Телескопът „Джеймс Уеб“ наблюдава прашна буря на планета извън Слънчевата система
За първи път е следена вилнееща прашна стихия на планета отвън Слънчевата система, заяви Българска телеграфна агенция. Откритието е направено с помощта на забележителните благоприятни условия на новия галактически телескоп „ Джеймс Уеб “.
Бурята е засечена на екзопланетата, известна като VHS 1256b, която се намира на към 40 светлинни години от Земята. Праховите частици са силикати - дребни зрънца, състоящи се от силиций и О2, които са в основата на множеството скални минерали. Но бурята, открита от „ Джеймс Уеб “, не е напълно същото събитие, което би се получило в изсъхнал, необитаем регион на нашата планета. Тя съставлява по-скоро скална мъгла. „ Представете си песъчинки, само че доста по-фини, приказваме за силикатни зрънца с размерите на частици пушек “, изяснява професор Бет Билър от Единбургския университет и Кралската обсерватория в Единбург, Англия. „ Точно такива биха били облаците на VHS 1256b, само че доста по-горещи. Тази планета е парещ, млад обект. Температурата на облака може би е сходна на температурата на пламъка на свещ “, сподели тя пред Би Би Си.
VHS 1256b е разпозната за първи път през 2015 година от създадения във Англия телескоп „ Виста “ в Чили. Това е по този начин нареченият „ супер Юпитер “ - планета, сходна на газовия колос в нашата лична Слънчева система, само че доста по-голяма, може би с 12 до 18 пъти по-голяма маса. Тя обикаля към няколко звезди на огромно разстояние - към четири пъти по-голямо от дистанцията, на което се намира Плутон от нашето Слънце. По-ранни наблюдения на VHS 1256b демонстрираха, че тя е алена на тип, което подсказва, че в атмосферата ѝ може да има прахуляк. Изследването на „ Джеймс Уеб “ го удостоверява.
„ Това е очарователно, тъй като илюстрира какъв брой разнообразни могат да бъдат облаците на друга планета от познатите ни на Земята облаци от водни пари “, сподели професор Билър и добави: „ Виждаме въглероден оксид (СО) и метан в атмосферата, което е показателно, че тя е гореща и турбулентна, като материалът се изтегля от дълбочина. Вероятно има голям брой пластове от силикатни зърна. Тези, които виждаме, са някои от доста, доста фините зърна, които са по-високо в атмосферата, само че може да има и по-големи зърна по-дълбоко в обвивката на планетата “.
Телескопите и преди са откривали силикати в така наречен кафяви джуджета. По създание те са големи звездоподобни обекти, които не са съумели да се „ възпламенят “ вярно. Но това е първият случай за обект с размерите на планета. Учените се надяват, че в бъдеще даже ще могат да схванат дали на някои екзопланети има условия, подобаващи за живот. Астрономите оповестяват за наблюденията на VHS 1256b, извършени от „ Джеймс Уеб “ в „ Астрофизикъл джърнъл “.
„ Джеймс Уеб “ е взаимен план на галактическите организации на Съединени американски щати, Европа и Канада. Той беше изстрелян през декември 2021 година и се смята за правоприемник на галактическия телескоп „ Хъбъл “.
Бурята е засечена на екзопланетата, известна като VHS 1256b, която се намира на към 40 светлинни години от Земята. Праховите частици са силикати - дребни зрънца, състоящи се от силиций и О2, които са в основата на множеството скални минерали. Но бурята, открита от „ Джеймс Уеб “, не е напълно същото събитие, което би се получило в изсъхнал, необитаем регион на нашата планета. Тя съставлява по-скоро скална мъгла. „ Представете си песъчинки, само че доста по-фини, приказваме за силикатни зрънца с размерите на частици пушек “, изяснява професор Бет Билър от Единбургския университет и Кралската обсерватория в Единбург, Англия. „ Точно такива биха били облаците на VHS 1256b, само че доста по-горещи. Тази планета е парещ, млад обект. Температурата на облака може би е сходна на температурата на пламъка на свещ “, сподели тя пред Би Би Си.
VHS 1256b е разпозната за първи път през 2015 година от създадения във Англия телескоп „ Виста “ в Чили. Това е по този начин нареченият „ супер Юпитер “ - планета, сходна на газовия колос в нашата лична Слънчева система, само че доста по-голяма, може би с 12 до 18 пъти по-голяма маса. Тя обикаля към няколко звезди на огромно разстояние - към четири пъти по-голямо от дистанцията, на което се намира Плутон от нашето Слънце. По-ранни наблюдения на VHS 1256b демонстрираха, че тя е алена на тип, което подсказва, че в атмосферата ѝ може да има прахуляк. Изследването на „ Джеймс Уеб “ го удостоверява.
„ Това е очарователно, тъй като илюстрира какъв брой разнообразни могат да бъдат облаците на друга планета от познатите ни на Земята облаци от водни пари “, сподели професор Билър и добави: „ Виждаме въглероден оксид (СО) и метан в атмосферата, което е показателно, че тя е гореща и турбулентна, като материалът се изтегля от дълбочина. Вероятно има голям брой пластове от силикатни зърна. Тези, които виждаме, са някои от доста, доста фините зърна, които са по-високо в атмосферата, само че може да има и по-големи зърна по-дълбоко в обвивката на планетата “.
Телескопите и преди са откривали силикати в така наречен кафяви джуджета. По създание те са големи звездоподобни обекти, които не са съумели да се „ възпламенят “ вярно. Но това е първият случай за обект с размерите на планета. Учените се надяват, че в бъдеще даже ще могат да схванат дали на някои екзопланети има условия, подобаващи за живот. Астрономите оповестяват за наблюденията на VHS 1256b, извършени от „ Джеймс Уеб “ в „ Астрофизикъл джърнъл “.
„ Джеймс Уеб “ е взаимен план на галактическите организации на Съединени американски щати, Европа и Канада. Той беше изстрелян през декември 2021 година и се смята за правоприемник на галактическия телескоп „ Хъбъл “.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ