За първи път инжектираха пациент с експериментален антираков вирус, който

За първи път инжектираха пациент с пробен антираков вирус, който би трябвало да промени метода, по който се борим с канцерогенните тумори в нашите тела.

Лекарството-кандидат, наречено CF33-hNIS (или Vaxinia), съставлява онколитичен вирус – това е генетично модифициран вирус, който е основан по подобен метод, че инфектира и убива единствено раковите кафези, без да визира здравите.

При CF33-hNIS модифицираният поксивирус навлиза в клетките и стартира да се развъжда. В края на краищата инфектираната клетка избухва и отделя хиляди нови вирусни частици, които извършват ролята на антигени – те подтикват имунната система и я карат да нападна раковите кафези в региона.

Предишни проучвания в скотски модели демонстрират, че лекарството може да накара имунната система да стартира да ловува и унищожава ракови кафези, само че досега то не бе тествано върху хора. Сега обаче – с помощта на изследователския раков център City of Hope (Град на надежда), който е съавтор на лекарството, и основаната в Австралия биотехнологична компания Imugene – това ще се промени.

„ Нашето предходно проучване показва, че онколитичните вируси могат да подтикват имунната система и да я накарат да откликне и убие раковите кафези, те я вършат по-податлива и на други имунотерапии – споделя Даненг Лий от City of Hope, онколог и водещ началник на проучването. – Вярваме, че CF33-hNIS има капацитета да усъвършенства резултатите при доста от нашите пациенти. “

Отключването на този капацитет обаче зависи значително от това дали лекарството CF33-hNIS е безвредно за хората. Именно върху това се концентрира и първата фаза на клиничното изпитване. В него се чака да вземат присъединяване общо 100 възрастни души. Всички са с метастатични или напреднали солидни тумори и преди този момент са се подложили минимум на две разнообразни общоприети лекувания. Веднъж щом се включат в изпитването, те ще получат ниски дози от пробното лекарство – то ще бъде инжектирано непосредствено или управлявано интравенозно.

Ако първичните резултати се окажат сполучливи и експертите открият, че CF33-hNIS е безвредно и се понася добре от пациентите, ще бъдат осъществени спомагателни проби, които ще имат за цел да ревизират по какъв начин лекарството се спогажда с пембролизумаб – към този момент съществуващо лекуване с антитела, което се употребява при раковата имунотерапия.

Версията на вируса, която сега се изпитва, създава човешки натриев йодиден симпортер (hNIS) – протеин, който разрешава на откривателите да следят вирусната репликация и да повреждат в допълнение раковите кафези, като прибавят радиоактивен йод.

Преди да дефинират успеваемостта на лекарството обаче, откривателите желаят да ревизират дали то се понася добре от пациентите. Те ще записват честотата и остротата на евентуалните странични резултати и ще следят положението на хората в случаите, когато ниските дози се усилват последователно.

На по-късен стадий ще бъде тествана и способността на CF33-hNIS да смалява туморите. Самото клинично изпитване обаче ще продължи към 2 години, тъй че ще би трябвало да изчакаме, преди да забележим първите ясни резултати по тематиката.

Източник: Science Alert