За първи път я срещнал на едно парти. Тя била

За първи път я срещнал на едно празненство. Тя била прелестна жена – красива и умна. Мнозина се опитвали да завоюват вниманието ѝ. А той бил просто един най-обикновен юноша. Никой не му обръщал внимание.

В края на парито обаче се осмелил да я предложения на кафе. Дамата се изненадала, само че приела от вежливост. Седнали в кафенето. Той бил прекомерно обезпокоен и съвсем не обелвал и дума, а тя се чувствала извънредно неловко и към този момент започвала да обмисля просто да си тръгне.

Внезапно мъжът се обърнал към келнера и споделил:

- Бихте ли ми донесли малко сол за кафето?

Всички го зяпнали от изненада.

Лицето му почервеняло от позор, само че все пак поставил солта в напитката и я изпил. Жената го запитала за какво прави по този начин. Той ѝ отвърнал:

- Когато бях дребен, живеех край морето. Обичах да си играя във водата. Харесваше ми да поемам дъх соления ѝ мирис – съвсем като соленото кафе. Сега всякога, когато пия напитката по този метод, се сещам за детството си, за моя роден град и за родителите ми.

Тя се трогнала извънредно доста и заговорила за своя отдалечен роден град, за своето лично детство и за фамилията си.

Разговорът бил извънредно благ и дал началото на тяхното другарство. Продължили да излизат. Малко по малко дамата осъзнала, че това е мъжът, който отговарял на всичките ѝ потребности – бил търпелив и благ. Добър човек. А за малко щяла да го изпусне!

Но соленото кафе трансформирало всичко!

Тази история била като всяка друга красива любовна приказка – принцесата се омъжила за принца и те заживели дълго и щастливо… И всякога, когато му правела кафе, слагала малко сол в него, тъй като знаела, че той го обичал тъкмо по този метод.

След 40 години мъжът умрял и оставил следната записка:

„ Мила моя, апелирам те, елементарни ми – целият ми живот е една неистина. Това е единствената неистина, която съм изричал пред теб – и тя е за соленото кафе.

Помниш ли първия път, когато се срещнахме? По това време бях толкоз обезпокоен, че в действителност желаех малко захар, само че вместо това споделих сол. Беше ми неловко да си призная и по тази причина излъгах. Дори не допусках, че това ще докара до началото на нашата връзка.

Опитвах се да ти кажа истината голям брой пъти, само че ме беше боязън. Бях ти заречен, че в никакъв случай няма да те неистина.

Сега загивам и към този момент не ме е боязън от нищо, по тази причина желая да ти кажа истината – в никакъв случай не съм харесвал подсоленото кафе, но че чудноват усет има! Но го пих цялостен живот! И не скърбя, тъй като поради него имах теб. А ти бе най-хубавото нещо, което в миналото ми се бе случвало. Ако можех да върна времето обратно, бих направил същото и всеки ден щях да пия кафето си със сол, с цел да бъда в твоя живот. “

Очите ѝ се просълзили.

Години по-късно някой я попитал:

- Какъв е усетът на соленото кафе?

- Сладък – отвърнала тя.