Русия разпродава златните си резерви, за да закърпи бюджета
За първи път от началото на 2000-те години Русия продава златните си запаси, с цел да закърпи бюджета, заяви The Moscow Times. Дефицитът на федералния бюджет скочи над 15 трилиона рубли за 2022-2025 година и спомагателни 3,5 трилиона през първите два месеца на тази година.
През януари съветската централна банка продаде 300 000 унции злато от запасите си и още 200 000 през февруари, съгласно статистиката на регулатора. В резултат на това златните запаси на Русия са спаднали до 74,3 милиона унции, което е четиригодишно дъно.
Продажбата на златни кюлчета от златните и валутните запаси на Русия - 14 тона за два месеца - е най-голямата от второто тримесечие на 2002 година насам, съгласно статистиката на Световния съвет по златото: тогава златните запаси на Централната банка понижиха с 58 тона. Впоследствие златото от запасите се продаваше единствено в дребни количества – за сечене на монети.
Централната банка разгласи проекти за продажби на злато от своите златни и валутни запаси в края на ноември предходната година. Продажбата на кюлчета беше планувана като част от " огледално " отразяване на транзакции с активи на Фонда за национално богатство (които са част от златните и валутни запаси на страната). От 2022 година Министерството на финансите интензивно продава валута и злато от фонда, с цел да попълни бюджета, чиито военни разноски доближиха най-високото си равнище от руско време.
Доскоро обаче покупко-продажбите със злато бяха виртуални: държавното управление продаваше благородния метал не на пазара, а на Централната банка, като де факто прехвърляше златни запаси " от един джоб в различен ". В резултат на това златните кюлчета останаха част от златните запаси на страната, които надвишават 2000 тона и са петите по величина в света.
Сега обаче обстановката се промени: Централната банка стартира да прави действителни транзакции за продажба на злато, както към този момент прави с китайските юани от Фонда за национално богатство.
Очевидно това се дължи на обстоятелството, че Централната банка не желае да изразходва всичките си останали запаси в юани, пишат икономистите Александра Прокопенко и Александър Коляндър. Юанът е последната валута, с която Централната банка разполага за пазарни интервенции и за въздействие върху обменния курс на рублата, а какъв брой остава в златните и валутните ѝ запаси е незнайно: Централната банка засекрети статистиката за структурата на запасите си, откакто беше наранена от наказания, а 300 милиарда $ от активите ѝ на Запад бяха замразени.
Продажбите на злато през януари евентуално са донесли към 120 милиарда рубли, пресмята капиталовият банкер Иля Сушков пред The Moscow Times. За един месец централната банка продаде към 0,4% от златните си ресурси, а сумата ще покрие едвам 3% от дупката в бюджета, счете той.
Отделно съветският президент Владимир Путин с декрет стегна рестриктивните мерки за експорт на рубли и златни кюлчета от страната. От 1 април 2026 година физическите лица няма да могат да изнасят в страните от Евразийския стопански съюз (Росия, Беларус, Казахстан, Армения и Киргизия) рубли на стойност повече от 100 000 $. Юридическите лица и самостоятелните бизнесмени не могат да изнасят никакви суми, като се изключи тези през интернационалните летища. При експорт ще се изисква банков документ, че парите са изтеглени от персонална сметка.
От 1 май не могат да се изнасят златни кюлчета над 100 грама. В страните от Евразийския стопански съюз ще могат да се изнасят единствено през избрани летища и при съществуване на категорично позволение от финансовото министерство. След началото на войната против Украйна към този момент бе въведена възбрана за експорт на валута над 10 000 $.
През януари съветската централна банка продаде 300 000 унции злато от запасите си и още 200 000 през февруари, съгласно статистиката на регулатора. В резултат на това златните запаси на Русия са спаднали до 74,3 милиона унции, което е четиригодишно дъно.
Продажбата на златни кюлчета от златните и валутните запаси на Русия - 14 тона за два месеца - е най-голямата от второто тримесечие на 2002 година насам, съгласно статистиката на Световния съвет по златото: тогава златните запаси на Централната банка понижиха с 58 тона. Впоследствие златото от запасите се продаваше единствено в дребни количества – за сечене на монети.
Централната банка разгласи проекти за продажби на злато от своите златни и валутни запаси в края на ноември предходната година. Продажбата на кюлчета беше планувана като част от " огледално " отразяване на транзакции с активи на Фонда за национално богатство (които са част от златните и валутни запаси на страната). От 2022 година Министерството на финансите интензивно продава валута и злато от фонда, с цел да попълни бюджета, чиито военни разноски доближиха най-високото си равнище от руско време.
Доскоро обаче покупко-продажбите със злато бяха виртуални: държавното управление продаваше благородния метал не на пазара, а на Централната банка, като де факто прехвърляше златни запаси " от един джоб в различен ". В резултат на това златните кюлчета останаха част от златните запаси на страната, които надвишават 2000 тона и са петите по величина в света.
Сега обаче обстановката се промени: Централната банка стартира да прави действителни транзакции за продажба на злато, както към този момент прави с китайските юани от Фонда за национално богатство.
Очевидно това се дължи на обстоятелството, че Централната банка не желае да изразходва всичките си останали запаси в юани, пишат икономистите Александра Прокопенко и Александър Коляндър. Юанът е последната валута, с която Централната банка разполага за пазарни интервенции и за въздействие върху обменния курс на рублата, а какъв брой остава в златните и валутните ѝ запаси е незнайно: Централната банка засекрети статистиката за структурата на запасите си, откакто беше наранена от наказания, а 300 милиарда $ от активите ѝ на Запад бяха замразени.
Продажбите на злато през януари евентуално са донесли към 120 милиарда рубли, пресмята капиталовият банкер Иля Сушков пред The Moscow Times. За един месец централната банка продаде към 0,4% от златните си ресурси, а сумата ще покрие едвам 3% от дупката в бюджета, счете той.
Отделно съветският президент Владимир Путин с декрет стегна рестриктивните мерки за експорт на рубли и златни кюлчета от страната. От 1 април 2026 година физическите лица няма да могат да изнасят в страните от Евразийския стопански съюз (Росия, Беларус, Казахстан, Армения и Киргизия) рубли на стойност повече от 100 000 $. Юридическите лица и самостоятелните бизнесмени не могат да изнасят никакви суми, като се изключи тези през интернационалните летища. При експорт ще се изисква банков документ, че парите са изтеглени от персонална сметка.
От 1 май не могат да се изнасят златни кюлчета над 100 грама. В страните от Евразийския стопански съюз ще могат да се изнасят единствено през избрани летища и при съществуване на категорично позволение от финансовото министерство. След началото на войната против Украйна към този момент бе въведена възбрана за експорт на валута над 10 000 $.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ