Разузнавачът “Каракаш” - непознатият боец на тихия фронт
За отбелязване е триумфът на полк. Вандов и с сътрудника Жан, с който турските служби още веднъж се провалят в опита си да го обвинят в шпионаж в интерес на България. Жан беше представител на огромна съюзна страна на Турция, посланик, образован и напредничав човек със благосклонности към нашата социалистическа страна, която беше в стопански напредък.
Жан симпатизираше и на Съюз на съветските социалистически републики, беше видно, че е с леви убеждения. Срещали се публично. Вандов му разпорежда дребни и неангажиращи услуги. Една вечер, с чувал на главата, той е задържан мълчешком от Контраразузнавателен отдел (или контраразузнавател и подложен на недодялан разпит. Опитали се да го вербуват за работа срещу Вандов и България. Упражнили напън и го заплашили, че ще го разгласят за личност нон грата. Поискали от него да им сътрудничи и да не споделя, че е бил задържан. Освободен от ареста, той отива същата нощ при посланика си и му споделя за ареста. На сутринта посетил и Вандов и му споделя за огромната завист на служителите на реда против него и го поучава да напусне Турция предвид на неговата сигурност.
След докладване в Центъра в ход беше подготовката му за връщане в страната. Но нещата ненадейно се обръщат. Посланикът на Жан осведоми външното си министерство, от там изпращат деятелен митинг пред Турция и последва опрощение за ареста на Жан. Така и нашият бива избавен.
Периодът 1968-1970 година бе време на доста възстановяване на връзките сред България и Турция
През 1968 година Тодор Живков беше на публично посещаване в южната ни прилежаща страна. Правителството на Партията на справедливостта под председателството на Сюлейман Демирел, който по това време бе и министър председател, следваше курс на положителни връзки сред нашите две страни. От общо 550 депутати сенатори в турския парламент посолството ни имаше контакти с към 300 от тях. Около 240 турски парламентаристи бяха поканени за посещаване у нас. Създадоха се положителни другарски връзки сред наши и техни депутати, министри и общественици.
Ген. Хр. Боев и брачната половинка му Йозефа Енгелберт от Австрия
Тогава нашият шпионин взема решение да направи едно мероприятие, само че без да го съгласува с Центъра, уверен, че то е потребно. Възлага на левия интелектуалец Абдуллах Нефис, само че посредством медиатор, макар че са били положителни другари, превода на две книги на Г. Димитров - " Единен фронт против фашизма " и " За младежта ", книгите са отпечатани в издателство " СЕР " на Абдуллах през 1968 и 1970 година Книгите незабавно са иззети, само че защото са провокирали необятен интерес, се продават под масата.
Абдуллах е съден и наказан след тежко разследване в пандиза за пет години
След освобождението му почнал да работи в огромна лична книжарница в Анкара. Срещат се там, прегръщат се и се схваща, че отново се занимава и с издателска активност. Вандов желае да контракти нова среща в Истанбул с него. Отговорът му бил къс. " Бате, не ме търси повече, тъй като в полицията грубо бият ". Разделили се като другари. За тази своя самодейност полк. Вандов получава мъмрене, не след дълго е изпратен на курс за образование в Москва за три години. В Турция той оставя доста другари видни дипломати, публицисти и издатели на книги. Саалим Шенгил, публицист и издател, притежател на издателство и списание " ДОСТ ", през 1971-1972 година издава на турски език със съдействието на Д. Вандов " Антология на българската лирика ", в която има стихове на Христо Ботев, Иван Вазов, Гео Милев, Христо Смирненски, Пеньо Пенев, Павел Матев, Любомир Левчев, Г. Джагаров и други
Тази антология се посреща с огромен интерес в Турция от прогресивната интелигенция
и лявото придвижване. Незабравими вечери претърпели Вандов и Саалим в новата му къщана брега на Босфора в Истанбул, където брачната половинка на приятеля му, поетесата Незихе Мерич, била чудесна стопанка.
Донякъде издаването на тази антология помогнала на Вандов да получи за самодейността си единствено мъмрене, след което пък получава и похвали за нея. А когато брачната половинка на Вандов получава позволение да живее в Истанбул, постоянно фамилно си вървят на посетители с огромния му другар и народен представител от Партията на справедливостта Мехмет Гьобекли, човек с европейски нрав и радостен темперамент, другар на България.
Разговор на президента на Турция Джевдет Сунай с Д. Вандов. По средата е Исхан С. Чаалаянгил, министър на външните работи на Турция - Анкара, 1966 година
По време на активността си Вандов е задържан няколко пъти от службите за сигурност на Турция, като последния път на 17 август 1977 година е бил освободен по персоналното разпореждане на президента Сюлейман Демирел! На идващия ден незаконно напуща вечно Турция и е разгласен за личност нон грата. Като отговор българското държавно управление незабавно изгонва двама турски разузнавачи у нас.
След Москва Вандов е още веднъж на тихия фронт, във Франция
В Париж, като пълномощен министър и аташе по печата, полк. Д. Вандов води дейна битка за доказването на света, че при опита за атентат срещу папа Йоан Павел Втори няма " българска диря ". Тогава Централно разузнавателно управление на САЩ и специфичните служби на Италия се включиха в акцията за очерняне на нашата социалистическа страна, като изфабрикуваха така наречен " Българска диря ". Турската Разузнавателна служба на Турция също интензивно участваше в тази акция, без никакви учредения и обстоятелства.
На 25 ноември 1982 година в Рим беше задържан Сергей Антонов, а дружно с него бяха упрекнати и българските жители Тодор Айвазов и Жельо Василев.
България беше несправедливо сложена на подсъдимата пейка
и трябваше да се отбрани. През април 1983 година Вандов притегля за подпомагане за нашата идея италианския публицист Луиджи Кавало от Фонтебло. След посещение във вилата му, в прям двучасов диалог, нашият шпионин на база на обстоятелства съумява да го убеди да напише книга за измислената " българска диря ". Подпомага го с нужните материали, готови от София, и единствено след три месеца излиза книгата " Папата, ислямът и Централно разузнавателно управление на САЩ ". Ефектът върху публичното мнение на Европа беше огромен, книгата се преведе бързо на няколко езика, като 200 екземпляра се предоставиха на Центъра. През май 1984 година Вандов организира няколко срещи със собствен френски другар, с който се познава още от 1964 година, чието име е Кристиян Рулет - изтъкнат правист, добър и почтен болшевик, другар на България. К. Рулет със съдействието на Вандов написва книгата " Следата - Йоан Павел Втори-Антонов-Агджа " в размер от 320 страници същата година. Ефектът от нея е също огромен, както и от втората му книга, издадена идната 1985 година по отношение на второто дело, обвързвано с въпросния атентат. Същата година, дружно с българския дипломат във Франция Георги Йовков, се провежда необятна конференция с над 100 непознати публицисти и дипломати във връзка опита за нападение над духовния глава на римокатолическия свят.
Интересът от цяла Европа е ненадейно огромен, поражда редица диспути, мнения и мнения по истинността на това дело!
Не след дълго на този скърпен развой му се постави край. Без подозрение напъните на българската резидентура във Франция, на Министерството на външните работи, на Българска телеграфна агенция, както и на други наши институции изиграха забележителна роля за доказване на невинността на арестуваните българи. Дори и папата, когато посети България, призна, че в никакъв случай не е допускал, че християнска България може да има интервенция в този атентат против него.
Първо бяха освободени упрекнатите лица, а след тях и Сергей Антонов, само че пандизът му взе здравето, без да е отговорен!
Едва ли има друга страна, която да съобщи секретните описи на личните агентурни разузнавачи, както ние след 10 ноември 1989 година,
на своите съперници, измежду които те са работили с риск за живота си. Такава стратегическа неточност и изменничество може да се направи единствено от недорасли и политически късогледи политици, каквито се оказаха тези от Съюз на демократичните сили! Те трябваше да устоят на натиска извън, тъй като България е една и съща тогава и в този момент и има своите национални ползи! Същата неточност направи Иван Костов преди 20 година, като отстрани защитните уреди по границата, а в този момент още веднъж вършим гранична ограда за милиони.
Подобно е ситуацията с разузнаването ни, то би трябвало да се основава още веднъж, само че при такава непостоянна държавна политика кой може да бъде сигурен за сегашното и бъдещето си? Нима по този начин постъпиха другите някогашни соцстрани с техните служби?
През последните години полк. Димитър Вандов работи върху научно проучване " Съветско-турските връзки по времето на К. Ататюрк " и неговите завещания. След завръщането си в България работи още няколко години като зам.-председател на КСНАА (Комитет за взаимност с народите на Азия и Африка), като взема присъединяване в разнообразни конференции и разисквания от името на България.
По думите на дипломата Д. Вандов, “нима е обикновено след 10 ноември 1989 година българските държавни управления да водят антибългарска, протурска и проамериканска политика, забравяйки за ползите на народа и страната?”.
Неговите проучвания отразяват предишното и сегашното, само че ни сочат и правилните насоки за бъдещето на страната ни. Не би трябвало да подминаваме тревожни обстоятелства, като сме разрешили да има не една, а три протурски партии у нас в този момент. В други страни това е невероятно! Трябва да се закрият тези партии, в противоположен случай в близко бъдеще краят на страната ще бъде пагубен!
За своята почтена разследваща активност дипломатът и доктор по история Димитър ВАНДОВ е награден с медал " Червено знаме ", с над 30 други ордени и медали, с персонално оръжие и многократни благодарности.
Инж. Емил ПАПАЗОВ, доктор по стопанска система
Жан симпатизираше и на Съюз на съветските социалистически републики, беше видно, че е с леви убеждения. Срещали се публично. Вандов му разпорежда дребни и неангажиращи услуги. Една вечер, с чувал на главата, той е задържан мълчешком от Контраразузнавателен отдел (или контраразузнавател и подложен на недодялан разпит. Опитали се да го вербуват за работа срещу Вандов и България. Упражнили напън и го заплашили, че ще го разгласят за личност нон грата. Поискали от него да им сътрудничи и да не споделя, че е бил задържан. Освободен от ареста, той отива същата нощ при посланика си и му споделя за ареста. На сутринта посетил и Вандов и му споделя за огромната завист на служителите на реда против него и го поучава да напусне Турция предвид на неговата сигурност.
След докладване в Центъра в ход беше подготовката му за връщане в страната. Но нещата ненадейно се обръщат. Посланикът на Жан осведоми външното си министерство, от там изпращат деятелен митинг пред Турция и последва опрощение за ареста на Жан. Така и нашият бива избавен.
Периодът 1968-1970 година бе време на доста възстановяване на връзките сред България и Турция
През 1968 година Тодор Живков беше на публично посещаване в южната ни прилежаща страна. Правителството на Партията на справедливостта под председателството на Сюлейман Демирел, който по това време бе и министър председател, следваше курс на положителни връзки сред нашите две страни. От общо 550 депутати сенатори в турския парламент посолството ни имаше контакти с към 300 от тях. Около 240 турски парламентаристи бяха поканени за посещаване у нас. Създадоха се положителни другарски връзки сред наши и техни депутати, министри и общественици.
Ген. Хр. Боев и брачната половинка му Йозефа Енгелберт от Австрия
Тогава нашият шпионин взема решение да направи едно мероприятие, само че без да го съгласува с Центъра, уверен, че то е потребно. Възлага на левия интелектуалец Абдуллах Нефис, само че посредством медиатор, макар че са били положителни другари, превода на две книги на Г. Димитров - " Единен фронт против фашизма " и " За младежта ", книгите са отпечатани в издателство " СЕР " на Абдуллах през 1968 и 1970 година Книгите незабавно са иззети, само че защото са провокирали необятен интерес, се продават под масата.
Абдуллах е съден и наказан след тежко разследване в пандиза за пет години
След освобождението му почнал да работи в огромна лична книжарница в Анкара. Срещат се там, прегръщат се и се схваща, че отново се занимава и с издателска активност. Вандов желае да контракти нова среща в Истанбул с него. Отговорът му бил къс. " Бате, не ме търси повече, тъй като в полицията грубо бият ". Разделили се като другари. За тази своя самодейност полк. Вандов получава мъмрене, не след дълго е изпратен на курс за образование в Москва за три години. В Турция той оставя доста другари видни дипломати, публицисти и издатели на книги. Саалим Шенгил, публицист и издател, притежател на издателство и списание " ДОСТ ", през 1971-1972 година издава на турски език със съдействието на Д. Вандов " Антология на българската лирика ", в която има стихове на Христо Ботев, Иван Вазов, Гео Милев, Христо Смирненски, Пеньо Пенев, Павел Матев, Любомир Левчев, Г. Джагаров и други
Тази антология се посреща с огромен интерес в Турция от прогресивната интелигенция
и лявото придвижване. Незабравими вечери претърпели Вандов и Саалим в новата му къщана брега на Босфора в Истанбул, където брачната половинка на приятеля му, поетесата Незихе Мерич, била чудесна стопанка.
Донякъде издаването на тази антология помогнала на Вандов да получи за самодейността си единствено мъмрене, след което пък получава и похвали за нея. А когато брачната половинка на Вандов получава позволение да живее в Истанбул, постоянно фамилно си вървят на посетители с огромния му другар и народен представител от Партията на справедливостта Мехмет Гьобекли, човек с европейски нрав и радостен темперамент, другар на България.
Разговор на президента на Турция Джевдет Сунай с Д. Вандов. По средата е Исхан С. Чаалаянгил, министър на външните работи на Турция - Анкара, 1966 година
По време на активността си Вандов е задържан няколко пъти от службите за сигурност на Турция, като последния път на 17 август 1977 година е бил освободен по персоналното разпореждане на президента Сюлейман Демирел! На идващия ден незаконно напуща вечно Турция и е разгласен за личност нон грата. Като отговор българското държавно управление незабавно изгонва двама турски разузнавачи у нас.
След Москва Вандов е още веднъж на тихия фронт, във Франция
В Париж, като пълномощен министър и аташе по печата, полк. Д. Вандов води дейна битка за доказването на света, че при опита за атентат срещу папа Йоан Павел Втори няма " българска диря ". Тогава Централно разузнавателно управление на САЩ и специфичните служби на Италия се включиха в акцията за очерняне на нашата социалистическа страна, като изфабрикуваха така наречен " Българска диря ". Турската Разузнавателна служба на Турция също интензивно участваше в тази акция, без никакви учредения и обстоятелства.
На 25 ноември 1982 година в Рим беше задържан Сергей Антонов, а дружно с него бяха упрекнати и българските жители Тодор Айвазов и Жельо Василев.
България беше несправедливо сложена на подсъдимата пейка
и трябваше да се отбрани. През април 1983 година Вандов притегля за подпомагане за нашата идея италианския публицист Луиджи Кавало от Фонтебло. След посещение във вилата му, в прям двучасов диалог, нашият шпионин на база на обстоятелства съумява да го убеди да напише книга за измислената " българска диря ". Подпомага го с нужните материали, готови от София, и единствено след три месеца излиза книгата " Папата, ислямът и Централно разузнавателно управление на САЩ ". Ефектът върху публичното мнение на Европа беше огромен, книгата се преведе бързо на няколко езика, като 200 екземпляра се предоставиха на Центъра. През май 1984 година Вандов организира няколко срещи със собствен френски другар, с който се познава още от 1964 година, чието име е Кристиян Рулет - изтъкнат правист, добър и почтен болшевик, другар на България. К. Рулет със съдействието на Вандов написва книгата " Следата - Йоан Павел Втори-Антонов-Агджа " в размер от 320 страници същата година. Ефектът от нея е също огромен, както и от втората му книга, издадена идната 1985 година по отношение на второто дело, обвързвано с въпросния атентат. Същата година, дружно с българския дипломат във Франция Георги Йовков, се провежда необятна конференция с над 100 непознати публицисти и дипломати във връзка опита за нападение над духовния глава на римокатолическия свят.
Интересът от цяла Европа е ненадейно огромен, поражда редица диспути, мнения и мнения по истинността на това дело!
Не след дълго на този скърпен развой му се постави край. Без подозрение напъните на българската резидентура във Франция, на Министерството на външните работи, на Българска телеграфна агенция, както и на други наши институции изиграха забележителна роля за доказване на невинността на арестуваните българи. Дори и папата, когато посети България, призна, че в никакъв случай не е допускал, че християнска България може да има интервенция в този атентат против него.
Първо бяха освободени упрекнатите лица, а след тях и Сергей Антонов, само че пандизът му взе здравето, без да е отговорен!
Едва ли има друга страна, която да съобщи секретните описи на личните агентурни разузнавачи, както ние след 10 ноември 1989 година,
на своите съперници, измежду които те са работили с риск за живота си. Такава стратегическа неточност и изменничество може да се направи единствено от недорасли и политически късогледи политици, каквито се оказаха тези от Съюз на демократичните сили! Те трябваше да устоят на натиска извън, тъй като България е една и съща тогава и в този момент и има своите национални ползи! Същата неточност направи Иван Костов преди 20 година, като отстрани защитните уреди по границата, а в този момент още веднъж вършим гранична ограда за милиони.
Подобно е ситуацията с разузнаването ни, то би трябвало да се основава още веднъж, само че при такава непостоянна държавна политика кой може да бъде сигурен за сегашното и бъдещето си? Нима по този начин постъпиха другите някогашни соцстрани с техните служби?
През последните години полк. Димитър Вандов работи върху научно проучване " Съветско-турските връзки по времето на К. Ататюрк " и неговите завещания. След завръщането си в България работи още няколко години като зам.-председател на КСНАА (Комитет за взаимност с народите на Азия и Африка), като взема присъединяване в разнообразни конференции и разисквания от името на България.
По думите на дипломата Д. Вандов, “нима е обикновено след 10 ноември 1989 година българските държавни управления да водят антибългарска, протурска и проамериканска политика, забравяйки за ползите на народа и страната?”.
Неговите проучвания отразяват предишното и сегашното, само че ни сочат и правилните насоки за бъдещето на страната ни. Не би трябвало да подминаваме тревожни обстоятелства, като сме разрешили да има не една, а три протурски партии у нас в този момент. В други страни това е невероятно! Трябва да се закрият тези партии, в противоположен случай в близко бъдеще краят на страната ще бъде пагубен!
За своята почтена разследваща активност дипломатът и доктор по история Димитър ВАНДОВ е награден с медал " Червено знаме ", с над 30 други ордени и медали, с персонално оръжие и многократни благодарности.
Инж. Емил ПАПАЗОВ, доктор по стопанска система
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ