За пореден път членовете на десницата и крайната десница в

За следващ път членовете на десницата и крайната десница в Екологичен потенциал гласоподаваха срещу правото на дамите на безвреден и легален аборт и провокираха мощно прочувствени изявления. Френската евродепутатка от " Левицата " Манон Обри съобщи:  " Правото на аборт е човешко право и съществена независимост, която би трябвало да бъде предпазена от офанзиви на крайната десница и реакционерите. Защото не, госпожи и господа, правото на аборт не е въпрос на позиция, то е човешко право. То не е въпрос на разногласия, то е съществена независимост. Не, правото на аборт не убива, в противен случай, то избавя животи. "

Приетата прогресивна резолюция подсети, че половото и репродуктивно здраве и права са съществени права на индивида, които би трябвало да бъдат предпазени и изрично одобрени във всяка една страна членка. Документът стана мотив Европейската комисия още веднъж да призове националните държавни управления изцяло да декриминализират абортите в сходство с насоките на Световната здравна организация от 2022 г. и да подсигуряват, пазят и предизвикват правата на дамите. Еврокомисарят Елиза Ферейра настоя страните-членки на Европейски Съюз да зачитат правата, залегнали в конституциите им, само че и да съблюдават уговорките си, според интернационалното право:  " Липсата на достъп до безвреден и легален аборт може да засегне няколко съществени права, в това число човешкото достолепие и правото на тъждество и на физическата и психическата цялост на личността. Европейският съд по правата на индивида призна неналичието на достъп до услуги за аборт като нарушаване на правото на фамилен и персонален живот. Що се отнася до включването на правото на аборт в Хартата, член 6 от Договора за Европейския съюз удостоверява, че правата, свободите и правилата, избрани в Хартата, имат същата правна стойност като Договорите. Следователно изменението на Хартата ще следва процедурата за преразглеждане на Договорите. "  

В прогресивната резолюция се упорства  член 3 от Хартата да бъде променен, с цел да гласи, че:  " Всеки има право на телесна самостоятелност, на свободен, осведомен, цялостен и повсеместен достъп до полово и репродуктивно здраве и права, както и до всички свързани здравни услуги без дискриминация, в това число достъп до безвреден и легален аборт ". Чрез консолидираното на правната отбрана на правото на аборт в рамките на Европейски Съюз в Хартата на главните права на Съюза се чака да се подсигурява, че нито една жена или момиче в Европейски Съюз няма да бъде принудена да търси рискови и животозастрашаващи аборти и всяка жена ще получи автономност над личното си тяло.

Резолюцията настоятелно прикани страните членки да се борят против пречките пред аборта, като се приканват Полша и Малта да анулират своите закони и други ограничения, свързани със възбраните и рестриктивните мерки върху абортите.

Според настоящия закон полските дами могат да получат достъп до аборт, единствено в случай че животът им е изложен на риск или в случай че бременността е резултат от закононарушение. Съдебно решение от 2020 година в допълнение го ограничи, определяйки, че дамите към този момент не могат да прекратят бременност поради недостатъци на плода. Години наред масови демонстрации срещу строгото консервативно законодателство, станало причина и за смъртни случаи, заливат цяла Полша:  " Тук съм, тъй като не съм съгласна  дамите да умират. Не съм съгласна, че нямат избор, че лекарите имат някаква " уговорка на съвестта ". Жените умират поради тях и поради закона, който е открит в Полша. "  Абортите още веднъж са на дневен ред в Полша, месеци след свалянето на консервативното държавно управление на страната и идването на власт на дясно-центристкото държавно управление на Доналд Туск и опитите му да либерализира законите за абортите. Премиерът съобщи пред полското радио, че това не е медицински въпрос, а въпрос на правата на индивида:  " Тук в действителност става въпрос за узаконяване на нещо, което е обвързвано със здравето и сигурността на дамите. За да знае една жена, че страната се грижи за нея, а не я нападна. Самата жена, а не някой различен, е тази, която може и би трябвало да взема решения за своето здраве, бъдеще и майчинство. Когато приказвам за това, го върша със угриженост и малко горест, тъй като знам, че има доста публични страсти и че възприятията са съвсем еднообразно разграничени. Същото е и в Народното събрание, тъй че евентуално нямаме елементарен път напред ". 

Въпреки че по-голямата част от Европа е легализирала абортите, някои страни постановат ограничавания на дамите, които желаят да прекратят бременност и дълбоките разлики по този въпрос остават.

Дори в страни без правни спънки дамите постоянно се сблъскват със съществени финансови, културни и осведомителни бариери. Например в Италия, където седем от 10 гинеколози отхвърлят да правят аборти. Абортът е противозаконен в Германия, с изключение на при избрани условия, да вземем за пример, когато животът на дамата е изложен на риск или тя е жертва на принудително закононарушение. В тези случаи процедурата би трябвало да се извърши в границите на 12 седмици след зачеването.

Документално дамите в Хърватия имат право на аборт, само че на процедура свободният избор на дамите се сблъсква с правото на отвод на лекаря. Той може да се позове на него и да откаже да извърши аборт по съвест. Това принуждава някои дами да пътуват в чужбина, с цел да пресечен бременност.

Франция пък направи изострен завой в посока правото на аборт. Партията на президента Еманюел Макрон, " Ренесанс ", инициира законопроект за промяна, който включи правото на аборт във френската конституция, като направи невероятно лишаването на човек от правото да приключи бременност.

На фона на противоречивата модерна законодателна картина в някои страни-членки на Европейски Съюз извънредно рестриктивното законодателство в България, което в годините след 1944, се е наказвало даже със затвор, само че е анулирано още в далечната 1956 година. Последната Наредба е от 1990-а, с която се позволява осъществяването на аборт по избор до края на 12 седмица на бременността, припомня в изявление за БНР юристът доктор Мария Петрова, създател на първата в България профилирана адвокатска фирма по здравно, здравно и фармацевтично право, член на Световната асоциация по здравно право:  " Макар че Наредбата, която касае спирането на бременността е направена през далечната 1990 година, не бележи изключително юридически недостатъци. Дава опция, както за спиране на бременността по избор, по този начин и по медицински индикации, в това число не лимитира метода, по който да бъде направено това. Тук е мястото да развенчаем един мит, че в България медикаментозният аборт е неразрешен, в противен случай, с легализацията на съответните лекарства, още с тази Наредба от 1990 година за изискванията и реда за изкуствено спиране на бременността, той е разрешен. Така че не можем да кажем, че бележим изключително доста нормативни недостатъци, по-скоро, в случай че има някакви неудачни, се дължат на практиката и на емпирично неправилно насъбраният опит, на незадоволително личен състав на моменти, на неприятната връзка сред лекар-пациент. "

Можем ли да напомним какви опасности крие ограничаващото законодателство, което се ползва освен в страни отвън Европейски Съюз, а и в страни-членки?

" Винаги, когато се предприеме един рестриктивен модел, без значение дали приказваме за аборт, трансплантации и кръвопреливане, постоянно следим другата прекаленост. Колкото едно нещо е по-забранено, толкоз по-чести и отрицателни стават опитите тази възбрана да бъде преодоляна. Например в Полша, където бяха неразрешени абортите, имаше големи митинги, с цел да се стигне законодателно до изменение, че да се разреши аборт единствено при обезчестяване, блудничество или опасност за живота и здравето на майките, като това решение беше подбудено главно от католическия консерватизъм и това е относително ново. Дълги години в Полша имаше възбрана за аборт, което бележеше автоматизирано растеж на дамите, които практикуваха така наречен абортен туризъм и избираха да прекъсват бременността в други близки страни, там където е разрешено. Нека да напомним, че американците в няколко щата не разрешиха абортите, в следствие имаше терзание дали милиони дами в Щатите няма да изгубят конституционно обезпеченото там право на аборт и това беше предмет на едно дело във Върховния съд в Съединени американски щати. Множество митинги - това, което наблюдавахме във Франция, естествено продължение на също опцията правото на аборт да бъде изгубено до степен, че то да бъде регламентирано в конституцията им с последните промени. "

Вие съгласни ли сте с мнението, че рестриктивните решения за абортите са още един образец за политическо завладяване на правосъдната система и за систематичен срив на върховенството на закона?

" Аз бих се съгласила с тезата, че с всяка една последна рестрикция, която не дава опция за волеизявяване в границите на граници, които обществото приема, са нарушавания на върховенството на правото и по никакъв метод не би трябвало да бъдат вписвани, в която и да е нормативна уредба. Крайността, до която стигна Франция, не е нужно да се гони тъкмо този модел, просто тъй като ние не сме изправени от такава опасност и българското законодателство, популярност Богу, задоволително добре урежда правото на дамите да пресечен бременността си. "

Как оценявате правото на аборт да бъде включено в Хартата на основите права на Европейския съюз, още повече гласуването в Екологичен потенциал не значи, че въпросът е решен. Необходимо е всички държавни управления на 27-те страни-членки да се съгласят единомислещо. На процедура това решение е алегорично, само че какво стои зад този политически акт?

" Основната концепция на включването в Хартата е, тъй като към момента има страни, които криминализират абортите, т.е. освен не признават правото на дамата да взема решение за себе си, за своето тяло, за своето бъдеще, само че го приравняват и на закононарушение. И в действителност, приравнявайки го на закононарушение, Европейската комисия предлага, посредством Екологичен потенциал, да се направи, тъй че няма държава-членка на Европейски Съюз, в която абортът да е закононарушение, да се основат условия, ред и правни граници, които да дават опция на дамите да пресечен бременността си, да покачат образованието в региона на половата  култура и взаимоотношенията и извършвайки целия този набор от дейности, едвам тогава да сметнем, че правото на аборт може да бъде приравнено към главно право. Но в основата на това стои декриминализирането на абортите, а не просто признаването на едно от множеството ни права, с които, популярност Богу, българските дами могат да се гордеят, тъй като ние нямаме ограничавания и нямаме забрани, не е закононарушение в България - нещо, което занапред ще се случва. "



Съдържанието е предоставено от, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и доближава до вас с помощта на партньорството с Dir.bg.