Празнуваме будителите ни! Почит от царско време, забранена от ком...
За първи път този празник се отбелязва на събор в Пловдив през 1909 година. Дотогава, на тази дата се е чествал денят на Свети Иван Рилски. Първоначалната цел на честването е да се популяризира делото на Иван Рилски, братята Кирил и Методий, Йоан Екзарх, Патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Георги Раковски, Петър Берон, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев и всички съдействали за развиването на българските полезности и просвета.
Днес 1-ви ноември е в чест на всички просветители и будители, продължаващи да популяризират културното наследството. В знак на почитание и благодарност, в доста градове и села се кръщават улици, читалища и учебни заведения с имената на будителите.
След злощастния завършек на Първата международна война и понесената Втора национална злополука, настъпил народен разгром, душевна съсипия и всенародна мъка. За българското общество рухнали възрожденските идеали и налице била действителна опасност от раздробяване на националната ни ценностна система. Ето за какво на 13 декември 1922 година 19-то нормално Народно заседание приело Закон за допълнение на Закона за празниците, според който „ Първи ноември да се чества като всеобщ празник на заслужилите българи… Да стане един непрекъснат народен празник в памет на всички труженици за българското националното и просветно-културно възмогване и процъфтяване на българския народ “.
Първи ноември става непрекъснат народен празник на 13 декември 1922 година, след среща на деветнайсетото Обикновено Народно заседание. От 1 ноември 1923 година с декрет на цар Борис III е разгласен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
В интервала от 1945 до 1992 година честването на празника отпада, той е неразрешен от комунистическата власт. След дълго спиране, на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника. Далеч преди формалното оповестяване на този празник със закон, просветителите и борците за публично богатство са измежду най-уважаваните и почитани хора. В историческите мемоари постоянно са определяни като светци. Това продължава досега на Възраждането.
Денят на националните будители поражда в мъчно за българския народ време - след Освобождението на България. В този интервал българският народа е обкръжен от всекидневните си проблеми. Възрожденския блян и националната полезности остават на по-заден проект и стартират да се разпадат. Българската интелигенция осъзнава заплахата и стартира да работи в посока на опазване на светлите имена на българските духовници и будители.
С написването на „ История Славянобългарска “, Паисий Хилендарски е избран за будител на възрожденската нация. Той основава една от първите български книги, които събират на едно място цялата славна история на българския народ. Той е един от образците за будители, който притегля доста почитатели към просветното дело, като негов покровител е свещеник Софроний Врачански.
Днес 1-ви ноември е в чест на всички просветители и будители, продължаващи да популяризират културното наследството. В знак на почитание и благодарност, в доста градове и села се кръщават улици, читалища и учебни заведения с имената на будителите.
След злощастния завършек на Първата международна война и понесената Втора национална злополука, настъпил народен разгром, душевна съсипия и всенародна мъка. За българското общество рухнали възрожденските идеали и налице била действителна опасност от раздробяване на националната ни ценностна система. Ето за какво на 13 декември 1922 година 19-то нормално Народно заседание приело Закон за допълнение на Закона за празниците, според който „ Първи ноември да се чества като всеобщ празник на заслужилите българи… Да стане един непрекъснат народен празник в памет на всички труженици за българското националното и просветно-културно възмогване и процъфтяване на българския народ “.
Първи ноември става непрекъснат народен празник на 13 декември 1922 година, след среща на деветнайсетото Обикновено Народно заседание. От 1 ноември 1923 година с декрет на цар Борис III е разгласен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
В интервала от 1945 до 1992 година честването на празника отпада, той е неразрешен от комунистическата власт. След дълго спиране, на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника. Далеч преди формалното оповестяване на този празник със закон, просветителите и борците за публично богатство са измежду най-уважаваните и почитани хора. В историческите мемоари постоянно са определяни като светци. Това продължава досега на Възраждането.
Денят на националните будители поражда в мъчно за българския народ време - след Освобождението на България. В този интервал българският народа е обкръжен от всекидневните си проблеми. Възрожденския блян и националната полезности остават на по-заден проект и стартират да се разпадат. Българската интелигенция осъзнава заплахата и стартира да работи в посока на опазване на светлите имена на българските духовници и будители.
С написването на „ История Славянобългарска “, Паисий Хилендарски е избран за будител на възрожденската нация. Той основава една от първите български книги, които събират на едно място цялата славна история на българския народ. Той е един от образците за будители, който притегля доста почитатели към просветното дело, като негов покровител е свещеник Софроний Врачански.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ