За първи път в живота си попадам в държавната администрация

" За първи път в живота си попадам в държавната администрация и тук е доста друго. Но е и доста забавно, изключително при погледа извън и от вътрешната страна. Така че има безпределно поле за работа. В общи линии няма доста изненади. Но една от тях е, че през годините, не знам тъкмо по кое време, е закрита дирекция “Хидромелиорации ” в Министерство на земеделието и храните. А имаме държавно дружество “Напоителни системи ”. Без специалисти в региона на хидромелиорациите по какъв начин може да се вършат политики за увеличение на поливните площи?! Изумявам се, че няма такава дирекция ", съобщи министърът на земеделието Кирил Вътев.

" Другото нещо, което ми прави усещане, е, че няма и звено за връзки с нашите търговски аташета. И тук не приказвам единствено за земеделските, а за комерсиалните по света, и то в случай че имаме на склад огромни количества зърно, слънчоглед, дай Боже по-нататък и други артикули, за които би трябвало да се търсят пазари.

Трябва да има по-дългосрочни пазарни тактики. Не може, когато сме се затрупали със зърно, тогава да търсим пазари. Освен това считам, че разделянате на работата по браншове е довело до положението, в което са сега. Ние би трябвало да работим по продуктови агрохранителни вериги.

Консултативният съвет по зърното е доста добър като модел. По този модел могат да бъдат построени и други - за мляко, месо, плодове и зеленчуци, механически култури, горско стопанство, откъдето излизат дърва за огрев, за мебели, за строителство. Нямам претенцията, че знам всичко - всеки съответен ръб ще бъде помислен деликатно. Екипът, който групирам, има доста висока експертиза в другите посоки.

Непременно в тези бордове би трябвало да взе участие и търговията. В Консултативния съвет по зърното влизат зърнопроизводители, растителна отбрана, фуражи, брашно, хлебопроизводство, търговци на зърно, пожарна, митници. И на последния съвет предходната седмица, тъй като част от складовете са цялостни със слънчоглед, открих, че в него би трябвало да вземат участие и производителите на растителни масла.

Мога да дам образец по какъв начин ще наподобява млечният ръб. Имаме зърно, фураж, пасища, земи за груби фуражи - силажи, тъй като тях няма от кое място да ги купиш, сено, което за преживното отглеждане на животни е от извънредно значение.

Отиваме във фермата, където имаме животни, дребни и едри преживни, опазване на здравето, селекция и репродукция. Трябва да следим добивите на мляко, тъй като в този момент субсидираме животни, които са под селекционен надзор, а те не могат да дадат и половината количество на другите животни. Защо ги подкрепяме тогава? Освен това ще вземем ограничения посредством електронни чипове да отстраняваме тотално опцията за виртуални животни ", съобщи Вътев.

" Сега имат ушни марки, само че измамите не престават... Ушната марка не е електронен чип. Тя се губи, може да се носи в чанта, може да се декларира и така нататък Идеята е като при домашните любимци и с устройства да се чете информацията за тях когато и да е, даже автоматизирано. Защо по домашните любимци може да вграждаме чипове, а по животните да не може? Има и други разновидности с бонуси за едрите преживни и така нататък, което е процедура в европейските страни.

След животните и добива на мляко идва съхранението му. Трябва да имаме дълготрайни контракти и всяка плантация да знае за кого го създава. След това идва преработката в млечни артикули, а след това имаме пазар. Дай Боже да пристигна ден, в който да търсим пазари за българско сурово мляко поради остатък. А не както сега да внасяме от Унгария и Украйна ", добави още земеделският министър.

" Трябва да има две огромни кланици - по една в Северна и Южна България, които да продават месо по позиции, които се търсят от преработвателите, а не трупно месо или каркаси. И че до момента политиката на Министерство на земеделието и храните да се подкрепя основаването на дребни кланици от самите фермери е неправилна. Това обаче срещна опозиция у някои животновъди, които настояват, че с тях имат пряк достъп до потребителите. Който счита, че това е добър бизнес модел и му обезпечава нужните приходи, няма възбрана за дребни кланици. Въпросът е, че ние нямаме кланици, които да дават месо за преправка. Това е огромният проблем, а имаме сериозна месопреработка в страната. Коя касапница в този момент може да достави на един месопреработвател 5 тона джолан, филе или бут?

Това е единствената причина в нашия бизнес да се работи най-вече с вносно месо, за което ме укориха доста животновъди след номинацията ми за министър. Не е обикновено в България най-голямата касапница за свине да коли 600 дневно, а на запад от Сърбия и Румъния най-малките да колят по 600 на час. Е, какви разноски има тази касапница, която коли тази численост дневно? И заради това месото не е скъпо във фермата, то нараства в кланицата. И при тези разноски у нас и неразбираеми контракти къде ще се осъществя рисковете стават доста. А какво вършим с кланичните боклуци? Страничните скотски боклуци, така наречен СЖП-та, са скъпа суровина за преправка. Не е обикновено да ги унищожаваме.

Едни от най-печелившите бизнеси по света са преработката на скотски боклуци. Кръв, кости, вътрешни органи - от тях се прави храна за домашни любимци, месокостни брашна. Сега ние ги внасяме, а може да ги произвеждаме.

Според мен, вместо да се дават пари за инсенератори, би трябвало да се построи рендъринг - дружество, което да трансформира това, което в този момент изгаряме, в суровина за доста скъпи артикули.

Да погледнем и растениевъдството. Нима не можем да създадем лично произвеждане на компост от растителни боклуци, а внасяме? Имаме толкоз доста биомаса, която да превърнем в компост за саксийни и култивиран растения, за обогатяване на почвите. Винаги съм се чудил по какъв начин може България да внася компост или див лук от Израел. Да не приказваме за медицински растения, билки, етеричномаслени култури, които в този момент бяха тематика на моето първо присъединяване на Съвета на министрите в Люксембург ", сподели още Кирил Вътев.