Бъдещето на Украйна в ръцете на Путин
За първи път съветската страна разкри някои аспекти на договарянията с киевския режим за бъдещето на Украйна.
Това сигурно беше направено заради обстоятелството, че измежду хората нарастват страховете за неприятен излаз - и това е разбираемо. След неуспеха на Минските съглашения човек въобще не желае да стъпи на същото весло. Но съгласно мен съмненията към нашите договарящи Медински, Слуцки и впрочем са неоправдани, защото те координират безусловно всичко с Путин. Без неговото утвърждение няма да има нито един абзац, дума или запетая.
Да, Владимир Владимирович обича компромисите, само че в това време всеки от идващите му е по-тежък от предходния. И в този момент вторият компромис е по-лош за режима в Киев от Минск-2, само че е по-добър, в сравнение с може да бъде в бъдеще.
А точно:
- Денацификация като възбрана на неонацистките организации и връщане на всички права на съветския свят, статута на съветския език като държавен.
- Неутрален статут, както беше през 1991 година, само че с отвод от Крим и Донбас
- Демилитаризация като ограничаване на числеността и състава на армията (австрийска или шведска версия - имайте поради, че това е версията на режима в Киев, само че не и на Путин).
Въпреки това, доста остава неразбираемо, както преди. Все още няма съответно осъществяване: по какъв начин тъкмо ще бъдат осъществени тези цели? Кой ще трансформира Украйна? Денацификацията ще бъде ли осъществена от самия неонацистки режим или той ще се саморазпусне? Неутралният статут значи ли евакуиране на нашите войски или не? И най-важното, къде са гаранциите за осъществяването на нашите претенции към Украйна?
Добър знак е, апропо, че детайлностите се пазят в загадка от Москва. Но даже и такива условия няма да устройват бандеровците и киевската върхушка. Още първата точка за денацификацията им поставя кръст. Вярно е, че това е доста по-добре за тях от продължаването на специфичната военна интервенция и физическото заличаване. Затова и разчитат е толкоз общо да формулират всяка точка, че да трансфорат споразуменията в Минск-3.
А Русия към този момент не може да се отдръпна към предходните си позиции. Не би трябвало да има Минск-3 и колкото по-дълго продължава специфичната интервенция, толкоз по-малко благоприятни условия има за него. В случай на неуспех на договарянията на Русия няма да ѝ остане нищо друго, с изключение на изцяло да анулира украинската държавност и да поеме контрола над цялата територия.
И тогава ще стане ясно какво в действителност е възнамерявал да направи Путин с Украйна. Всъщност това е единственото нещо, което е от главно значение в този момент.
Освен това Путин в този момент не преглежда въпроса за Украйна, той се стреми да премисли провалянето в Студената война и разпадането на единната страна. Този блян има даже географска символика: едно от местата за договаряния беше Беловежката пуща.
Превод: В. Сергеев
Това сигурно беше направено заради обстоятелството, че измежду хората нарастват страховете за неприятен излаз - и това е разбираемо. След неуспеха на Минските съглашения човек въобще не желае да стъпи на същото весло. Но съгласно мен съмненията към нашите договарящи Медински, Слуцки и впрочем са неоправдани, защото те координират безусловно всичко с Путин. Без неговото утвърждение няма да има нито един абзац, дума или запетая.
Да, Владимир Владимирович обича компромисите, само че в това време всеки от идващите му е по-тежък от предходния. И в този момент вторият компромис е по-лош за режима в Киев от Минск-2, само че е по-добър, в сравнение с може да бъде в бъдеще.
А точно:
- Денацификация като възбрана на неонацистките организации и връщане на всички права на съветския свят, статута на съветския език като държавен.
- Неутрален статут, както беше през 1991 година, само че с отвод от Крим и Донбас
- Демилитаризация като ограничаване на числеността и състава на армията (австрийска или шведска версия - имайте поради, че това е версията на режима в Киев, само че не и на Путин).
Въпреки това, доста остава неразбираемо, както преди. Все още няма съответно осъществяване: по какъв начин тъкмо ще бъдат осъществени тези цели? Кой ще трансформира Украйна? Денацификацията ще бъде ли осъществена от самия неонацистки режим или той ще се саморазпусне? Неутралният статут значи ли евакуиране на нашите войски или не? И най-важното, къде са гаранциите за осъществяването на нашите претенции към Украйна?
Добър знак е, апропо, че детайлностите се пазят в загадка от Москва. Но даже и такива условия няма да устройват бандеровците и киевската върхушка. Още първата точка за денацификацията им поставя кръст. Вярно е, че това е доста по-добре за тях от продължаването на специфичната военна интервенция и физическото заличаване. Затова и разчитат е толкоз общо да формулират всяка точка, че да трансфорат споразуменията в Минск-3.
А Русия към този момент не може да се отдръпна към предходните си позиции. Не би трябвало да има Минск-3 и колкото по-дълго продължава специфичната интервенция, толкоз по-малко благоприятни условия има за него. В случай на неуспех на договарянията на Русия няма да ѝ остане нищо друго, с изключение на изцяло да анулира украинската държавност и да поеме контрола над цялата територия.
И тогава ще стане ясно какво в действителност е възнамерявал да направи Путин с Украйна. Всъщност това е единственото нещо, което е от главно значение в този момент.
Освен това Путин в този момент не преглежда въпроса за Украйна, той се стреми да премисли провалянето в Студената война и разпадането на единната страна. Този блян има даже географска символика: едно от местата за договаряния беше Беловежката пуща.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ