Четири пъти са нараснали разходите за здравеопазване, но нито един показател не се е подобрил -
За съвсем 20 години разноските в българското опазване на здравето – обществени и частни, са нарастнали повече от 4 пъти, само че това не е довело до възстановяване на нито един индикатор, който се взема поради при установяване успеваемостта на системата, нито до стабилно във времето възстановяване на здравето на популацията.
Това означи проф. Антония Димова от Факултета по публично здраве към Медицинския университет във Варна в своята презентация „ Ефективност в опазването на здравето “, показана по време на конференцията „ Активно поданство за ефикасна здравна система “.
Събитието се организира в границите на финансирания от Фонд „ Активни жители “ на ЕИП план „ Активни жители за локални и национални промени в опазването на здравето ”.
„ При този растеж на разноските и за този интервал от 20 години би трябвало да чакаме обилни усъвършенствания в здравните индикатори на популацията и други данни, които демонстрират по какъв начин работи здравната система. Но това не се случва. Напротив, усилва се неудовлетвореността на хората от системата, задълбочават се здравните неравенства, някои основни за оценка на успеваемостта индикатори се утежняват, а при тези, при които се регистрира усъвършенстване, то е прекомерно незадоволително “ , заключи проф. Димова.
В презентацията си тя обръща внимание, че финансовата неустойчивост е непрекъсната характерност на здравната система у нас още от 90-те години.
„ Т.нар. недофинансиране е хронично и по отношение на него увеличението на средствата за опазване на здравето се възприема като водещ метод за справяне с неефективността на системата. Ръстът от разноските обаче не води до стабилизирането ѝ през годините. Това ясно демонстрира, че финансовата неустойчивост е в доста по-голяма степен резултат от неефективността при потреблението на наличните финансови запаси , в сравнение с от тяхната непълнота. Със сигурност имаме потребност от още запаси, само че какъв брой тъкмо, не можем да кажем, тъй като и тези не ги използваме по най-хубавия метод, видно от данните “, счита проф. Димова.
Според изнесените от проф. Антония Димова данни за интервала от 2011 година до 2019 година (последната, за която има такива) се регистрира растеж на предотвратимата с добра предварителна защита смъртност – един от класическите индикатори за оценка на успеваемостта.
„ При това повишаването е освен в този интервал, а от 2000 година, до момента в който във всички други европейски страни този тип смъртност понижава. Увеличава се смъртността от злокачествени болести, смъртността в дейните възрастови групи. Леко усъвършенстване има в предотвратимата с положително лекуване смъртност, само че понижението е с доста по-малки темпове по отношение на другите източноевропейски страни, с които нормално се съпоставяме “, отбелязва проф. Димова.
Данните демонстрират, че страната ни е на второ място след Румъния по този отрицателен индикатор.
За следващ път в събитие по медицински проблем беше маркирана като минус честотата на хоспитализациите във връзка преодоляване на положения от извънболничната помощ, която е най-висока от всички страни.
Според проф. Димова това не е единствено вследствие на метода на финансиране в българското опазване на здравето, който предпочитано е ориентиран към болничното лекуване, само че е показателно за качеството на извънболничната здравна помощ. Именно така наречен разпределителна успеваемост е различен индикатор за положителната работа на здравната система.
„ Той регистрира доколко лимитираните средства са ориентирани към закупуване на подобаваща композиция от здравни услуги и интервенции, които увеличават подобрението на здравето. Данните за България демонстрират, че използваме повече запас за по-скъпи действия, които потвърдено са с по-малък резултат върху възстановяване на здравето на популацията и това е резистентен във времето развой. Ръстът на обществените разноски за болнична помощ и медикаменти е изпреварващ и доста по-голям от растежа на разноските за извънболнична помощ, чийто дял остава най-малкия в Европа. За предварителна защита се изразходват едвам към 1% от общите разноски и към 2% от обществените разноски. Резултатите от ниския дял на тези разноски виждаме в здравния статус на популацията “, обобщава проф. Димова.
Неудовлетвореността от здравната система у нас, както и задълбочаването на неравенствата е различен значителен проблем, който е в следствие и на огромния дял на частните заплащания по отношение на общите разноски, както и на огромния брой здравнонеосигурени лица, които имат стеснен достъп до опазване на здравето.
„ Близо 38% от общите разноски за опазване на здравето у нас съгласно последните публични данни на Евростат са частни. Отчита се лек спад през последните години, само че този дял остава надалеч над междинните стойности за Европейски Съюз, които са към 15 – 16%. Здравнонеосигурените у нас по последни данни са към 15%. Хората, които не могат да заплащат, остават с неудовлетворени здравни потребности и с влошен здравен статус “, регистрира проф. Димова.
Според нея в опит да решат проблемите някои политики през годините даже ги задълбочават, като прехвърлянето на отговорността към общини и жители посредством смяна на собствеността и въвеждане на частните заплащания през 90-те години. Ежегодното покриване на задължения на лечебни заведения не преодолява аргументите за натрупването им и надлежно не взема решение проблемите с неефективното разходване на средствата. Увеличаването на интервала, в който лицата би трябвало да имат платени осигуровки, с цел да запазят здравноосигурителните си права, не е постигнало задачата си да бъдат по-мотивирани българските жители да се обезпечават, а по-скоро е довело до растеж на здравнонеосигурените.
„ Проблемите, които разясняваме, не са нови и незнайни, само че решенията през годините не са насочени предпочитано към реализиране на успеваемост на системата. В същото време някои хрумвания за промени, които щяха да доведат до повишение на успеваемостта, останаха единствено хрумвания, а дребните стъпки, които бяха направени, бяха атакувани в съда от заинтригувани страни и надлежно анулирани “ , проучва проф. Димова.
Според нея работещи решения за възстановяване на системата могат да бъдат открити, в случай че се развие и утвърди работата на Консултативния съвет „ Партньорство за здраве “.
„ Една извънредно потребна самодейност за правенето на здравна политика, инициирана от Националната пациентска организация “, е оценката на проф. Димова, която подсети, че здравните политици на национално ниво носят отговорност за основаването на такива политики, които да не принуждават потребителите на системата да я лъжат. За въвеждане на политики и способи за финансиране на услугите, които поддържат качеството, а не количеството на осъществените действия.
„ Ефективността зависи от експертизата на хората, които вършат политиките, където също има дефицити . Зависи и от всички нас като жители, като пациенти, от здравната ни просвета и от държанието, от гражданското ни съзнание и мисля, че неправителствените организации в това отношение могат да имат значителен принос, с цел да осъзнаят присъединяване си в успеваемостта на системата. Всички тези предпоставки за успеваемост могат да бъдат осъществени единствено в случай че бъдат взети съответните ограничения на политическо равнище. Иначе колкото и финансови запаси да влязат в системата, тя ще ги поеме, само че без резултат “, твърди проф. Антония Димова.
Това означи проф. Антония Димова от Факултета по публично здраве към Медицинския университет във Варна в своята презентация „ Ефективност в опазването на здравето “, показана по време на конференцията „ Активно поданство за ефикасна здравна система “.
Събитието се организира в границите на финансирания от Фонд „ Активни жители “ на ЕИП план „ Активни жители за локални и национални промени в опазването на здравето ”.
„ При този растеж на разноските и за този интервал от 20 години би трябвало да чакаме обилни усъвършенствания в здравните индикатори на популацията и други данни, които демонстрират по какъв начин работи здравната система. Но това не се случва. Напротив, усилва се неудовлетвореността на хората от системата, задълбочават се здравните неравенства, някои основни за оценка на успеваемостта индикатори се утежняват, а при тези, при които се регистрира усъвършенстване, то е прекомерно незадоволително “ , заключи проф. Димова.
В презентацията си тя обръща внимание, че финансовата неустойчивост е непрекъсната характерност на здравната система у нас още от 90-те години.
„ Т.нар. недофинансиране е хронично и по отношение на него увеличението на средствата за опазване на здравето се възприема като водещ метод за справяне с неефективността на системата. Ръстът от разноските обаче не води до стабилизирането ѝ през годините. Това ясно демонстрира, че финансовата неустойчивост е в доста по-голяма степен резултат от неефективността при потреблението на наличните финансови запаси , в сравнение с от тяхната непълнота. Със сигурност имаме потребност от още запаси, само че какъв брой тъкмо, не можем да кажем, тъй като и тези не ги използваме по най-хубавия метод, видно от данните “, счита проф. Димова.
Според изнесените от проф. Антония Димова данни за интервала от 2011 година до 2019 година (последната, за която има такива) се регистрира растеж на предотвратимата с добра предварителна защита смъртност – един от класическите индикатори за оценка на успеваемостта.
„ При това повишаването е освен в този интервал, а от 2000 година, до момента в който във всички други европейски страни този тип смъртност понижава. Увеличава се смъртността от злокачествени болести, смъртността в дейните възрастови групи. Леко усъвършенстване има в предотвратимата с положително лекуване смъртност, само че понижението е с доста по-малки темпове по отношение на другите източноевропейски страни, с които нормално се съпоставяме “, отбелязва проф. Димова.
Данните демонстрират, че страната ни е на второ място след Румъния по този отрицателен индикатор.
За следващ път в събитие по медицински проблем беше маркирана като минус честотата на хоспитализациите във връзка преодоляване на положения от извънболничната помощ, която е най-висока от всички страни.
Според проф. Димова това не е единствено вследствие на метода на финансиране в българското опазване на здравето, който предпочитано е ориентиран към болничното лекуване, само че е показателно за качеството на извънболничната здравна помощ. Именно така наречен разпределителна успеваемост е различен индикатор за положителната работа на здравната система.
„ Той регистрира доколко лимитираните средства са ориентирани към закупуване на подобаваща композиция от здравни услуги и интервенции, които увеличават подобрението на здравето. Данните за България демонстрират, че използваме повече запас за по-скъпи действия, които потвърдено са с по-малък резултат върху възстановяване на здравето на популацията и това е резистентен във времето развой. Ръстът на обществените разноски за болнична помощ и медикаменти е изпреварващ и доста по-голям от растежа на разноските за извънболнична помощ, чийто дял остава най-малкия в Европа. За предварителна защита се изразходват едвам към 1% от общите разноски и към 2% от обществените разноски. Резултатите от ниския дял на тези разноски виждаме в здравния статус на популацията “, обобщава проф. Димова.
Неудовлетвореността от здравната система у нас, както и задълбочаването на неравенствата е различен значителен проблем, който е в следствие и на огромния дял на частните заплащания по отношение на общите разноски, както и на огромния брой здравнонеосигурени лица, които имат стеснен достъп до опазване на здравето.
„ Близо 38% от общите разноски за опазване на здравето у нас съгласно последните публични данни на Евростат са частни. Отчита се лек спад през последните години, само че този дял остава надалеч над междинните стойности за Европейски Съюз, които са към 15 – 16%. Здравнонеосигурените у нас по последни данни са към 15%. Хората, които не могат да заплащат, остават с неудовлетворени здравни потребности и с влошен здравен статус “, регистрира проф. Димова.
Според нея в опит да решат проблемите някои политики през годините даже ги задълбочават, като прехвърлянето на отговорността към общини и жители посредством смяна на собствеността и въвеждане на частните заплащания през 90-те години. Ежегодното покриване на задължения на лечебни заведения не преодолява аргументите за натрупването им и надлежно не взема решение проблемите с неефективното разходване на средствата. Увеличаването на интервала, в който лицата би трябвало да имат платени осигуровки, с цел да запазят здравноосигурителните си права, не е постигнало задачата си да бъдат по-мотивирани българските жители да се обезпечават, а по-скоро е довело до растеж на здравнонеосигурените.
„ Проблемите, които разясняваме, не са нови и незнайни, само че решенията през годините не са насочени предпочитано към реализиране на успеваемост на системата. В същото време някои хрумвания за промени, които щяха да доведат до повишение на успеваемостта, останаха единствено хрумвания, а дребните стъпки, които бяха направени, бяха атакувани в съда от заинтригувани страни и надлежно анулирани “ , проучва проф. Димова.
Според нея работещи решения за възстановяване на системата могат да бъдат открити, в случай че се развие и утвърди работата на Консултативния съвет „ Партньорство за здраве “.
„ Една извънредно потребна самодейност за правенето на здравна политика, инициирана от Националната пациентска организация “, е оценката на проф. Димова, която подсети, че здравните политици на национално ниво носят отговорност за основаването на такива политики, които да не принуждават потребителите на системата да я лъжат. За въвеждане на политики и способи за финансиране на услугите, които поддържат качеството, а не количеството на осъществените действия.
„ Ефективността зависи от експертизата на хората, които вършат политиките, където също има дефицити . Зависи и от всички нас като жители, като пациенти, от здравната ни просвета и от държанието, от гражданското ни съзнание и мисля, че неправителствените организации в това отношение могат да имат значителен принос, с цел да осъзнаят присъединяване си в успеваемостта на системата. Всички тези предпоставки за успеваемост могат да бъдат осъществени единствено в случай че бъдат взети съответните ограничения на политическо равнище. Иначе колкото и финансови запаси да влязат в системата, тя ще ги поеме, само че без резултат “, твърди проф. Антония Димова.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ