За първи път в България се изпълнява проект за ДНК

За първи път в България се извършва план за ДНК мониторинг на кафява мечка 
Кафявата мечка (Ursus arctos) е тип с най-висока отбрана в България и в Европа. Според Директивата на Европейски Съюз за запазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна типът кафява мечка е под строга отбрана. Това условие е въведено в България посредством вписването на типа в Приложение №3 на Закона за биологичното многообразие още през 2002 година Министерството на околната среда и водите (МОСВ) следи за прецизно съблюдаване на законодателството, като съчетава отбраната и ръководството на типа с потребностите на хората, които живеят и работят  в неговите местообитания.

За попречване на последствията от вероятен спор сред мечката и локалните общности, от 2007 година насам Министерство на околната среда и водите ползва механизъм за заявяване, определяне и погашение на вреди, нанесени от кафява мечка върху домашни животни и пчелини. Ощетените стопани би трябвало да подадат сигнал в най-близкото кметство или държавно горско стопанство в деня на разкриване на вредата или в първия работен ден след нападението. Важно е да се откри, че вредата е нанесена от кафява мечка, по тази причина следите на мястото на нападението би трябвало да не са заличени и ситуацията да не се трансформира по никакъв метод. За установяване на вредите са одобрени правила, според които съществуването на вреда от предпазения тип, нейното количество и размерът на компенсациите се откриват от комисия, която  включва представител на Регионалната ревизия по околната среда и водите (РИОСВ) или дирекцията на Националния парк (ДНП), на чиято територия е настъпила вредата, Държавно горско/ловно стопанство и ощетеното лице. Този, който подава жалбата, би трябвало да има документ за благосъстоятелност и регистрация на имуществото. Установява се дали са взети всички вероятни превантивни ограничения за запазване според Закона за запазване на селскостопанското имущество.  Щетата се изплаща по оповестени пазарни цени.

Ефективното запазване и ръководство на кафявата мечка следва да се извърша въз основата на правилни данни за размера на популацията. За тази цел стартира изпълненото на план за ДНК мониторинг на кафява мечка. Подобен план се извършва за първи път в България. Той ще се осъществя взаимно с Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС), горските предприятия и националните паркове. ДНК проучванията ще се извършат в Словения, в една от най-хубавите лаборатории за сходен жанр проучвания. Пробите ще бъдат събирани от екскременти. Проектът е финансиран по Програма „ Околна среда 2021-2027 година “. ДНК методът е най-съвременният метод за мониторинг и определяне на числеността на даден тип. Реализирането на плана ще се реализира в границите на две години, като сега представители на Изпълнителна агенция по околна среда и горските предприятия са на образование в Словения за методите на събиране на проби, съхранението им и подаване на данните.  С цел да се обезпечи цялост на данните, пробите ще бъдат събрани още тази година от цялата територия на страната и изпратени за разбор и обработка. Резултатите ще оказват помощ за опазването и ефикасното ръководство на типа.

Регионална инспекция за опазване на околната среда и ДНП подкрепят локалните управляващи в регионите с меча популация да подхващат ограничения за понижаване на вредите върху животни и пчелини за взаимно осъществяване с горските стопанства и ловните сдружения, неправителствените природозащитни организации и представители на локалните общности. Най-често вреди се следят в региони, в които животните и хората имат общи местообитания. Това са кошари високо в планината, дребни високопланински села, които са изцяло или отчасти обезлюдени и други През последните три години Министерство на околната среда и водите е предоставило средства на съответните районни инспекции за закупуване на електропастири, които са предоставени на част от притежателите на обекти в региони на местообитания на мечки.

В региони с по-голям брой мечки, какъвто е този в Родопите, има и образувана специфична група за бързо реагиране, която се отзовава на сигнали за породени вреди и спомага на локалните хора. Групата е формирана от локални поданици, ветеринарни лекари, които са подготвени за установяването на вредите и за вероятните ограничения, които следва да се подхващат. Тя работи на територията на Родопите от повече от 10 години.

По-голяма интензивност на мечките се следи напролет, защото след края на хибернацията животните са гладни и търсят храна. Възможно е тази година да има по-ограничено количество храна за животните, тъй като началото на пролетта беше студено.

Министерство на околната среда и водите приканва да се взимат охранителни ограничения при развъждане на домашни животни и кошери в териториите на кафявата мечка. На първо място, сметищата като източник на “лесна храна ” основават евентуална заплаха за директен контакт на мечките с индивида и нежелани произшествия. Мечка, която е привикнала да яде останки от човешка храна, не може да бъде отучена от това. Сметището би трябвало да бъде оградено по този начин, че да не разрешава достъп на животни и храненето им с боклуци. Най-ефикасният способ е ограждането с електрическа ограда (електропастир). Предимствата на електрическите огради са, че се построяват по-лесно и бързо спрямо елементарните огради  от дърво, желязо или тел. Могат да бъдат употребявани в отдалечени региони, надалеч от пътища и обитаеми места и предотвратяват неконтролираното придвижване на животните. Храненето на дребни мечета, изключително наоколо до обитаеми места, също е рисково. Те привикват с индивида, престават да се боят от него и да го заобикалят и стартират да свързват неговата миризма с лесната храна. Така несъзнателно създавате проблематични мечки, които неизбежно ще нанесат вреди.