За останалата част от света американският президент Доналд Тръмп предизвика

За останалата част от света американският президент Доналд Тръмп провокира подбив, а не почит като към водач. Това беше извода от речта на Тръмп пред Общото заседание на Организация на обединените нации през 2018 година Тръмп стартира речта си по същия метод, по който води акциите си за манифестации, телевизионни изявленията и евентуално диалозите си с всеки клиент, с който се среща: “За по-малко от две години моята администрация реализира повече от всяка друга администрация в историята на нашата страна ”.

Отговорът на водачите, събрани в залата? Смях. Целият свят безусловно се присмя на президента на Съединени американски щати и те не се смееха с него.

Дори самият Тръмп беше сюрпризиран: “Не чаках такава реакция… ”

И до момента в който репортерите и специалистите по външна политика се мъчеха да си спомнят за различен водач, провокирал саркастичен смях с речта си пред Организация на обединените нации, той пусна идващото си изказване: “Германия ще стане изцяло подвластна от съветската сила … ” и тв камерите разкриха, по какъв начин немската делегация се смее и и кикоти ”.

На фона на държанието и политиките му, в реалност речта на Тръмп в действителност заслужава смях, сходно на неразбираема смешка.

Основната тематика в речта на Тръмп беше отбраната на “суверенитета ” на Съединени американски щати и сподели, че всички страни би трябвало да създадат същото каквото прави той. Той съобщи: “САЩ няма да ви кажат по какъв начин да живеете, по какъв начин да работите или по какъв начин да ни почитате. Ние единствено ви молим да зачитате нашия суверенитет като компенсация ”. Но незабавно по-късно Тръмп вмъкна в речта си препоръки, казвайки на Иран и Венецуела какво би трябвало да създадат в личните си страни.

За Близкия изток Тръмп твърди, че неговият “нов метод води до огромен напредък и доста исторически промени ”, като разгласи, че Съединени американски щати работят с страните от Персийския залив, Йордания и Египет, с цел да основат стратегически съюз. Минути по-късно Тръмп обърна курса и стартира масирана офанзива против ОПЕК (а страните от Персийския залив са неговите основни членове) за “грабежа на останалата част на света ”.

За страдание, следствията от политиките, залегнали в речта на Тръмп, не са смешка и те могат да причинят трайни вреди.

По отношение на Иран Тръмп очерта такива политики, които ще доведат единствено до повече спорове. Като съдружници на Съединени американски щати Франция, Германия и Обединеното кралство работят дружно с Русия, Китай и Иран, с цел да запазят рестриктивните мерки в нуклеарната стратегия на Иран, които сега са застрашени поради отдръпването и глобите на Съединени американски щати. Тръмп поддържа районния сунито-шиитски спор и постанова повече наказания за Иран. Прекъсването на нуклеарната договорка има по-малка възможност да провокира спор с Иран, само че дейностите на Тръмп водят до принуждение и възможностите за война стават по-вероятни.

Тръмп разказа “неконтролираната миграция ” като опасност в своята криволичеща тирада, като събра дружно миграцията с имиграцията, трафика на хора с противозаконната имиграция. С пренебрегването на Глобалния контракт за миграцията, ориентиран към поощряване на съдействието по въпросите на миграцията и който единствено Съединени американски щати и Унгария, страната, потънала в своята лична антиимигрантска пристрастеност, отхвърлят да подпишат, Тръмп ни обясни своето тъмно становище за потока на всички хора, пресичащи границите.

И по тази причина Тръмп затваря вратите на Америка за бежанците, раздира връзката сред деца и родителите им, когато те пресичат границата на Съединени американски щати и се пробва да ограничи легалната имиграция. Ето за какво, даже когато светът се бори с най-тежката рецесия на миграция след Втората международна война, Тръмп неведнъж се пробва да понижи американското финансиране на филантропичната помощ и изтегли Америка от ролята й на водач в битката с рецесиите от Сирия до Мианмар. Тръмп даже не обърна внимание на предизвестията на личния си Държавен департамент, че прекратяването на краткотрайния предпазен статус (TPS) за стотици хиляди хора от страни като Хондурас и Ел Салвадор, би дестабилизирало тези страни и в реалност би усилило неразрешената миграция към Съединени американски щати.

Списъкът с външните политики на Тръмп и методите, по които те могат да провокират пакости, може да бъде удължен. Тръмп даже не загатна за измененията на климата, които неговата администрация отхвърля да повярва, че съществуват, и през днешния ден са най-голямата екзистенциална опасност, пред която е изправен светът.

Кого похвали Тръмп


Може би би трябвало да забележим и листата на страните, които Тръмп акцентира в края на своята тирада като олицетворяващи “мечтите ” на народите и които нашите деца ще наследят. Тръмп похвали Саудитска Арабия, една брутална репресивна тирания, в която дамите имат малко права и която води война в Йемен и основава филантропична злополука. Той похвали Полша, съдружника на НАТО, където демократичните институции са подложени на офанзива от личното си държавно управление. Похвали Израел, съдружника на Съединени американски щати, който реализира военна окупация на палестинския народ на Западния бряг. Ако тези страни са концепцията на Тръмп за бъдещето, което желаеме да оставим за нашите деца, визията на Тръмп за света е много мрачна.

Може би смехът в залата по време на речта на Тръмп беше помрачен от възприятието на паника и боязън. Може би това беше отговорът, който чакат всички тези, които признават безразсъдната и рискова визия на водача на най-мощната страна в света. И всичко, което може да направи един отчаян човек, е да избухне в заглушен подбив.

*Майкъл Фукс е старши помощник в Центъра за Американски напредък и някогашен заместител асистент на държавния секретар по въпросите за Източна Азия и Тихия океан

** Превод за „ Труд ” – Павел Павлов