За първи път Мари Константин разкрива себе си - трудностите,

За първи път Мари Константин разкрива себе си - компликациите, тестванията и извоюваните борби. И въпреки на екран нещата постоянно да наподобяват розови, животът не постоянно е подобен. За нея най-щастливото събитие - раждането на първото й дете, идва ръка за ръка с най-големия призрачен сън. Да чуеш диагнозата рак . Едва три месеца откакто детето ти идва на бял свят. 

„ На първия месец след раждането ме изпратиха на ядрено-магнитен резонанс, с цел да видят какво се случва и след проучването ме извикаха в една дребна стаичка да поговорим, споделиха ми, че имам образувание на бъбрека ”, спомня си Мари.  

Първият обзор е поради счупено ребро. Не чака да чуе тъкмо тези думи. Не чака да чуе диагноза. Рак на десния бъбрек . Излизането от болничното заведение и първата среща с мъжа до нея - Константин, споделя, че не си спомня - “като тези фотоси, на които ти си на фокус и всичко е размазано ”. 

Така за Мари стартира най-тежкото тестване - седмици, в които не знае дали ще може да бъде до детето си.  

“Първите седмици от живота на детето ми не можех да се грижа за нея, да я вдигам… не знаех дали Лора ще има майка ”, споделя тя. 

С помощта на вуйчо си тя отпътува за Германия, където се подлага на интервенция. Към днешна дата образуванието не е в тялото на Мари, само че белезите - физически и душевен, остават трайно. 

“На всеки три месеца би трябвало да отивам на проучвания, на прегледи. И се надявам след пет години, в случай че седна отново на това столче, да мога да кажа, че ракът не е в мен ”, споделя към този момент с усмивка Мари. Въпреки компликациите тя съумява да резервира хладнокръвие и остава мощна през всички месеци. 

Според нея това, което ѝ оказва помощ от самото начало, е, че наедно с кошмара се случва и най-хубавото нещо в живота ѝ.  

 
               

 

„ Някъде в този целия интервал разбрах, че съм станала майка. Забравих и за себе си, и за всичко. Всяка мисъл беше за нея, за нейното бъдеще ”.  

Мари споделя, че страхът е бил сменен от яд, тъй като няма да може да бъде до детето си в първите месеци след раждането . Както и към най-близките си хора тъкмо преди Коледа. Тя споделя, че не се е оставила ужасът да я пречупи от самото начало. Най-много болежка обаче Мари вижда в лицето на майка си – Гала.  

„ Тя във всеки един миг се опитваше да се събере. Да не проличава. Смятам, че в доста моменти и сътрудниците ѝ са го виждали. Сигурно и феновете. Само тя знае какво е претърпяла ”. 

„ Моето благополучие обича тишината. И тъгата ми обича тишината . И тази част от живота си в никакъв случай не я споделям. Може би с огромно забавяне. Ако преценява нещо малко ”. 

Въпреки, че избира да резервира своето благополучие и злощастие за себе си, в този момент Мари вижда медиите и обществените мрежи като естрада, където да показа своята борба, с цел да помогне на дамите, които минават през това. 

„ Важното е за какво споделяме през днешния ден това на хората. Винаги съм вярвала, че когато човек има естрада, не може единствено розовото. И не минавам единствено аз през това. Смятам, че би трябвало да се споделя ”, споделя тя и добавя, че се надява, че посредством своята история може да вдъхне “мъничко вяра ” на дамите като нея.  

На въпроса на Мон Дьо дали изпитва яд към себе си или Господ, Мари отвръща, че нито за момент не се е ядосвала на ориста си . “Аз съм набожен човек, тъй че мисля, че Господ ми е давал извънредно доста. Бил е безпределно великодушен към мен и аз имам доста за което да бъда признателна ”, споделя тя и добавя, че яд към личното си тяло, тъй като е основало това образувание, също няма, тъй като “същото тяло е основало и Лора ”. И в този момент е подготвена да ѝ отдаде цялото си време като бъде до нея още дълго.