Михаил Кръстев при Явор Дачков: Бюджетът на ПБ е реалистичен
За пет години ПП-ДБ, ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ ни доведоха до 50% инфлация и дългова серпантина.
Явор Дачков беседва с икономиста и ръководител на Съюза за стопанска самодейност Михаил Кръстев за бюджета, инфлацията, недостига, дълговата серпантина и сбърканата държавна политика на приходите. Разговорът е записан на 17 юли 2026 година в Оператори и монтаж: Елизабет Хасан и Христо Анчев.
За пет години обедняхме с 50% не поради еврото, а поради инфлацията, подхранвана от безконтролното разпределяне на пари, трупането на дълг и популистките бюджети, подкрепяни с огромни болшинства от ГЕРБ, Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия. Виденова зима няма да има при растящо ползване, рекорден растеж на заплатите и повишение на благосъстоянието, само че България към този момент е в дълбоката сянка на дълговата серпантина. Отмяната на автоматизирания механизъм за минималната работна заплата, осъществена от „ Прогресивна България “, е първа значима стъпка към възобновяване на финансовата дисциплинираност, реалистичното обмисляне на приходите и ограничението на разноските.
Още акценти:
Еврото се трансформира в оправдание за популизма на българските политици
Обвиненията против еврото снемат отговорността от съответните държавни управления и парламенти, които през последните пет години разрушиха обществените финанси. Все едно някаква свръхестествена мощ е нараснала цените и е вкарала България в процедура по свръхдефицит. Не е отговорно еврото - виновни са бюджетите и решенията, под които стоят подписите на български политици. Дори съперниците на еврозоната на процедура дават прошка на хората, които доведоха страната дотук.
Кризата към този момент се случи - всички обедняхме
Не би трябвало да чакаме нова рецесия, при която хората всеобщо остават без работа или по магазините няма храна. Кризата към този момент беше претърпяна през последните пет години - натрупаната и измерена от Национален статистически институт инфлация е 50%. Това е резултат от увеличението на паричното предложение, безконтролното разпределяне на пари, трупането на дълг и непрестанното стимулиране на потреблението. Независимо дали човек е имал 10 или 100 лв. в банковата си сметка, пет години по-късно с тях може да купи доста по-малко. Повишаването на заплатите не компенсира със задна дата загубата на покупателна дарба на към този момент направеното и спестеното. Всички български жители понесоха тежестта на инфлацията, въпреки че потреблението, заплатите и номиналните приходи не престават да порастват.
ГЕРБ, Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия имаха големи болшинства за популистките решения
През последните пет години бюджетите и решенията, довели обществените финанси до настоящето положение, не зависеха от кворум, „ златен пръст “ или един-единствен народен представител. Те бяха одобрявани от ГЕРБ, Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия с големи болшинства, от време на време по-големи от болшинството, с което „ Прогресивна България “ приема днешния бюджет. Вината е още по-голяма, тъй като не една партия, а съвсем целият парламент заставаше зад тях. Политическата рецесия и неналичието на устойчиво ръководство не пречеха на партиите да основават болшинства, когато одобряваха популистки разноски.
Асен Василев е по едно и също време отговорен и почтен
Визията за ръководството на обществените финанси през последните години фактически е на Асен Василев. Ограничението от 3% недостиг престана да бъде алена линия и се трансформира в основа за построяването на бюджета. Асен Василев обаче в никакъв случай не е разполагал даже с половината от депутатите, нужни за приемането на тези бюджети. Те бяха подкрепяни от големи болшинства, а Народното събрание можеше да ги редактира радикално сред първото и второто четене. Затова „ наследството на Асен Василев “ е мит – отговорен е за политическата визия, само че отговорността се носи и от всички, които са я подкрепяли с гласовете си - ГЕРБ, Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия. Единствено „ Възраждане “ не ги поддържаше, само че настояваше за още по-големи разноски.
Минималната заплата беше избрана малко преди разпускането на 48-ия парламент
Формулата минималната работна заплата да бъде 50% от междинната беше призната от 48-ото Народно заседание - парламент, траял единствено няколко месеца, който едвам избра Вежди Рашидов за ръководител. Малко преди разпускането му Корнелия Нинова и група депутати от Българска социалистическа партия внесоха смяната в Кодекса на труда. За нея гласоподаваха 159 народни представители, останалите се въздържаха, а нито един не беше срещу. Механизмът беше въведен по нашенски, без да се отчетат медианната заплата, продуктивността и големите разлики сред София и останалата част от страната. В области като Видин, Враца, Монтана и Силистра минималната заплата доближава 65-70% от междинната, което изкривява пазара на труда и задвижва автоматизирано редица обществени заплащания и хонорари в обществения бранш.
Държавата стартира да конкурира частния бранш за фрагменти
В редица държавни институции към този момент се оферират заплати, които са непостижими за част от частните работодатели. Получава се директна конкуренция за хора, при която бизнесът не може да заплати същото заплащане за цената, която съответната позиция генерира. Частният бранш ще откри излаз - ще автоматизира, ще редуцира производството, ще го реалокира или ще внесе служащи. Няма по какъв начин по едно и също време да отхвърляме българските жители да работят и да се противопоставяме на вноса на работна мощ.
„ Изедниците “ работодатели в действителност поемат риска
Демонизирането на българския бизнес като общ брой от „ изедници “ и експлоататори е нездравословно и стъпва върху остарели комунистически клишета. Работодателите и бизнесмените са главната движеща мощ на стопанската система, тъй като поемат риска, влагат, основават работни места и носят отговорност за оцеляването на бизнеса. Всеки, който счита, че може да ръководи по-добре съответен бранш, е свободен да опита, само че множеството критици не са склонни да поемат никакъв риск. Българският бизнес не са единствено притежателите, а всички хора, заети в действителната стопанска система. Когато се усилват налозите и административната тежест върху работодателите, ударът пада и върху чиновниците им.
Прогресивният налог значи по-висока тежест за всички, а не правдивост
Преминаването към прогресивно облагане ще усили данъчната тежест. Никой не предлага канара от 5, 7 и 9%, която фактически би понижила налозите. Натискът е ориентиран към хората с релативно високи заплати, които създават най-висока стойност, заплащат най-вече налози и се обезпечават върху оптималния приход. Това не са олигарси, а заети във финтех промишлеността и в други браншове с висока добавена стойност. Промяната към прогресивно облагане значи по-високи налози за всички, а освен за богатите.
Даваме над два пъти повече за здраве, а получаваме същите услуги
Средствата за опазване на здравето са нарастнали със 120% за пет години, само че главните индикатори за здравето на нацията не са се подобрили. Не се вижда и значително повишение на качеството на услугите, което всеки български жител може да откри от персоналния си опит. Казусът не е дали едни изнесени данни са изцяло точни, а за какво двойно повече пари не дават по-добър резултат. Необходим е разбор на системата и оптимизация, тъй че жителите да получават по-добри услуги на по-ниска цена.
Стотици хиляди инвалидни пенсии са пробив, който властта би трябвало да затвори
Когато 700-800 хиляди души получават инвалидни пенсии, явно има проблем. Не е работа на жителите да открият къде е дупката и по какъв начин да бъде затворена. Когато процедурата е врата в полето, работа на властта е да построи стената и да остави прекосяването единствено през вратата. Политиците не са на четиригодишна екскурзия, а са длъжни да проучват системите и да вземат решение проблемите в тях.
В положителни стопански времена дефицити не се възнамеряват
България се намира в края на дълъг позитивен стопански цикъл, с рекордно ниска безработица и напредък над междинния за Европейския съюз. При такива условия е неуместно да се разписват непрекъснати дефицити – те са инструмент за рецесия, а не естествен метод на ръководство. Ако при напредък и висока претовареност страната не може да балансира бюджета си, при същинска рецесия и двуцифрените дефицити няма да оказват помощ. Необходими са здравомислие, реалистична прогноза за приходите и преустановяване на популисткото наддаване.
Новото ръководство направи първа стъпка, само че същинският тест е Бюджет 2027
Премахването на автоматизирания механизъм за минималната работна заплата беше политически сполучлива първа стъпка. Истинската политика на новото ръководство обаче ще се види в Бюджет 2027. Приходите би трябвало да бъдат планувани реалистично, а не да се завишават с милиарди, които няма да бъдат събрани, единствено с цел да оправдаят още разноски. Разходната част би трябвало да бъде лимитирана, дефицитът да бъде овладян, а България бързо да излезе от процедурата по свръхдефицит и от черния лист на вложителите. Сегашното болшинство разполага със 131 депутати и има рядката опция да наложи нужните промени, без да се оправдава с липса на поддръжка.
Явор Дачков беседва с икономиста и ръководител на Съюза за стопанска самодейност Михаил Кръстев за бюджета, инфлацията, недостига, дълговата серпантина и сбърканата държавна политика на приходите. Разговорът е записан на 17 юли 2026 година в Оператори и монтаж: Елизабет Хасан и Христо Анчев.
За пет години обедняхме с 50% не поради еврото, а поради инфлацията, подхранвана от безконтролното разпределяне на пари, трупането на дълг и популистките бюджети, подкрепяни с огромни болшинства от ГЕРБ, Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия. Виденова зима няма да има при растящо ползване, рекорден растеж на заплатите и повишение на благосъстоянието, само че България към този момент е в дълбоката сянка на дълговата серпантина. Отмяната на автоматизирания механизъм за минималната работна заплата, осъществена от „ Прогресивна България “, е първа значима стъпка към възобновяване на финансовата дисциплинираност, реалистичното обмисляне на приходите и ограничението на разноските.
Още акценти:
Еврото се трансформира в оправдание за популизма на българските политици
Обвиненията против еврото снемат отговорността от съответните държавни управления и парламенти, които през последните пет години разрушиха обществените финанси. Все едно някаква свръхестествена мощ е нараснала цените и е вкарала България в процедура по свръхдефицит. Не е отговорно еврото - виновни са бюджетите и решенията, под които стоят подписите на български политици. Дори съперниците на еврозоната на процедура дават прошка на хората, които доведоха страната дотук.
Кризата към този момент се случи - всички обедняхме
Не би трябвало да чакаме нова рецесия, при която хората всеобщо остават без работа или по магазините няма храна. Кризата към този момент беше претърпяна през последните пет години - натрупаната и измерена от Национален статистически институт инфлация е 50%. Това е резултат от увеличението на паричното предложение, безконтролното разпределяне на пари, трупането на дълг и непрестанното стимулиране на потреблението. Независимо дали човек е имал 10 или 100 лв. в банковата си сметка, пет години по-късно с тях може да купи доста по-малко. Повишаването на заплатите не компенсира със задна дата загубата на покупателна дарба на към този момент направеното и спестеното. Всички български жители понесоха тежестта на инфлацията, въпреки че потреблението, заплатите и номиналните приходи не престават да порастват.
ГЕРБ, Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия имаха големи болшинства за популистките решения
През последните пет години бюджетите и решенията, довели обществените финанси до настоящето положение, не зависеха от кворум, „ златен пръст “ или един-единствен народен представител. Те бяха одобрявани от ГЕРБ, Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия с големи болшинства, от време на време по-големи от болшинството, с което „ Прогресивна България “ приема днешния бюджет. Вината е още по-голяма, тъй като не една партия, а съвсем целият парламент заставаше зад тях. Политическата рецесия и неналичието на устойчиво ръководство не пречеха на партиите да основават болшинства, когато одобряваха популистки разноски.
Асен Василев е по едно и също време отговорен и почтен
Визията за ръководството на обществените финанси през последните години фактически е на Асен Василев. Ограничението от 3% недостиг престана да бъде алена линия и се трансформира в основа за построяването на бюджета. Асен Василев обаче в никакъв случай не е разполагал даже с половината от депутатите, нужни за приемането на тези бюджети. Те бяха подкрепяни от големи болшинства, а Народното събрание можеше да ги редактира радикално сред първото и второто четене. Затова „ наследството на Асен Василев “ е мит – отговорен е за политическата визия, само че отговорността се носи и от всички, които са я подкрепяли с гласовете си - ГЕРБ, Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия. Единствено „ Възраждане “ не ги поддържаше, само че настояваше за още по-големи разноски.
Минималната заплата беше избрана малко преди разпускането на 48-ия парламент
Формулата минималната работна заплата да бъде 50% от междинната беше призната от 48-ото Народно заседание - парламент, траял единствено няколко месеца, който едвам избра Вежди Рашидов за ръководител. Малко преди разпускането му Корнелия Нинова и група депутати от Българска социалистическа партия внесоха смяната в Кодекса на труда. За нея гласоподаваха 159 народни представители, останалите се въздържаха, а нито един не беше срещу. Механизмът беше въведен по нашенски, без да се отчетат медианната заплата, продуктивността и големите разлики сред София и останалата част от страната. В области като Видин, Враца, Монтана и Силистра минималната заплата доближава 65-70% от междинната, което изкривява пазара на труда и задвижва автоматизирано редица обществени заплащания и хонорари в обществения бранш.
Държавата стартира да конкурира частния бранш за фрагменти
В редица държавни институции към този момент се оферират заплати, които са непостижими за част от частните работодатели. Получава се директна конкуренция за хора, при която бизнесът не може да заплати същото заплащане за цената, която съответната позиция генерира. Частният бранш ще откри излаз - ще автоматизира, ще редуцира производството, ще го реалокира или ще внесе служащи. Няма по какъв начин по едно и също време да отхвърляме българските жители да работят и да се противопоставяме на вноса на работна мощ.
„ Изедниците “ работодатели в действителност поемат риска
Демонизирането на българския бизнес като общ брой от „ изедници “ и експлоататори е нездравословно и стъпва върху остарели комунистически клишета. Работодателите и бизнесмените са главната движеща мощ на стопанската система, тъй като поемат риска, влагат, основават работни места и носят отговорност за оцеляването на бизнеса. Всеки, който счита, че може да ръководи по-добре съответен бранш, е свободен да опита, само че множеството критици не са склонни да поемат никакъв риск. Българският бизнес не са единствено притежателите, а всички хора, заети в действителната стопанска система. Когато се усилват налозите и административната тежест върху работодателите, ударът пада и върху чиновниците им.
Прогресивният налог значи по-висока тежест за всички, а не правдивост
Преминаването към прогресивно облагане ще усили данъчната тежест. Никой не предлага канара от 5, 7 и 9%, която фактически би понижила налозите. Натискът е ориентиран към хората с релативно високи заплати, които създават най-висока стойност, заплащат най-вече налози и се обезпечават върху оптималния приход. Това не са олигарси, а заети във финтех промишлеността и в други браншове с висока добавена стойност. Промяната към прогресивно облагане значи по-високи налози за всички, а освен за богатите.
Даваме над два пъти повече за здраве, а получаваме същите услуги
Средствата за опазване на здравето са нарастнали със 120% за пет години, само че главните индикатори за здравето на нацията не са се подобрили. Не се вижда и значително повишение на качеството на услугите, което всеки български жител може да откри от персоналния си опит. Казусът не е дали едни изнесени данни са изцяло точни, а за какво двойно повече пари не дават по-добър резултат. Необходим е разбор на системата и оптимизация, тъй че жителите да получават по-добри услуги на по-ниска цена.
Стотици хиляди инвалидни пенсии са пробив, който властта би трябвало да затвори
Когато 700-800 хиляди души получават инвалидни пенсии, явно има проблем. Не е работа на жителите да открият къде е дупката и по какъв начин да бъде затворена. Когато процедурата е врата в полето, работа на властта е да построи стената и да остави прекосяването единствено през вратата. Политиците не са на четиригодишна екскурзия, а са длъжни да проучват системите и да вземат решение проблемите в тях.
В положителни стопански времена дефицити не се възнамеряват
България се намира в края на дълъг позитивен стопански цикъл, с рекордно ниска безработица и напредък над междинния за Европейския съюз. При такива условия е неуместно да се разписват непрекъснати дефицити – те са инструмент за рецесия, а не естествен метод на ръководство. Ако при напредък и висока претовареност страната не може да балансира бюджета си, при същинска рецесия и двуцифрените дефицити няма да оказват помощ. Необходими са здравомислие, реалистична прогноза за приходите и преустановяване на популисткото наддаване.
Новото ръководство направи първа стъпка, само че същинският тест е Бюджет 2027
Премахването на автоматизирания механизъм за минималната работна заплата беше политически сполучлива първа стъпка. Истинската политика на новото ръководство обаче ще се види в Бюджет 2027. Приходите би трябвало да бъдат планувани реалистично, а не да се завишават с милиарди, които няма да бъдат събрани, единствено с цел да оправдаят още разноски. Разходната част би трябвало да бъде лимитирана, дефицитът да бъде овладян, а България бързо да излезе от процедурата по свръхдефицит и от черния лист на вложителите. Сегашното болшинство разполага със 131 депутати и има рядката опция да наложи нужните промени, без да се оправдава с липса на поддръжка.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ