ЗА ПЪРВИ ПЪТ: Сред българите доминира недоверието към ЕС, призна „Евробарометър“
За първи път под половината българи декларират доверие в Европейски Съюз – едвам 46%, при приблизително 48% измежду останалите страни членки. Това демонстрира последното издание на проучването „Стандартен Евробарометър 104“, извършено в България сред 9 и 29 октомври 2025 година Исторически страната ни до момента беше измежду най-големите поддръжници на Европейския съюз, само че проучването в този момент предлага отрезвяваща фотография на публичните настройки.
Проучването обгръща представителна извадка от 1030 български жители (част от общо 26 445 интервюирани в ЕС) и разкрива, че обществото е мощно привързано към европейската концепция като идея, само че надълбоко разочаровано от икономическата и институционалната действителност в страната.
Причини за разочарованието
Възможна причина за засиления скептицизъм е приемането на еврото, което се явява историческо събитие за България. Въпреки смисъла му, това събитие не бе подкрепено с задоволително дейна връзка и осведомителна акция. Месеците преди въвеждането на еврото бяха придружени с инфлация, дезинформация и целенасочена агитация в обществените мрежи, което докара до изостряне на паниките на популацията.
Личен финансов разцвет
Една от главните разлики сред България и останалата част от Европейски Съюз е чувството за персонален финансов разцвет. Докато 75% от жителите на ЕС-27 правят оценка финансовото си положение като „добро“, в България този % е едвам 55%. Освен това, единствено 26% от българите виждат икономическата обстановка в страната като положителна, спрямо 38% приблизително за съюза.
Надежда в Брюксел, само че песимизъм към политиките
България продължава да демонстрира ниски равнища на доверие в националните институции. Това изяснява за какво българите постоянно търсят легитимност и поддръжка от Брюксел. Въпреки това, скептицизмът към съответните политики на Европейски Съюз нараства, като едвам 54% от българите имат вяра, че страната им печели от участието в Европейски Съюз (при 74% приблизително за ЕС). Само 51% считат, че страната е по-добре готова за бъдещето с помощта на съюза, което е с 17 пункта под междинното равнище за блока (68%).
Проблеми с демокрацията и еврото
Удовлетвореността от демократичната обстановка в България е извънредно ниска. Едва 26% от българите са удовлетворени от метода, по който работи демокрацията, което е най-ниското равнище в Европейски Съюз. Подкрепата за еврото също остава измежду най-ниските отвън еврозоната. Само 42% от българите поддържат еврото, до момента в който 49% са срещу него. За съпоставяне, общата поддръжка за еврото в ЕС-27 е рекордно висока – 74%.
Възход на обществените мрежи като източник на информация
Проучването демонстрира и извънредно високото доверие на българите към обществените мрежи като източник на информация. 48% от българите са склонни да се доверяват на информация от обществените мрежи, до момента в който в Европейски Съюз този % е едвам 29%. Телевизията остава главен източник на вести с 67% доверие в България, по отношение на 61% в Европейски Съюз.
Дезинформация и накърнимост
България заема първо място в Европейски Съюз по % жители, които считат, че са били изложени на дезинформация и подправени вести. 55% от интервюираните българи декларират, че са били изложени на сходна информация „често“ или „много често“. Тези резултати акцентират уязвимостта на българите към манипулиране посредством цифрови платформи.
Проучването обгръща представителна извадка от 1030 български жители (част от общо 26 445 интервюирани в ЕС) и разкрива, че обществото е мощно привързано към европейската концепция като идея, само че надълбоко разочаровано от икономическата и институционалната действителност в страната.
Причини за разочарованието
Възможна причина за засиления скептицизъм е приемането на еврото, което се явява историческо събитие за България. Въпреки смисъла му, това събитие не бе подкрепено с задоволително дейна връзка и осведомителна акция. Месеците преди въвеждането на еврото бяха придружени с инфлация, дезинформация и целенасочена агитация в обществените мрежи, което докара до изостряне на паниките на популацията.
Личен финансов разцвет
Една от главните разлики сред България и останалата част от Европейски Съюз е чувството за персонален финансов разцвет. Докато 75% от жителите на ЕС-27 правят оценка финансовото си положение като „добро“, в България този % е едвам 55%. Освен това, единствено 26% от българите виждат икономическата обстановка в страната като положителна, спрямо 38% приблизително за съюза.
Надежда в Брюксел, само че песимизъм към политиките
България продължава да демонстрира ниски равнища на доверие в националните институции. Това изяснява за какво българите постоянно търсят легитимност и поддръжка от Брюксел. Въпреки това, скептицизмът към съответните политики на Европейски Съюз нараства, като едвам 54% от българите имат вяра, че страната им печели от участието в Европейски Съюз (при 74% приблизително за ЕС). Само 51% считат, че страната е по-добре готова за бъдещето с помощта на съюза, което е с 17 пункта под междинното равнище за блока (68%).
Проблеми с демокрацията и еврото
Удовлетвореността от демократичната обстановка в България е извънредно ниска. Едва 26% от българите са удовлетворени от метода, по който работи демокрацията, което е най-ниското равнище в Европейски Съюз. Подкрепата за еврото също остава измежду най-ниските отвън еврозоната. Само 42% от българите поддържат еврото, до момента в който 49% са срещу него. За съпоставяне, общата поддръжка за еврото в ЕС-27 е рекордно висока – 74%.
Възход на обществените мрежи като източник на информация
Проучването демонстрира и извънредно високото доверие на българите към обществените мрежи като източник на информация. 48% от българите са склонни да се доверяват на информация от обществените мрежи, до момента в който в Европейски Съюз този % е едвам 29%. Телевизията остава главен източник на вести с 67% доверие в България, по отношение на 61% в Европейски Съюз.
Дезинформация и накърнимост
България заема първо място в Европейски Съюз по % жители, които считат, че са били изложени на дезинформация и подправени вести. 55% от интервюираните българи декларират, че са били изложени на сходна информация „често“ или „много често“. Тези резултати акцентират уязвимостта на българите към манипулиране посредством цифрови платформи.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ




