За първи път Джеймс е диагностициран с депресия през 2017

За първи път Джеймс е диагностициран с меланхолия през 2017 година През по-голямата част от 20-те години на живота си, той е в непрекъсната битка, а скриването в леглото е единственият източник на комфорт за него. След три години терапия, медикаменти и съществени промени в метода на живот, Джеймс стартира да се възвръща. Но по-късно, през 2020 година пандемията повлияла съществено положението му. „ Точно тогава удари моя шанс “, декларира той.

От март предходната година пандемията от ковид и събитията към нея нападат психологичното здраве на 28-годишния юноша. Той е налегнат от безпокойствие и боязън от вероятността да болести своите другари или баба си и дядо си, които се възстановят от рак. След това, до момента в който локдауните не престават, това безпокойството отстъпва пред вероятностите Джеймс да остане в продължителна изолираност.

Софтуерен инженер, Джеймс за благополучие съумява да си прави работата от у дома. Но седенето самичък пред редовете код са го довеждали до засилено чувство за вътрешна пустош. За да преодолее депресията в предишното, Джеймс се е самопринуждавал да излиза от стаята, в която всекидневно работи, с цел да се среща с хора и да пробва нови неща. Нито едното, нито другото обаче е било алтернатива за него през по-голямата част от миналата година.