Астрономи наблюдаваха експлозията на умираща звезда
За първи път астрономите са изобразили в действително време трагичния завършек на живота на червен свръхгигант, наблюдавайки бързото самоизтребление на солидната звезда и нейната последна мъка, преди да се трансформира в свръхнова от вид II, съобщафа Phys.org.
В рамките на опита YSE (Young Supernova Experiment) откривателите са следили червен свръхгигант в последните му 130 дни, приключили със смъртоносна детонация. Наблюденията са осъществени благодарение на два хавайски телескопа - на Института по астрономия на Хавайския университет Pan-STARRS в Халеакала на остров Мауи, и обсерваторията Кек.
„ Това е пробив в нашето схващане за това, какво вършат солидните звезди мигове преди да умрат - споделя Уин Джейкъбсън-Галан от Калифорнийския университет в Бъркли, водещ създател на проучването. - Никога до момента не е следена интензивност преди свръхнова в алена супергигантска звезда. За първи път наблюдавахме детонация на червен свръхгигант! "
Резултатите от проучването са оповестени в изданието Astrophysical Journal.
Pan-STARRS за първи път е забелязал обречената солидна звезда през лятото на 2020 година по голямото количество светлина, предавана от аления свръхгигант. Няколко месеца по-късно, през есента на същата година, небето било осветено от свръхнова.
Екипът е запечатал мощното изригване и е уловил първия набор на енергийната детонация, наречена свръхнова 2020tlf, или SN 2020tlf, със спектрометър с ниска разграничителна дарба (LRIS) на обсерваторията Кек. Данните посочили директни доказателства за компактен околозвезден материал, обграждащ звездата по време на детонацията, евентуално същият газ, който бил изхвърлян от аления свръхгигант по-рано през лятото и е уловен от Pan-STARRS.
„ Кек изигра значима роля в даването на директни доказателства за прехода на солидна звезда в детонация на свръхнова - споделя Рафаела Маргути, доцент по астрономия в Калифорнийския университет в Бъркли. - Това е като да гледате тиктакаща бомба със закъснител. Никога до момента не сме потвърждавали такава бурна активност в обречен на смърт червен свръхгигант, където виждаме, че създава такова светлинно лъчение, а по-късно колапсира и изгаря. "
Въз основа на данни от наблюденията астрономите са разпознали алената супергигантска звезда, прародителка на SN 2020tlf – тя е ситуирана в галактиката NGC 5731 към 120 милиона светлинни години от Земята и е 10 пъти по-масивна от Слънцето. Откритието опровергава предходни показа за това, по какъв начин алените супергиганти се развиват тъкмо преди да се взривят. Откриването на блестящо излъчване от червен свръхгигант през последната година преди детонацията допуска, че най-малко някои от тези звезди би трябвало да претърпяват обилни промени във вътрешната си конструкция, които по-късно водят до бурно изхвърляне на газ мигове преди техния колапс.
В рамките на опита YSE (Young Supernova Experiment) откривателите са следили червен свръхгигант в последните му 130 дни, приключили със смъртоносна детонация. Наблюденията са осъществени благодарение на два хавайски телескопа - на Института по астрономия на Хавайския университет Pan-STARRS в Халеакала на остров Мауи, и обсерваторията Кек.
„ Това е пробив в нашето схващане за това, какво вършат солидните звезди мигове преди да умрат - споделя Уин Джейкъбсън-Галан от Калифорнийския университет в Бъркли, водещ създател на проучването. - Никога до момента не е следена интензивност преди свръхнова в алена супергигантска звезда. За първи път наблюдавахме детонация на червен свръхгигант! "
Резултатите от проучването са оповестени в изданието Astrophysical Journal.
Pan-STARRS за първи път е забелязал обречената солидна звезда през лятото на 2020 година по голямото количество светлина, предавана от аления свръхгигант. Няколко месеца по-късно, през есента на същата година, небето било осветено от свръхнова.
Екипът е запечатал мощното изригване и е уловил първия набор на енергийната детонация, наречена свръхнова 2020tlf, или SN 2020tlf, със спектрометър с ниска разграничителна дарба (LRIS) на обсерваторията Кек. Данните посочили директни доказателства за компактен околозвезден материал, обграждащ звездата по време на детонацията, евентуално същият газ, който бил изхвърлян от аления свръхгигант по-рано през лятото и е уловен от Pan-STARRS.
„ Кек изигра значима роля в даването на директни доказателства за прехода на солидна звезда в детонация на свръхнова - споделя Рафаела Маргути, доцент по астрономия в Калифорнийския университет в Бъркли. - Това е като да гледате тиктакаща бомба със закъснител. Никога до момента не сме потвърждавали такава бурна активност в обречен на смърт червен свръхгигант, където виждаме, че създава такова светлинно лъчение, а по-късно колапсира и изгаря. "
Въз основа на данни от наблюденията астрономите са разпознали алената супергигантска звезда, прародителка на SN 2020tlf – тя е ситуирана в галактиката NGC 5731 към 120 милиона светлинни години от Земята и е 10 пъти по-масивна от Слънцето. Откритието опровергава предходни показа за това, по какъв начин алените супергиганти се развиват тъкмо преди да се взривят. Откриването на блестящо излъчване от червен свръхгигант през последната година преди детонацията допуска, че най-малко някои от тези звезди би трябвало да претърпяват обилни промени във вътрешната си конструкция, които по-късно водят до бурно изхвърляне на газ мигове преди техния колапс.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ