност в силовите структури на органите на Министерство на вътрешните работи е „ влиятелно и патриотично ” и има нараснал интерес за служители на реда, само че какво става с рухването на интереса за обучение на майчин български език?
Остава недоумението за какво през изтеклите две десетилетия Националният съвет на българското малцинство и кметството не организираха сходна осведомителна акция измежду жителите на Босилеград за значимостта и смисъла на образованието на майчин български език в предучилищните заведения, главното учебно заведение и гимназията? Нали с цел да имат младите българско национално съзнание, па било то и поради кандидатстването им в полицейските академии, най-малкото би трябвало да знаят български език и да имат самочувствие, че са българи? Или може би, точно поради кандидатстването в полицията, освен не е нужно да имат българско съзнание, а би трябвало изцяло да се откажат от него?
Ето за какво кметът и ръководителят на Националния съвет на българското малцинство преди да излизат от законните си пълномощия и да организират осведомителни акции за кандидатстване в полицейските академии, дано още веднъж да си напомнят законовите пълномощия и отговорности да се грижат за българската просвета, образованието, информирането и формалната приложимост на български език. Когато повдигнат равнището на образованието и националното съзнание на нужната висота, тогава свободните и образовани българи сами ще решат каква специалност да си изберат водени от личните си настройки и стремежи, а не водени от свръх „ патриотични ” и „ изменнически ” предубеждения. І БГНЕС
--------------
Иван Николов е стихотворец, публицист и държавник. Председател на българския Културно-информационен център в Босилеград. Главен и виновен редактор на списание „ Бюлетин “. Автор на четири стихосбирки и на книгата „ Българите в Югославия – последните Версайски заточеници “.
