Гледаме по-малко домати и краставици, но повече зеле и рапиц...
За интервала от началото на 2025 година до 22 май в оранжериите са създадени с 23,7% по-малко краставици на годишна база и с 37,8% по-малко домати. Това демонстрира последният действен разбор за главните аграрни култури на Министерството на земеделието и храните.
Засадените навън площи с картофи, краставици, пъпеши, домати, пипер и дини означават понижение в границите от 3,4% (картофи) до 34,4% (дини) на годишна база. Единствено площите със зеле надвишават миналогодишните (с 29,5%). В резултат на по-късния старт на прибиране на реколтата през актуалната година, на този стадий продукцията от ранно зеле и картофи изостава доста по отношение на година по-рано.
При съвсем всички съществени есенни култури, като се изключи тритикалето, се регистрира по-голям размер на площите за реколтиране, в сравнение с по същото време на предходната година. Увеличението е едва изразено при пшеницата (с 2,9%) и по-чувствително при маслодайната рапица (с 28,7%), ръжта (с 14,3%) и зимния ечемик (с 8,7%). Площите за реколтиране с тритикале се свиват с 2,3%.
На този стадий засетите площи със слънчоглед и царевица за зърно изостават надлежно със 7,3% и 19,6% на годишна база, до момента в който при пролетния ечемик е налице растеж от 48%. Напредва разсаждането на тютюн, като към този момент площите с видовете „ Ориенталски “ и „ Бърлей “ са респективно с 42,6% и 14% под равнищата отпреди една година, а тези с вид „ Виржиния “ - с 44,9% повече.
Данните демонстрират още, че реколтирането на площите с маслодайна роза в страната се движи със доста по-бавни темпове по отношение на предходната година заради неподходящите климатични условия. Добитото досега количество розов цвят е с 97,8% под регистрираното по същото време на 2024 година
Ударно изнасяме пшеница и ечемик
По предварителни данни на Национален статистически институт през интервала юли 2024 година - февруари 2025 година отвън страната са осъществени 4 484,1 хиляди тона пшеница, което е с 2,9% повече на годишна база. При експорта на ечемик се регистрира още по-значително нарастване - с 96,4%, до 748,8 хиляди тона. Изнесена е с 47,2% по-малко рапица по отношение на същия интервал на предишния сезон. Стопанската 2024/25 година започва със доста по-слаб износ на царевица и слънчоглед по отношение на миналата година, под въздействие на по-ниското произвеждане от годишна продукция 2024. До края на февруари 2025 година са изнесени 216,7 хиляди тона царевица, с 39,3% по-малко на годишна база. При слънчогледа годишното закъснение е по-умерено - с 19,7%, до 325,8 хиляди тона.
Ръст на вноса на пресни зеленчуци
По предварителни данни на Национален статистически институт през първите два месеца на 2025 година в страната са импортирани 53,4 хиляди тона пресни зеленчуци - с 4,1% повече на годишна база. При импорта на пресни плодове се регистрира понижение с 2,9% по отношение на същия интервал на 2024 година, до 66,1 хиляди тона. Сред главните пресни зеленчуци, внасяни в по-големи количества, покачване на доставките на годишна база се следи при доматите (с 1,2%), морковите (със 7,3%), картофите (със 7,6%), тиквичките (с 8,1%), луковите зеленчуци (с 9,8%), краставиците (с 14,8%) и зелето (със 17,2%), а понижение - при сладките пиперки, гъбите, патладжаните и марулите - с сред 4,2% (сладки пиперки) и 20,8% (марули).
Над две трети от целия импорт на пресни плодове за първите два месеца на 2025 година се образува от цитрусови плодове и банани - общо 45,5 хиляди тона, с 5,2% под равнището отпреди една година. Съществен дял заемат и доставките на ябълки (13,2%), които се свиват със 17%, до 8,7 хиляди тона. Сред останалите плодове с регистрирани по-значими размери по това време на годината нараства вносът на круши (с 3,5%), ягоди (с 4,7%), черупкови плодове (с 23,7%) и киви (с 40,1%), а понижава този на грозде (с 18,1%).
Износът на зеленчук понижава
Данните за интервала януари - февруари 2025 година сочат понижение на износа на пресни зеленчуци с 8,3% на годишна база, до 6,9 хиляди тона. Понижението на общия износ на пресни зеленчуци е главно в резултат на свитата реализация на домати (с 2,2 хиляди тона, или 57%). Значително повече са изнесените количества краставици (с 36,6%) и сладки пиперки (с 91,2%). Регистрираният експорт на пресни плодове за интервала съставлява основно реекспорт на артикули, които не са създадени в България, в това число най-вече цитрусови плодове - 11 хиляди тона, с 13,8% по-малко на годишна база. Експортът на черупкови плодове, дюли и грозде бележи няколкократен растеж по отношение на година по-рано, само че остава относително дребен. Реализираните отвън страната количества круши и ябълки се свиват надлежно с 51,4% и 84,8%.
Засадените навън площи с картофи, краставици, пъпеши, домати, пипер и дини означават понижение в границите от 3,4% (картофи) до 34,4% (дини) на годишна база. Единствено площите със зеле надвишават миналогодишните (с 29,5%). В резултат на по-късния старт на прибиране на реколтата през актуалната година, на този стадий продукцията от ранно зеле и картофи изостава доста по отношение на година по-рано.
При съвсем всички съществени есенни култури, като се изключи тритикалето, се регистрира по-голям размер на площите за реколтиране, в сравнение с по същото време на предходната година. Увеличението е едва изразено при пшеницата (с 2,9%) и по-чувствително при маслодайната рапица (с 28,7%), ръжта (с 14,3%) и зимния ечемик (с 8,7%). Площите за реколтиране с тритикале се свиват с 2,3%.
На този стадий засетите площи със слънчоглед и царевица за зърно изостават надлежно със 7,3% и 19,6% на годишна база, до момента в който при пролетния ечемик е налице растеж от 48%. Напредва разсаждането на тютюн, като към този момент площите с видовете „ Ориенталски “ и „ Бърлей “ са респективно с 42,6% и 14% под равнищата отпреди една година, а тези с вид „ Виржиния “ - с 44,9% повече.
Данните демонстрират още, че реколтирането на площите с маслодайна роза в страната се движи със доста по-бавни темпове по отношение на предходната година заради неподходящите климатични условия. Добитото досега количество розов цвят е с 97,8% под регистрираното по същото време на 2024 година
Ударно изнасяме пшеница и ечемик
По предварителни данни на Национален статистически институт през интервала юли 2024 година - февруари 2025 година отвън страната са осъществени 4 484,1 хиляди тона пшеница, което е с 2,9% повече на годишна база. При експорта на ечемик се регистрира още по-значително нарастване - с 96,4%, до 748,8 хиляди тона. Изнесена е с 47,2% по-малко рапица по отношение на същия интервал на предишния сезон. Стопанската 2024/25 година започва със доста по-слаб износ на царевица и слънчоглед по отношение на миналата година, под въздействие на по-ниското произвеждане от годишна продукция 2024. До края на февруари 2025 година са изнесени 216,7 хиляди тона царевица, с 39,3% по-малко на годишна база. При слънчогледа годишното закъснение е по-умерено - с 19,7%, до 325,8 хиляди тона.
Ръст на вноса на пресни зеленчуци
По предварителни данни на Национален статистически институт през първите два месеца на 2025 година в страната са импортирани 53,4 хиляди тона пресни зеленчуци - с 4,1% повече на годишна база. При импорта на пресни плодове се регистрира понижение с 2,9% по отношение на същия интервал на 2024 година, до 66,1 хиляди тона. Сред главните пресни зеленчуци, внасяни в по-големи количества, покачване на доставките на годишна база се следи при доматите (с 1,2%), морковите (със 7,3%), картофите (със 7,6%), тиквичките (с 8,1%), луковите зеленчуци (с 9,8%), краставиците (с 14,8%) и зелето (със 17,2%), а понижение - при сладките пиперки, гъбите, патладжаните и марулите - с сред 4,2% (сладки пиперки) и 20,8% (марули).
Над две трети от целия импорт на пресни плодове за първите два месеца на 2025 година се образува от цитрусови плодове и банани - общо 45,5 хиляди тона, с 5,2% под равнището отпреди една година. Съществен дял заемат и доставките на ябълки (13,2%), които се свиват със 17%, до 8,7 хиляди тона. Сред останалите плодове с регистрирани по-значими размери по това време на годината нараства вносът на круши (с 3,5%), ягоди (с 4,7%), черупкови плодове (с 23,7%) и киви (с 40,1%), а понижава този на грозде (с 18,1%).
Износът на зеленчук понижава
Данните за интервала януари - февруари 2025 година сочат понижение на износа на пресни зеленчуци с 8,3% на годишна база, до 6,9 хиляди тона. Понижението на общия износ на пресни зеленчуци е главно в резултат на свитата реализация на домати (с 2,2 хиляди тона, или 57%). Значително повече са изнесените количества краставици (с 36,6%) и сладки пиперки (с 91,2%). Регистрираният експорт на пресни плодове за интервала съставлява основно реекспорт на артикули, които не са създадени в България, в това число най-вече цитрусови плодове - 11 хиляди тона, с 13,8% по-малко на годишна база. Експортът на черупкови плодове, дюли и грозде бележи няколкократен растеж по отношение на година по-рано, само че остава относително дребен. Реализираните отвън страната количества круши и ябълки се свиват надлежно с 51,4% и 84,8%.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ