За първи път той попада в полезрението на меломаните през

За първи път той попада в полезрението на меломаните през 2011 година, когато печели интернационалния конкурс за пиано „ Ференц Лист “ в Будапеща. Тогава е 20-годишен, а един от критиците го дефинира като „ ослепителен, избухлив, също по този начин – внимателно спокоен, само че и трогателен “.

Александър Улман е роден в Лондон. Учи в „ Пърсел скул”, по-късно приключва влиятелния институт „ Къртис “ във Филаделфия и докторантура в Кралския музикален лицей, в Лондон. Гастролира с триумф в Европа, Канада, Корея, Съединени американски щати, Мексико.

Софийската аудитория има опция да го чуе онлайн два пъти в границите на две години. На 28 октомври 2021 година в зала „ България “ той извърши Четвъртия концерт за пиано на Бетховен под диригентството на именития маестро Денис Ръсел Дейвис и Софийската филхармония.

Според осведомени до няколко години Александър Улман ще бъде измежду най-търсените пианисти в света. Заради дълбочината и финеса на интерпретиране, виртуозната техника на свирене, отношението към всяка една творба, приключения метод в работата с оркестъра, желанието да се развива и опитва.

Александър Улман – в един съвсем напълно всемирски диалог за нещата от живота, за Лондон и приликите със София, за актуалните и някогашните хора, за всекидневието на един лондончанин в Норвегия и, несъмнено – за специалността, за албума с музика от съветски балети и работата му у нас с маестро Денис Ръсел Дейвис.

През пролетта на 2019 година излезе първият Ви албум за Rubicon Classics – с балетна музика от Чайковски, Прокофиев и Стравински. Това значи ли, че имате уязвимост към славянската музика?

- Както казахте, това на първо място е балетна музика. Идеята беше да събера на едно място и да показва благосъстоянието на съветския балет. Няма никаква по-особена и по-дълбока причина.

Моето най-голямо предпочитание беше да запиша „ Петрушка “ и „ Жар птица “ на Стравински. След това се наложи да прибавя и още творби, и по този начин се стопирах на „ Пепеляшка “ от Прокофиев и „ Лешникотрошачката “ от Чайковски.

Критиката написа за Вас: „ Той подхожда към партитурата с голяма изясненост и визия, и я оживява, като че ли композиторът гледа през рамото му”. Кои композитори най-често надничат през рамото Ви?

- Мисля, че безусловно всички. Това се случва постоянно, когато изсвирвам тяхната музика. Рахманинов не поглежда през рамото ми до момента в който извършвам едно съответно нещо, само че... (Започва да се смее – бел. а.). Не знам... Това е метод да прецениш какви правила би трябвало да имаш като тълковник.

А кой различен наднича през рамото Ви в живота?

- Всички. Опитвам се да не позволявам никого, само че не съм от тези психотични видове, на които не им пука какво мислят другите хора за тях. За страдание. Не мога да препречвам всичко (Смее се – бел. а.).

За първи път ли работите с диригента Денис Ръсел Дейвис?

- Да. Буквално, откакто слязох от самолета, се озовах в залата за подготовки. Имах един час и половина с него, в който той седна до мен и минахме през цялата стратегия.
Снимка: Даниел Димитров

Прекрасно е да срещнеш диригент, който има предпочитание да прекара това време със солиста. За него просто е доста значимо какво ще се случи в последна сметка, на сцената, на самия концерт. За мен това беше огромна изненада.

Това не е ли всекидневно за един диригент?

- (Замисля се – бел. а.) Зависи. Най-често се случва следното нещо. Пристигаш в залата, има едно бързо минаване на партитурите, бърза подготовка и концерт.

А в този момент ние минахме през целия Четвърти концерт за пиано на Бетховен, с най-големи детайлности. И това беше повече от добре.

Какво бихте споделили на човек, който в никакъв случай не е бил в Лондон?

- Да не върви там!

Защооо?

- Заради Борис Джонсън, поради брекзит и, за похлупак, там стана още по-ужасно поради ковид. Не предлагам Лондон на никого! (Смее се – бел. а.).

Останал съм с усещане, че харесвате Лондон...

- Обичам Лондон. Шегувах се. Аз съм вманиачен, не трябваше да споделям това.
(Смее се – бел. а.).
Снимка: Даниел Димитров

Това е моят роден град и аз го обичам, и го чувствам като подобен. Но от известно време не съм там. Вече пребивавам в Норвегия. Моята другарка е от там. Тя е балерина. Беше с мен в България при предходното ми посещение тук.

Да се върнем към Лондон. Имате ли обичано място там?

- Много одобрявам Хампстед в северен Лондон, и изобщо тази част на града като цяло.

Как се озова един англичанин в София?

- Не ми се желае да описвам тази история (Смее се – бел. а.). Нека просто да кажем, че зе първи път се озовах тук през предходната година. (Продължава да се смее – бел..а.). Имах другарка тук (Продължава да се смее – бел. а.).

Значи имате или сте имал обичани места и в София?

- Трудно ми е да кажа нещо съответно. Но тук има доста приятни, артистични местенца, които просто откриваш, до момента в който се разхождаш из улиците в центъра на града. Точно по тази причина одобрявам София.
Снимка: Даниел Димитров

И всичко това ми припомня чудесните, различни места в Лондон, преди те да станат безумно скъпи.

Как наподобява всекидневието Ви без пиано и без музика?

- Съвсем обикновено. Нямам никакво занимание. Но започнах да върша йога по време на локдауна. Имах потребност от някакво медитативно освобождение...

Неспокоен човек ли сте?

- Съвсем мъничко. Така мисля. Да... Ресторанти, питейни заведения, културни прояви, срещи с другари. Всичко това ме отпуска (Смее се – бел. а.).