Наследниците помнят корените си
За особени заслуги в одобряването и разпространяването на концепциите и полезностите на Апостола клубът ни бе награден да бъде почетен часовой пред паметника на Васил Левски в София, а ръководителят - с грамота.
По време на занятията се запознахме с завладяването на Одринската цитадела, Първата и Втората балканска война, разгледахме клаузите на Ньойския кротичък контракт от 27.11.1919 година
Един есенен ден, на 28.11.2019 година, 100 години и един ден след подписването на Ньойския кротичък контракт, ние се срещнахме със столетника Неделчо Мавров Бойков, роден на 04.04.1912 година в село Мерхамли, Беломорска Тракия (дн. Пеплос, Р Гърция).
Баща му е Мавер Бойков Арабаджиев. Родната му майка умира през 1917 година, оставя сираци три деца: Наста, Ангел и Неделчо. Втората му майка Елена довежда Анастасия, Иван и Пауна. Природени са Бойко и Мата. Общо осем деца. Неделчо има 4 деца, 6 внука, 7 правнука и 2 праправнучета.
Той ни описа своите мемоари, прекарвания и теглила, които желая да ви предам в идващите редове:
“Юли 1913 година, когато съм бил на една година, бягаме с каруцата към Маджарово
На идната година се връщаме в село Мерхамли. Тук пораствам до седемгодишна възраст. С по-големия ми брат и сестра ходехме да пасем крави. Спомням си, като пасяхме кравите, играем под един бадем. Изведнъж пада от дървото една топка - огромен гущер, към който е завита змия. Уплашихме се и тръгваме да бягаме. На кръста си имам завързана ножка на дълга шнур.
Като тичам, ме удря по краката и тичаме, тичаме... като мислим, че ни гони змията.
През зимата станах възпитаник в първи клас. Пишехме на плочи. Но Беломорска Тракия се дава на Гърция според Ньойския контракт.
На 15.05.1920 година на летен Атанас вършат селски събор. Към 11 часа пристигна заповед до една седмица да напуснем Мерхамли. В селото пристигнаха европейски войски. На 20 май бягаме. Аз за повторно съм емигрант
Мъжете с животните потеглят за България. Децата и дамите ни натовариха на влака през Одрин за Свиленград, който беше български. Тук стоим 10 дни. Натоварват ни на влака за Симеоновград към Нова Загора до Ямбол, където стоим 2-3 дни.
След това цялото село се качихме на теснолинейка с коне. Вървяхме дълго. Стигнахме до огромна поляна - Гиглов чифлик. Собственикът, от друга страна, отглежда крави. Сваляйте багажа! Ние се пръснахме. Настаниха ни в един огромен обор. Разделиха го на всяко семейство по четири метра.
Идва зима. Оборът няма комини. Не можем да се отопляваме. Тук бяхме до пролетта. Измъчихме се, само че бяхме задружни в неволята си. Помагахме си.
Мъжете научават за фамозното с добра паша с. Костур в Сакар планина. На 21.03.1921 година се разделяме на групи за село Костур, село Лисово и село Студена. Ние се откриваме в с. Костур. Тук заварваме дванайсет фамилии одринци, от Чопкьой и от Мерхамли 15 фамилии.
Всяко семейство със 150-200 овце. Настаняват ни в салми с по три дувара. Бащите и майките потеглят да жънат в други села. Вземат по малко пари, с цел да купят мишета. Не стигат парите за бор, по-добрия дървен материал. Покриваме салмите. Чуват за Карчев съзлък, нарязват камъш, вършим плетеници, замазваме с тиня. Така посрещаме зимата, само че идва студена зима. Пада огромен сняг.
Част от животните без покрив и фураж измират. С кожите им покриваме колибите. Месото - за храна. Бежанските беди бяха страшни. Бяхме десетчленно семейство, живяхме мъчно. Мъките при бягането бяха огромни в името на българската религия.
Така до 1927-1930 година, когато идват пари от Тракия - облигации, заеми за бежанците. Оземлиха ни. С непостижим труд отглеждахме тютюн. През 1936 година с. Костур цъфна, с червени керемиди покрихме къщите. Много страдания и премеждия. Много народ се погуби.
Лошо нещо е робството и бежанството
Още по-лоши са войните. През 1943 година ни взеха ресурс в Беломорието. Маларията върлуваше. На 23.12.1944 година ни изтеглиха към фронта (Втората международна война), към Сърбия - Нови сад, с. Земен - Хърватия, на Дунава с. Батина, стопираме в Унгария. Ротата ни я нарекоха маларична. Не взехме присъединяване в боевете.
Но и тази война взе доста жертви, с цел да се извоюва свободата. Свободни и в мир се живее елементарно. Преместихме се в Свиленград, построихме си къща, изучихме си децата, само че тъгата по Беломорска Тракия остана. Родителите ни желаеха да се завърнат по родните места, само че по този начин и не съумяха.
Аз съм един благополучен тракийски българин - емигрант, тъй като съумях да се завърна в бащиното ми огнище
Благодарение на Георги Манолов, интелигентен и сполучлив кмет на Свиленград, потомък на тракийски бежанци от Мерхамли, който уговаря транспорт и публично посрещане на поданици от с. Костур и с. Лисово (потомци на бежанци) в днешното гръцко село Пеплос (Мерхамли).
Бях доста благополучен, че се ориентирах за разположението на църквата - актуализирана, учебното заведение, кръчмата и къщите. Взех пръст и камъчета, донесох ги на гробовете на моите родители. Преживяхме мощни родолюбиви усеща.”
Слушайки разказите на дядо Неделчо и гледайки кино лентата на Мира Добрева “Столетници”, у мен се породи желанието да науча още нещо за историята на село Мерхамли (дн. Пеплос в Р Гърция). Земята на Мерхамли до 1856 година била обща с тази на село Теке. Тя била във притежание на чифликчията Хаджи Емин бей.
След неговата гибел го наследили синовете му Мюсим бей и Хасан бей. Мерхамлийци са закупили земята от Хасан бей за 6000 лири. Така към 1864 година се образувала Доганхисарската махала. Към нея се причисляват и фамилии от с. Пишман, откъдето са родовете на моите прабаба Митра и прародител Нико (родителите на дядо ми Димитър). В началото били 60 български къщи, а до 1912 година достигнали 120 къщи.
Село Мерхамли се прочуло със сладките си дини и ароматни пъпеши. Отглеждали пчели и доста животни. Засели черничеви насаждения - основали условия за развъждане на коприна. Построили черква “Св. Атанас”. След нея си построили и учебно заведение. През 1898 година бил основан революционен комитет. Тук идват войводите Таню Николов и Бойко Чавдаров.
От Мерхамли е родом войводата Димитър Маджаров, който дружно с Руси Славов и четите им избавят българското население от башибозуците и постоянна турска армия.
През Балканската война тук е покорен 14-хилядният корпус на Явер паша - на 23.11.1912 година, от сборна конна бригада на кърджалийски и родопски отряди и македоно-одринско опълчение. През юли 1913 година, когато в нарушаване на мирния Лондонски контракт турците минават линията Мидия-Енос, популацията е прогонено към България.
След реокупацията на Тракия мерхамлийци се завръщат в селото си. Но следва нова бежанска вълна, подбудена от клаузите на Ньойския кротичък контракт от 27.11.1919 година За тази втора бежанска вълна са разказите и спомените на столетника дядо Неделчо Мавров Бойков.
Същите неволи и страдания на бежанци от Тракия са претърпели и моите прабаба Митра и прародител Нико, родителите на дядо ми Димитър, които са останали сираци и са се преселили в с. Костур, с. Лисово и по-късно в Свиленград.
Тяхната орис събрах и записах в описа “Преплетените ориси на две мъниста от скъсаната бежанска огърлица”,
с който участвах в състезанието за есе, роман за възпитаници на тематика “ Завръщане към корените” (Родовата памет е жива).
През 2019 година, по време на вълнуващото премеждие - експедиция под наслов ‘’По противоположния път на дедите ни’’ и ‘’Завръщане към корените’’ посетих земята на моите предшественици - с. Доганхисар (селото на Капитан Петко войвода) наоколо до с. Пишман, откъдето взех камъче и пръст.
По време на експедицията научих доста за пътя, по който бягали нашите прародители, разбрах аргументите за събитията от далечните 1912-1913 година Осъзнах, че войната нищо положително не може да донесе на народите.
Войната носи единствено несгоди - изоставени деца, убити мъже и дами, разграничени фамилии, разрушени домове
Научих забавни неща за всеки град и всяко селце, в което бяхме. Запознах се с най-различни хора - възрастни и деца на моята възраст, участници в експедицията.
И в този момент, пишейки за претърпените освен от дядо Неделчо, само че и от моите прародители събития, още един път се пренесох обратно във времето, почувствах тъгата и скръбта, изпитах компликациите и тестванията, през които са минали фамилиите на тракийските бежанци.
Доживя дядо Неделчо дългоденствие, над столетие, да споделя на нас младите за слънчева Тракия и за прокуденото от нейните територии българско население.
Затова дано пазим родината си. Нека помним компликациите, с които е извоювана свободата ни, и да не позволяваме още веднъж да я изгубим. Нека съхраним историята на предците ни и да я предаваме на идващите генерации, с цел да се знае и помни.
Записал историята на измъчения тракийски емигрант:
Деян Стефанов ПОПОВ - възпитаник от IXв клас СУ “Д-р Петър Берон” - Свиленград
По време на занятията се запознахме с завладяването на Одринската цитадела, Първата и Втората балканска война, разгледахме клаузите на Ньойския кротичък контракт от 27.11.1919 година
Един есенен ден, на 28.11.2019 година, 100 години и един ден след подписването на Ньойския кротичък контракт, ние се срещнахме със столетника Неделчо Мавров Бойков, роден на 04.04.1912 година в село Мерхамли, Беломорска Тракия (дн. Пеплос, Р Гърция).
Баща му е Мавер Бойков Арабаджиев. Родната му майка умира през 1917 година, оставя сираци три деца: Наста, Ангел и Неделчо. Втората му майка Елена довежда Анастасия, Иван и Пауна. Природени са Бойко и Мата. Общо осем деца. Неделчо има 4 деца, 6 внука, 7 правнука и 2 праправнучета.
Той ни описа своите мемоари, прекарвания и теглила, които желая да ви предам в идващите редове:
“Юли 1913 година, когато съм бил на една година, бягаме с каруцата към Маджарово
На идната година се връщаме в село Мерхамли. Тук пораствам до седемгодишна възраст. С по-големия ми брат и сестра ходехме да пасем крави. Спомням си, като пасяхме кравите, играем под един бадем. Изведнъж пада от дървото една топка - огромен гущер, към който е завита змия. Уплашихме се и тръгваме да бягаме. На кръста си имам завързана ножка на дълга шнур.
Като тичам, ме удря по краката и тичаме, тичаме... като мислим, че ни гони змията.
През зимата станах възпитаник в първи клас. Пишехме на плочи. Но Беломорска Тракия се дава на Гърция според Ньойския контракт.
На 15.05.1920 година на летен Атанас вършат селски събор. Към 11 часа пристигна заповед до една седмица да напуснем Мерхамли. В селото пристигнаха европейски войски. На 20 май бягаме. Аз за повторно съм емигрант
Мъжете с животните потеглят за България. Децата и дамите ни натовариха на влака през Одрин за Свиленград, който беше български. Тук стоим 10 дни. Натоварват ни на влака за Симеоновград към Нова Загора до Ямбол, където стоим 2-3 дни.
След това цялото село се качихме на теснолинейка с коне. Вървяхме дълго. Стигнахме до огромна поляна - Гиглов чифлик. Собственикът, от друга страна, отглежда крави. Сваляйте багажа! Ние се пръснахме. Настаниха ни в един огромен обор. Разделиха го на всяко семейство по четири метра.
Идва зима. Оборът няма комини. Не можем да се отопляваме. Тук бяхме до пролетта. Измъчихме се, само че бяхме задружни в неволята си. Помагахме си.
Мъжете научават за фамозното с добра паша с. Костур в Сакар планина. На 21.03.1921 година се разделяме на групи за село Костур, село Лисово и село Студена. Ние се откриваме в с. Костур. Тук заварваме дванайсет фамилии одринци, от Чопкьой и от Мерхамли 15 фамилии.
Всяко семейство със 150-200 овце. Настаняват ни в салми с по три дувара. Бащите и майките потеглят да жънат в други села. Вземат по малко пари, с цел да купят мишета. Не стигат парите за бор, по-добрия дървен материал. Покриваме салмите. Чуват за Карчев съзлък, нарязват камъш, вършим плетеници, замазваме с тиня. Така посрещаме зимата, само че идва студена зима. Пада огромен сняг.
Част от животните без покрив и фураж измират. С кожите им покриваме колибите. Месото - за храна. Бежанските беди бяха страшни. Бяхме десетчленно семейство, живяхме мъчно. Мъките при бягането бяха огромни в името на българската религия.
Така до 1927-1930 година, когато идват пари от Тракия - облигации, заеми за бежанците. Оземлиха ни. С непостижим труд отглеждахме тютюн. През 1936 година с. Костур цъфна, с червени керемиди покрихме къщите. Много страдания и премеждия. Много народ се погуби.
Лошо нещо е робството и бежанството
Още по-лоши са войните. През 1943 година ни взеха ресурс в Беломорието. Маларията върлуваше. На 23.12.1944 година ни изтеглиха към фронта (Втората международна война), към Сърбия - Нови сад, с. Земен - Хърватия, на Дунава с. Батина, стопираме в Унгария. Ротата ни я нарекоха маларична. Не взехме присъединяване в боевете.
Но и тази война взе доста жертви, с цел да се извоюва свободата. Свободни и в мир се живее елементарно. Преместихме се в Свиленград, построихме си къща, изучихме си децата, само че тъгата по Беломорска Тракия остана. Родителите ни желаеха да се завърнат по родните места, само че по този начин и не съумяха.
Аз съм един благополучен тракийски българин - емигрант, тъй като съумях да се завърна в бащиното ми огнище
Благодарение на Георги Манолов, интелигентен и сполучлив кмет на Свиленград, потомък на тракийски бежанци от Мерхамли, който уговаря транспорт и публично посрещане на поданици от с. Костур и с. Лисово (потомци на бежанци) в днешното гръцко село Пеплос (Мерхамли).
Бях доста благополучен, че се ориентирах за разположението на църквата - актуализирана, учебното заведение, кръчмата и къщите. Взех пръст и камъчета, донесох ги на гробовете на моите родители. Преживяхме мощни родолюбиви усеща.”
Слушайки разказите на дядо Неделчо и гледайки кино лентата на Мира Добрева “Столетници”, у мен се породи желанието да науча още нещо за историята на село Мерхамли (дн. Пеплос в Р Гърция). Земята на Мерхамли до 1856 година била обща с тази на село Теке. Тя била във притежание на чифликчията Хаджи Емин бей.
След неговата гибел го наследили синовете му Мюсим бей и Хасан бей. Мерхамлийци са закупили земята от Хасан бей за 6000 лири. Така към 1864 година се образувала Доганхисарската махала. Към нея се причисляват и фамилии от с. Пишман, откъдето са родовете на моите прабаба Митра и прародител Нико (родителите на дядо ми Димитър). В началото били 60 български къщи, а до 1912 година достигнали 120 къщи.
Село Мерхамли се прочуло със сладките си дини и ароматни пъпеши. Отглеждали пчели и доста животни. Засели черничеви насаждения - основали условия за развъждане на коприна. Построили черква “Св. Атанас”. След нея си построили и учебно заведение. През 1898 година бил основан революционен комитет. Тук идват войводите Таню Николов и Бойко Чавдаров.
От Мерхамли е родом войводата Димитър Маджаров, който дружно с Руси Славов и четите им избавят българското население от башибозуците и постоянна турска армия.
През Балканската война тук е покорен 14-хилядният корпус на Явер паша - на 23.11.1912 година, от сборна конна бригада на кърджалийски и родопски отряди и македоно-одринско опълчение. През юли 1913 година, когато в нарушаване на мирния Лондонски контракт турците минават линията Мидия-Енос, популацията е прогонено към България.
След реокупацията на Тракия мерхамлийци се завръщат в селото си. Но следва нова бежанска вълна, подбудена от клаузите на Ньойския кротичък контракт от 27.11.1919 година За тази втора бежанска вълна са разказите и спомените на столетника дядо Неделчо Мавров Бойков.
Същите неволи и страдания на бежанци от Тракия са претърпели и моите прабаба Митра и прародител Нико, родителите на дядо ми Димитър, които са останали сираци и са се преселили в с. Костур, с. Лисово и по-късно в Свиленград.
Тяхната орис събрах и записах в описа “Преплетените ориси на две мъниста от скъсаната бежанска огърлица”,
с който участвах в състезанието за есе, роман за възпитаници на тематика “ Завръщане към корените” (Родовата памет е жива).
През 2019 година, по време на вълнуващото премеждие - експедиция под наслов ‘’По противоположния път на дедите ни’’ и ‘’Завръщане към корените’’ посетих земята на моите предшественици - с. Доганхисар (селото на Капитан Петко войвода) наоколо до с. Пишман, откъдето взех камъче и пръст.
По време на експедицията научих доста за пътя, по който бягали нашите прародители, разбрах аргументите за събитията от далечните 1912-1913 година Осъзнах, че войната нищо положително не може да донесе на народите.
Войната носи единствено несгоди - изоставени деца, убити мъже и дами, разграничени фамилии, разрушени домове
Научих забавни неща за всеки град и всяко селце, в което бяхме. Запознах се с най-различни хора - възрастни и деца на моята възраст, участници в експедицията.
И в този момент, пишейки за претърпените освен от дядо Неделчо, само че и от моите прародители събития, още един път се пренесох обратно във времето, почувствах тъгата и скръбта, изпитах компликациите и тестванията, през които са минали фамилиите на тракийските бежанци.
Доживя дядо Неделчо дългоденствие, над столетие, да споделя на нас младите за слънчева Тракия и за прокуденото от нейните територии българско население.
Затова дано пазим родината си. Нека помним компликациите, с които е извоювана свободата ни, и да не позволяваме още веднъж да я изгубим. Нека съхраним историята на предците ни и да я предаваме на идващите генерации, с цел да се знае и помни.
Записал историята на измъчения тракийски емигрант:
Деян Стефанов ПОПОВ - възпитаник от IXв клас СУ “Д-р Петър Берон” - Свиленград
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ