Зигзаг ходовете на хибридната диктатура
За по-малко от месец властта в Русия бе принудена да отстъпи два пъти, и то в случаи, нажежили обществото и получили необятен отзив даже и на открито. Успехът на гражданските митинги против градежа на черква в парк в Екатеринбург и удобният процес след ареста на журналиста Иван Голунов маркират значителен стадий от трансформациите, през които минава ръководството на Владимир Путин (начело на Руската федерация от 2000 г.). Трансформации, издаващи от една страна инерционни процеси и изхабяване на административната машина, а от друга – изпускане на напрежение за запазване на режима и запазване на самодържеца и обкръжението му.
В уралската индустриална столица Екатеринбург (бивш Свердловск, четвърти по величина в Русия с население от над 1.4 млн. души) недоволството избухна на 13 май, когато локални хора започнаха да се самоорганизират против плана за храм " Св. Екатерина ". Строителството на катедралата планираше заличаване на част от централния градски парк. Първоначално градската администрация неглижираше стихийните демонстрации, а кремълски глашатаи като телевизионният водещ Владимир Соловьов громяха протестиращите като " наследници на бесовете ", умъртвили Николай II (препратка към болшевишкия разстрел на фамилията на последния император в мазето на Ипатиевата къща в Екатеринбург през юли 1918 г.).
Протестите обаче набраха мощ за няколко дни, което накара даже президента Путин да се намеси, като предложи социологическо изследване. Държавният институт ВЦИОМ в експресен порядък изпрати анкетьори в Екатеринбург и провежда допитване. То сподели, че 78% от жителите не считат парка за уместно място за новата православна черква, а 58% показаха, че тя би трябвало да се вдигне другаде. На 23 май, единствено ден след оповестението на резултатите, локалният губернатор Евгений Куйвашев анулира градежа. Сиреч, в границите на едвам 10 дни обществеността реализира победа, въпреки и на районно ниво. Все отново тематиката не засягаше директно централната власт в Москва, нито пък беше непосредствена опасност за устоите на Кремъл.
Доста бързо се разви и историята с 36-годишния Иван Голунов, проверяващ публицист в интернет изданието " Медуза ". Той беше задържан на 6 юни в центъра на Москва по съмнение в разпространяване на дрога. В ареста го държаха 12 часа без достъп до юрист, от горната страна на всичко там е бил пребит. Според съветското Министерство на вътрешните работи при задържането у Голунов били откити опиати, също както и в дома му. Полицията популяризира 9 фотоси от обиска в жилището – само че по-късно призна, че в действителност единствено една от тях била направена в дома на журналиста.
© Reuters
Голунов твърдеше, че опиатите са били подхвърлени и обясняваше акцията с следствията си – и съответно с работата си по откриване на мафиотските схеми в столичния траурен бизнес. В негова отбрана се подвигна забележителна част от журналистическата колегия, десетки руснаци се включиха в единични протестни акции в Москва, Санкт Петербург, Новосибирск, Владивосток (т.нар. одиночные пикеты). В невъобразим до момента жест на взаимност три авторитетни вестника – печатните издания на РБК, " Комерсант " и " Ведомости " излязоха в понеделник, 10 юни, с идентични челни страници с надпис " Аз съм/Ние сме Иван Голунов ". За сряда, 12 юни, даже бе плануван многохиляден митинг-марш с искане за освобождение на журналиста. (Бел.ред. Редакцията на " Медуза ", изданието на Голунов, прикани през днешния ден да не се стачкува, само че " несанкционирано " събиране в центъра на Москва по обед бяха арестувани 20-ина души, в това число публицисти от няколко медии.)
В навечерието на това шествие (за него бяха декларирали присъединяване повече от 20 хиляди човека) пристигна и развръзката. Във вторник Министерството на вътрешните работи анулира наказателното гонене против Голунов и сне от него всички обвинявания. Нещо повече: министърът Владимир Колоколцев в профил служителите на реда, задържали журналиста. А с постовете си се разделиха и двама от най-висшите началници в московските структури на Министерство на вътрешните работи, генерал-майор Андрей Пучков и генерал-майор Юрий Девяткин, шеф на Управлението по надзор на наркотичните субстанции. От уеб страницата на Министерство на вътрешните работи бяха отстранени и всички известия за случая.
Щастливият свършек с Голунов има, несъмнено, и друга страна. Безпрецедентната поддръжка за задържания публицист беше посрещната с аплодисменти от близо и далеч; мнозина видяха в нея победа над потисническата власт, надали не предвестител за надигащо се всеобщо недоволство с капацитет най-накрая да катурне трона на Путин.
Пожелателното мислене евентуално вдъхва някакъв кураж у обезверени и изтерзани души – лъч вяра измежду обезсърчение и отвращение. Не го отхвърлям, нито недооценявам триумфа. Ала не мога да не се запитам: а щеше ли да се отприщи сходна взаимност, в случай че Голунов не беше московски публицист? Ако не се числеше към така наречен либерално-опозиционни медии в Москва, ами беше, да речем, никому незнаен деятел или правозащитник в забутан сибирски град? Столичната съветска съпротива, колкото и да е изтикана в ъгъла, ограничавана и унизена от властта, въпреки всичко разполага с известно привилегировано състояние и оказва влияние, най-малкото посредством резонанса си зад граница.
© Reuters
Отговорът е явен. Ако Голунов работеше нейде в провинцията, още щеше да седи в килията, а можеше да му се случи и нещо доста по-лошо. Само за предходната година с живота си се простиха трима районни публицисти, и за тях съвсем не се чу в московското осведомително пространство.
" Руските либерално-опозиционни публицисти в никакъв случай не излязоха и не биха излезли със заглавия: " Аз съм/Ние сме кримски татари ", въпреки че страната им към този момент 5 години убива и хвърля в пандиза кримски татари по скалъпени обвинявания. Не излязоха и не биха излезли със заглавия: " Аз съм/Ние сме украинци ", въпреки че страната им убива и хвърля в пандиза украинци по скалъпени обвинявания ", яростно написа в профила си във фейсбук кримско-татарският публицист Айдер Муждабаев. И значително е прав. Не видяхме сходна вълна на отвращение нито за украинския режисьор Олег Сенцов (осъден на 20 години затвор в Русия), нито за някой от другите близо 70 украински политически пандизчията в Руската федерация.
За хибридната тирания е сериозно значимо да се имитира политическа битка и независимост на пресата, изяснява Муждабаев.
В този укор се съдържа нещо същностно – и то е съмнението, че с възмущението си за ареста на Голунов опозицията и сериозните медии в действителност нищо не рискуват. Нищо значително не ги заплашва; челните страници " Аз съм/Ние сме " не са репортажите на починалите Анна Политковска, Наталия Естемирова и Пол Хлебников, нито разгромяващите публикации на Валерия Новодворска или акциите на Борис Немцов. Но пък без тази реакция – подправена или не - Голунов още щеше да се намира в ареста, и за едното нищо щяха да го осъдят на години затвор.
© Reuters
Властта, от своя страна, също осъзнава, че нищо значително не рискува, в случай че се намеси в интерес на публичното мнение. Освобождавайки непозволено арестуван сериозен публицист или отменяйки противоречив градеж, режимът въздава правдивост. Но в същото време основава илюзията, че откликва на публични настройки, сякаш се вслушва в гражданското мнение. Имитира либералност. Фундаментите на режима обаче си остават непокътнати, нищо не грози и висшите му представители. От време на време самодържецът и неговото обграждане могат да си разрешат да отпушват клапана.
Илюзорна е визията, че освобождението на Голубов или прекъсването на църковния градеж в Екатеринбург нанася тежка загуба на Кремъл. Та нали таман системата прави допустимо своеволното арестуване на проверяващ публицист. Същата тази система на корупционно-олигархични обвързаности – благоприятствана от най-отгоре – води и до това, локалната власт да се усеща безнаказана и брутално да погазва публичния интерес.
Трябва да се признае, че Кремъл съумява да наложи разграничаването; удава му се операцията, че няма нищо общо със своеволията, породили всеобщ яд. Едва ли не някакви дребни дерибеи са се разпасали – и единствено цапат светостта на златния Двуглав орел. Пределно ясно е, че карцерът на Голунов, както и градежът в Екатеринбург, са част от едно цяло, детайли от общата картина на фасадна народна власт. Зад нея цъфти поголовна корупция, безгранично облагодетелстване на властимащите, вият се гъсти преплетености сред политика, власт и бизнес, охранявани от огромен наказателен уред.
Преди 5 години политтехнологът Глеб Павловски – през днешния ден сериозно надъхан към Кремъл, само че по-рано беше консултант в Президентската администрация в годините на подправената рокада Путин-Медведев – обясняваше тази тактичност като " кремълски зигзаг ". Главният радикал в Русия е властта, споделя Павловски, към този момент като свободен радикал. От една и съща точка произлиза и опасността, и отбраната от нея. Така режимът впримчва вниманието към себе си: всички гледат все в тази точка, което се явява и основата на властта.
В един миг властта взема решение да прояви състрадание – спомнете си помилването на магната Михаил Ходорковски през декември 2013 година или освобождението на пънк-активистките от " Пуси Райът " Надежда Толоконникова и Мария Альохина (пак през оня декември). Но това не значи, че на следващия ден същата власт няма да реши да хвърли някого другиго в пандиза, някой, за който ѝ хрумне. Няма логичност, няма правила, Кремъл не може да си разреши подобен разкош като избран курс. Зигзаг.
Ето и в този момент. Отстъпление след всеобщите митинги в Екатеринбург, оттегляне след острата реакция поради Голунов. Но в това време се прокарват други решения, срещнали не по-малко неодобрение. Миналото лято министър председателят Дмитрий Медведев предложи повдигане на пенсионната възраст, което беше посрещнато с отвращение от руснаците. То обаче не спря Путин – и през есента президентът го утвърди със съответния декрет. От тази година се усили и Данък добавена стойност - от 18% на 20%, една също много непопулярна мярка.
© Reuters
Въпреки всичко настава смяна, налице са публични процеси, които постановат Кремъл да се нагажда, колкото и да не му се желае. Протестите в Екатеринбург маркират ново измерение на недоволството – най-вече на локално равнище, по съответен проблем и не безусловно против системата или модела на ръководство. През януари жителите в северния град Архангелск да вземем за пример се подвигнаха против ново бунище, което трябваше да поеме и боклука от столицата. В предходните години протестът на водачите на тирове изправи на нокти и централната власт. През ноември 2015 година те проведоха серия митинги против въвеждането на тол система, в това число и с пътни блокади в Москва. Съпротивата им продължи години, от време на време припламва и до през днешния ден.
Руснаците през днешния ден са по-гневни, разкриват го и социологическите изследвания. В началото на юни самостоятелният център " Левада " оповести проучване на протестния капацитет, което сочи повишаване на готовността за присъединяване в всеобщи протестни акции. Значителна част от жителите на Руската федерация са чували за най-шумните прояви на възмущение напоследък (в Екатеринбург и Архангелск, както и за демонстрациите в Ингушетия против смяната на границата с Чечня). Според шефа на " Левада " Лев Гудков не става дума просто за осведоменост, а за целеустремен интерес. " Готовността за присъединяване в митинги е съвсем двойно по-висока от нормалната – и това е очевиден симптом за неканализирано неспокойствие. Обикновено 17-20% са подготвени за стопански митинги, а в този момент са към този момент 26-28% ", изяснява Гудков.
В думите на Гудков се крие значим маркер: " стопански митинги ". Казано иначе, руснаците са склонни да роптаят поради спадащо витално ниво. На първо време това ги буни. В същото изследване могат да се видят и предразположенията към политически митинг. На въпроса " Ако се състоят всеобщи демонстрации с политически претенции, вие персонално ще участвате ли? " готовността е едвам 22%, до момента в който 74% отвръщат " по-скоро не ".
Засега на хоризонта не се задава политически, антисистемен протест. Или най-малко не в мащаба, който в Кремъл биха сметнали за същинска заплаха. Режимът на Владимир Путин към този момент претърпя една сериозна вълна на политически брожения. Те избухнаха поради фалшификациите на изборите за Държавна Дума през декември 2011 година и продължиха след успеха на Путин на президентските избори през март 2012 година Присъединиха се десетки хиляди жители, основно в огромните градове, на моменти изглеждаше като че ли тази " снежна гражданска война " ще сътвори огромни главоболия на нявгашния резидент на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден.
Тя обаче заглъхна, стопи се сходно ланшен сняг. И до момента в който не се завихри нова, Златният двуглав орел ще си играе все на зигзаг.
В уралската индустриална столица Екатеринбург (бивш Свердловск, четвърти по величина в Русия с население от над 1.4 млн. души) недоволството избухна на 13 май, когато локални хора започнаха да се самоорганизират против плана за храм " Св. Екатерина ". Строителството на катедралата планираше заличаване на част от централния градски парк. Първоначално градската администрация неглижираше стихийните демонстрации, а кремълски глашатаи като телевизионният водещ Владимир Соловьов громяха протестиращите като " наследници на бесовете ", умъртвили Николай II (препратка към болшевишкия разстрел на фамилията на последния император в мазето на Ипатиевата къща в Екатеринбург през юли 1918 г.).
Протестите обаче набраха мощ за няколко дни, което накара даже президента Путин да се намеси, като предложи социологическо изследване. Държавният институт ВЦИОМ в експресен порядък изпрати анкетьори в Екатеринбург и провежда допитване. То сподели, че 78% от жителите не считат парка за уместно място за новата православна черква, а 58% показаха, че тя би трябвало да се вдигне другаде. На 23 май, единствено ден след оповестението на резултатите, локалният губернатор Евгений Куйвашев анулира градежа. Сиреч, в границите на едвам 10 дни обществеността реализира победа, въпреки и на районно ниво. Все отново тематиката не засягаше директно централната власт в Москва, нито пък беше непосредствена опасност за устоите на Кремъл.
Доста бързо се разви и историята с 36-годишния Иван Голунов, проверяващ публицист в интернет изданието " Медуза ". Той беше задържан на 6 юни в центъра на Москва по съмнение в разпространяване на дрога. В ареста го държаха 12 часа без достъп до юрист, от горната страна на всичко там е бил пребит. Според съветското Министерство на вътрешните работи при задържането у Голунов били откити опиати, също както и в дома му. Полицията популяризира 9 фотоси от обиска в жилището – само че по-късно призна, че в действителност единствено една от тях била направена в дома на журналиста.
© Reuters
Голунов твърдеше, че опиатите са били подхвърлени и обясняваше акцията с следствията си – и съответно с работата си по откриване на мафиотските схеми в столичния траурен бизнес. В негова отбрана се подвигна забележителна част от журналистическата колегия, десетки руснаци се включиха в единични протестни акции в Москва, Санкт Петербург, Новосибирск, Владивосток (т.нар. одиночные пикеты). В невъобразим до момента жест на взаимност три авторитетни вестника – печатните издания на РБК, " Комерсант " и " Ведомости " излязоха в понеделник, 10 юни, с идентични челни страници с надпис " Аз съм/Ние сме Иван Голунов ". За сряда, 12 юни, даже бе плануван многохиляден митинг-марш с искане за освобождение на журналиста. (Бел.ред. Редакцията на " Медуза ", изданието на Голунов, прикани през днешния ден да не се стачкува, само че " несанкционирано " събиране в центъра на Москва по обед бяха арестувани 20-ина души, в това число публицисти от няколко медии.)
В навечерието на това шествие (за него бяха декларирали присъединяване повече от 20 хиляди човека) пристигна и развръзката. Във вторник Министерството на вътрешните работи анулира наказателното гонене против Голунов и сне от него всички обвинявания. Нещо повече: министърът Владимир Колоколцев в профил служителите на реда, задържали журналиста. А с постовете си се разделиха и двама от най-висшите началници в московските структури на Министерство на вътрешните работи, генерал-майор Андрей Пучков и генерал-майор Юрий Девяткин, шеф на Управлението по надзор на наркотичните субстанции. От уеб страницата на Министерство на вътрешните работи бяха отстранени и всички известия за случая.
Щастливият свършек с Голунов има, несъмнено, и друга страна. Безпрецедентната поддръжка за задържания публицист беше посрещната с аплодисменти от близо и далеч; мнозина видяха в нея победа над потисническата власт, надали не предвестител за надигащо се всеобщо недоволство с капацитет най-накрая да катурне трона на Путин.
Пожелателното мислене евентуално вдъхва някакъв кураж у обезверени и изтерзани души – лъч вяра измежду обезсърчение и отвращение. Не го отхвърлям, нито недооценявам триумфа. Ала не мога да не се запитам: а щеше ли да се отприщи сходна взаимност, в случай че Голунов не беше московски публицист? Ако не се числеше към така наречен либерално-опозиционни медии в Москва, ами беше, да речем, никому незнаен деятел или правозащитник в забутан сибирски град? Столичната съветска съпротива, колкото и да е изтикана в ъгъла, ограничавана и унизена от властта, въпреки всичко разполага с известно привилегировано състояние и оказва влияние, най-малкото посредством резонанса си зад граница.
© Reuters
Отговорът е явен. Ако Голунов работеше нейде в провинцията, още щеше да седи в килията, а можеше да му се случи и нещо доста по-лошо. Само за предходната година с живота си се простиха трима районни публицисти, и за тях съвсем не се чу в московското осведомително пространство.
" Руските либерално-опозиционни публицисти в никакъв случай не излязоха и не биха излезли със заглавия: " Аз съм/Ние сме кримски татари ", въпреки че страната им към този момент 5 години убива и хвърля в пандиза кримски татари по скалъпени обвинявания. Не излязоха и не биха излезли със заглавия: " Аз съм/Ние сме украинци ", въпреки че страната им убива и хвърля в пандиза украинци по скалъпени обвинявания ", яростно написа в профила си във фейсбук кримско-татарският публицист Айдер Муждабаев. И значително е прав. Не видяхме сходна вълна на отвращение нито за украинския режисьор Олег Сенцов (осъден на 20 години затвор в Русия), нито за някой от другите близо 70 украински политически пандизчията в Руската федерация.
За хибридната тирания е сериозно значимо да се имитира политическа битка и независимост на пресата, изяснява Муждабаев.
В този укор се съдържа нещо същностно – и то е съмнението, че с възмущението си за ареста на Голунов опозицията и сериозните медии в действителност нищо не рискуват. Нищо значително не ги заплашва; челните страници " Аз съм/Ние сме " не са репортажите на починалите Анна Политковска, Наталия Естемирова и Пол Хлебников, нито разгромяващите публикации на Валерия Новодворска или акциите на Борис Немцов. Но пък без тази реакция – подправена или не - Голунов още щеше да се намира в ареста, и за едното нищо щяха да го осъдят на години затвор.
© Reuters
Властта, от своя страна, също осъзнава, че нищо значително не рискува, в случай че се намеси в интерес на публичното мнение. Освобождавайки непозволено арестуван сериозен публицист или отменяйки противоречив градеж, режимът въздава правдивост. Но в същото време основава илюзията, че откликва на публични настройки, сякаш се вслушва в гражданското мнение. Имитира либералност. Фундаментите на режима обаче си остават непокътнати, нищо не грози и висшите му представители. От време на време самодържецът и неговото обграждане могат да си разрешат да отпушват клапана.
Илюзорна е визията, че освобождението на Голубов или прекъсването на църковния градеж в Екатеринбург нанася тежка загуба на Кремъл. Та нали таман системата прави допустимо своеволното арестуване на проверяващ публицист. Същата тази система на корупционно-олигархични обвързаности – благоприятствана от най-отгоре – води и до това, локалната власт да се усеща безнаказана и брутално да погазва публичния интерес.
Трябва да се признае, че Кремъл съумява да наложи разграничаването; удава му се операцията, че няма нищо общо със своеволията, породили всеобщ яд. Едва ли не някакви дребни дерибеи са се разпасали – и единствено цапат светостта на златния Двуглав орел. Пределно ясно е, че карцерът на Голунов, както и градежът в Екатеринбург, са част от едно цяло, детайли от общата картина на фасадна народна власт. Зад нея цъфти поголовна корупция, безгранично облагодетелстване на властимащите, вият се гъсти преплетености сред политика, власт и бизнес, охранявани от огромен наказателен уред.
Преди 5 години политтехнологът Глеб Павловски – през днешния ден сериозно надъхан към Кремъл, само че по-рано беше консултант в Президентската администрация в годините на подправената рокада Путин-Медведев – обясняваше тази тактичност като " кремълски зигзаг ". Главният радикал в Русия е властта, споделя Павловски, към този момент като свободен радикал. От една и съща точка произлиза и опасността, и отбраната от нея. Така режимът впримчва вниманието към себе си: всички гледат все в тази точка, което се явява и основата на властта.
В един миг властта взема решение да прояви състрадание – спомнете си помилването на магната Михаил Ходорковски през декември 2013 година или освобождението на пънк-активистките от " Пуси Райът " Надежда Толоконникова и Мария Альохина (пак през оня декември). Но това не значи, че на следващия ден същата власт няма да реши да хвърли някого другиго в пандиза, някой, за който ѝ хрумне. Няма логичност, няма правила, Кремъл не може да си разреши подобен разкош като избран курс. Зигзаг.
Ето и в този момент. Отстъпление след всеобщите митинги в Екатеринбург, оттегляне след острата реакция поради Голунов. Но в това време се прокарват други решения, срещнали не по-малко неодобрение. Миналото лято министър председателят Дмитрий Медведев предложи повдигане на пенсионната възраст, което беше посрещнато с отвращение от руснаците. То обаче не спря Путин – и през есента президентът го утвърди със съответния декрет. От тази година се усили и Данък добавена стойност - от 18% на 20%, една също много непопулярна мярка.
© Reuters
Въпреки всичко настава смяна, налице са публични процеси, които постановат Кремъл да се нагажда, колкото и да не му се желае. Протестите в Екатеринбург маркират ново измерение на недоволството – най-вече на локално равнище, по съответен проблем и не безусловно против системата или модела на ръководство. През януари жителите в северния град Архангелск да вземем за пример се подвигнаха против ново бунище, което трябваше да поеме и боклука от столицата. В предходните години протестът на водачите на тирове изправи на нокти и централната власт. През ноември 2015 година те проведоха серия митинги против въвеждането на тол система, в това число и с пътни блокади в Москва. Съпротивата им продължи години, от време на време припламва и до през днешния ден.
Руснаците през днешния ден са по-гневни, разкриват го и социологическите изследвания. В началото на юни самостоятелният център " Левада " оповести проучване на протестния капацитет, което сочи повишаване на готовността за присъединяване в всеобщи протестни акции. Значителна част от жителите на Руската федерация са чували за най-шумните прояви на възмущение напоследък (в Екатеринбург и Архангелск, както и за демонстрациите в Ингушетия против смяната на границата с Чечня). Според шефа на " Левада " Лев Гудков не става дума просто за осведоменост, а за целеустремен интерес. " Готовността за присъединяване в митинги е съвсем двойно по-висока от нормалната – и това е очевиден симптом за неканализирано неспокойствие. Обикновено 17-20% са подготвени за стопански митинги, а в този момент са към този момент 26-28% ", изяснява Гудков.
В думите на Гудков се крие значим маркер: " стопански митинги ". Казано иначе, руснаците са склонни да роптаят поради спадащо витално ниво. На първо време това ги буни. В същото изследване могат да се видят и предразположенията към политически митинг. На въпроса " Ако се състоят всеобщи демонстрации с политически претенции, вие персонално ще участвате ли? " готовността е едвам 22%, до момента в който 74% отвръщат " по-скоро не ".
Засега на хоризонта не се задава политически, антисистемен протест. Или най-малко не в мащаба, който в Кремъл биха сметнали за същинска заплаха. Режимът на Владимир Путин към този момент претърпя една сериозна вълна на политически брожения. Те избухнаха поради фалшификациите на изборите за Държавна Дума през декември 2011 година и продължиха след успеха на Путин на президентските избори през март 2012 година Присъединиха се десетки хиляди жители, основно в огромните градове, на моменти изглеждаше като че ли тази " снежна гражданска война " ще сътвори огромни главоболия на нявгашния резидент на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден.
Тя обаче заглъхна, стопи се сходно ланшен сняг. И до момента в който не се завихри нова, Златният двуглав орел ще си играе все на зигзаг.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ