Ужасът на пещерата на Черния дявол
За пещерата Кашкулак, скрита в Кузнецкия Алтай в Хакасия, към този момент няколко епохи от потомство на потомство се носи неприятна популярност. Това е паметна пещера на античните хакаси. Тук те принасяли жертви на своите богове, в това число и човешки. „ Кушкулак “ в превод значи „ пещерата на Черния демон “.
Участниците в доста научни експедиции, изследващи пещерата с човешки и скотски остатъци, в множеството случаи са били смели и опитни хора. Но на практика всички, без изключение, са изпитвали едно и също възприятие на неоснователен под паника боязън и смут, който непрекъснато ги завладявал, когато се спускали в пещерата.
Случвало се внезапно хората, без да се уговарят, да хвърлят снаряжението и да бягат с всички сили към изхода. При това не ставало дума за новаци, а за изпечени спелеолози, виждали и много по-сложни пещери. По-късно, идвайки на себе си, откривателите не можели да обяснят случилото се.
Освен чувството за дискомфорт и непонятен смут, с хората се случвали и по-странни неща. Нещо сходно се случило през 1983 година с Константин Баулин, спелеолог, чиновник на Новосибирския институт за клинична и пробна медицина. След няколко часа работа хората се отправили към изхода, Константин бил финален на въжето. И внезапно почувствал върху себе си нечий вторачен взор и изпитал под паника, с нищо непостижим боязън.
За момент ученият, безусловно подчинявайки се на нечия непозната воля, се обърнал и… застинал от смут: на към пет метра от себе си той видял фигурата на възрастен човек в развяващи се облекла и вълнена шапка с рога, който го викал при себе си. Разстоянието сред тях не било огромно и откривателят съумял ясно да прегледа горещите му очи и плавните канещи придвижвания.
В първия миг ученият желал да хукне да бяга, само че краката не го слушали и той даже направил няколко крачки към видението. Изведнъж инцидентно дръпнал въжето, което го свързвало с другите участници, и вълшебен се освободил от него. Изследователят се хвърлил към изхода, след което повече в никакъв случай не се спуснал в тази пещера, а индивидът привидение дълго го преследвал в съня и го викал при себе си.
Според мълвата в една от галериите на пещерата живее нейният страж – античен хакаски шаман. Неканените посетители, нарушаващи неговия покой, той наказвал с това, че им се явявал насън, а и нескрито в облика на човек в диви стърчащи облекла и жестове примамвал смелчаците дълбоко в пещерата. Възможно е всичко това да е илюзия?
Има логичност, несъмнено има. И самите халюцинации в пещерата може да се обяснят с необикновената конюнктура и въздействието на затвореното пространство подземен върху душeвността. Но за какво при другите хора, обитавали в пещерата, се появяват едни и същи халюцинации, е мъчно да се каже.
И въпреки всичко има редица забавни наблюдения, които могат да хвърлят светлина на този феномен. Така да вземем за пример в пещерата уредите фиксирали непрекъснато съмнение на магнитното поле.
Освен това учените открили, че измежду останалите сигнали стабилно се натрапва строго избран подтик. Понякога той се фиксирал като индивидуален, а различен път вървял на цели „ лъчи “ в продължение на към час с шпации от две минути. Но постоянно сигналите постъпвали с идентична амплитуда. Имало и дни, когато импулсът въобще не се проявявал, само че по-късно уредите още веднъж го фиксирали.
Какви са тези сигнали и кой е техният източник? Това, че те идвали от недрата на земята, станало ясно след серия проучвания. На какво е послужило за техен източник, не могло да дефинира даже най-съвременното съоръжение. Някои считат, че сигналите, закрепени в пещерата, не се явяват естествени и може да излизат единствено от неестествен излъчвател. Ако това е радиомаяк, то за кого са предопределени неговите сигнали, ориентирани към небето?
Следващи проучвания открили, че появяването на раздразнителност и подтиснатост, преминаващи в под паника смут, съвпадало с фиксирането на странните импулси. Освен това, когато на горната площадка нямало никого, магнитометърът мълчал, само че щом на нея се появели хора, незабавно започвал да реагира. И колкото повече хора имало там, толкоз по-голяма била силата на импулса. Сякаш пещерата знаела на кого да показва своите секрети.
Когато почнали да съпоставят обстоятелствата, се оказало, че в тези моменти започвали да се държат неспокойно и прилепите от пещерата. За опит били донесени няколко охлюва, само че те незабавно се скрили.
Опитвайки се да обяснят горните обстоятелства, откривателите предположили, че в тяхната основа лежи външен физически фактор, чието пораждане е обвързвано с наличието на хора. Именно индивидът става пусков механизъм и катализатор на тези много неустойчиви процеси, за реализацията на които е нужен външен подтик. Вероятно това се случва в пещерата на Черния демон.
Из „ 100 велики мистични секрети “, Анатолий Бернацки
