Соцът дебне от табели в Шуменско
За истинска табела от Татово време и 200 лева са малко пари. Може и четвърт квадрат да няма надписът, само че е скъп, а в интернет най-находчивите послания на половин век се разиграват и на търг. Пада същинско наддаване. Скептиците сигурно ще се зачудят – кому са нужни надписите от соца?
На хората с тъничък нюх и носталгия по предишното, на тези, които обичат историята и желаят да научат нещо от нея. Българските села са същински съкровищници с табели. Пример са няколко шуменски, чийто кметове и до ден сегашен пазят наследството от предшествениците си, без да са членове на Българска социалистическа партия.
Десетилетни, рядко срещани картини с послания от Татово време красят кметството на село Велино. Селският отличник Димитър Димиров ги забърсал от прахта и ги оставил на старите им места край тогавашната сватбена зала на втория етаж. По времето, когато в селото са живели 1300 души, в нея е звучал Менделсон и са се сключвали бракове. На точното място нечия ръка е забола гвоздея за: “Бракът е дълготраен съюз, учреден на приятелство, съдействие и взаимно доверие”. Наблизо се мъдри още една мисъл: “Децата са златния фонд на Народна Република България”. Това е вдъхновявало младоженците през 70-80-те години на предишния век преди да сложат решаващите парафи под брачното удостоверение. Защо не написа за обич, има ли я, няма ли я, не излиза наяве – подвига плещи и се смее кметът Димитров.
Съжалява за това време не за друго, а тъй като в този момент има право да подписва бракове, само че пък няма кого да дами. Кметува от 2007 година, само че женитба по негово време във Велино не е вдигана. Който си е намерил половинка, отива да се подпише в Шумен. През последните 3 година се родили 4 бебета. Само едно мъниче останало в селото и го гледа баба му, тъй като майката е в чужбина, споделя орисията на селото с 246 души някогашният боен. И е прям, че при междинна възраст 70-80 години на локалните през два дни се вършат погребения.
Съселяните му от дълго време не се впечатляват от старите надписи от това време. Свикнали са им, само че дойдат ли непознати посетители, се убиват да ги щракат с мобилни телефони. Ще не престават да “живеят” в кметството, Димитров е безапелационен, че “целта е, каквото можем да запазим, другояче нали виждаме, че всичко се руши”.
Със същия претекст са съхранени и табелите в шуменското село Илия Р. Блъсково, където улиците са истински ретро музей. Пълни са с най-малко 6 типа надписи против мръсотията. Табелите сини и бели са накацали по дуварите на къщите. От време на време, когато хората ги замазват, надписите се зацапват. От кметството обаче ги лъскат, с цел да се четат. Табелите зоват за запазване на хигиената и по-традиционните изясняват, че тя е най-голямото мерило за културата на индивида. Други назидателно оповестяват, че чистотата е “първо изискване за опазване на здравето”, “дълг на всеки гражданин”, “ваше задължение”. От 15 година кметът Васил Василев ги поддържа и споделя на любопитни, че надписите се появили в селото по време на кметицата Йорданка Текерова по Тошово време. Доставили ги, когато полагали нов асфалт по пътя през Илия Р. Блъсково през 80-те години (и до момента не е асфалтирано б.а.). “Инициативата е от нея, а аз не съм ги премахнал, тъй като е по-добре да ги има. Да ги четат и възрастни, и деца, да се учат на нещо хубаво. Това, което е основано, е добре да го запазим, в случай че не можем да го надградим”, разсъждава Василев. Не смее самичък да се хвали, че са образцово село, само че около многото табели за непорочност по улиците има и редовен брой кошчета за боклук. Сеща се, че сега имат едно новопоявило се бунище, само че ще бъде ликвидирано. За Великден в селото няма да остане мръсно място. Вече са обезпечени безвъзмездни чували за боклук, има и заповед хората да лъснат край домовете, само че да не не помнят и общите площи.
Тази година за първи път селото ще има и собствен бюджет – по 8 лева и стотинки на човек. Събират се 3 909 лева, а общоселско заседание е решило да ги вложат в трошляк за две кални улици. Камионите за изпразване на кофите за боклук не могат да влизат в тях, когато вали и каква изгода от надписите за непорочност, смеят се локалните. Илия Р. Блъсково е известно и с още един соцсимвол на входа си – 3-метрови сърп и чук. И тази атракция, издигната след решение на профсъюзно заседание, като прослава на труда, се пази. Местни хора постоянно ги боядисват. Когато военни минават край селото за стрелбището в с. Марково стопират и се снимат. “Англичани, американци…, какво ли си мислят за нас? Какви живеят в това село?”, разсъждава Василев. Но отсича – направеното не ни пречи, ще стои, до момента в който съселяните му желаят.
Освен селата, заведенията са другият кей за соцтабелите. Първан Рашков има четири за бързо хранене в Шумен, стените на две от тях е обзавел с сбирката си от ламаринени текстове. Тя непрестанно пораства, тъй като като се изключи че той купува и запалени клиенти му носят дарове. Хвали се с неповторима автомобилна регистрация с първи букви КГ. Сигурно малко на брой ще се досетят, че това е Коларовград – остарялото име на Шумен от 60-те. Ако някой пък има номер със Сталин (старото име на Варна б.а.) ще приюти и него.
Измежду огромните табели се мъдри и дребен уникат – “Във всяка къща говедо”. Купил я, не помни за какъв брой лв.. Но споделя, че върли фенове биха дали и 300 лева за съобразителен надпис, стига да е достоверен.
В интернет шестват и доста имитации с надписи, измислени от хора, които даже не са живяли по социализма, само че желаят да завоюват. За ментетата предизвестяват и спецове от Историческия музей в Шумен, където също се пазят табели с антикварна стойност. Музеят ги е придобил при експедиции по селата. Още нямат колекция, почтена за галерия, споделя Бета Хараланова, само че приканват великодушни донори.
На хората с тъничък нюх и носталгия по предишното, на тези, които обичат историята и желаят да научат нещо от нея. Българските села са същински съкровищници с табели. Пример са няколко шуменски, чийто кметове и до ден сегашен пазят наследството от предшествениците си, без да са членове на Българска социалистическа партия.
Десетилетни, рядко срещани картини с послания от Татово време красят кметството на село Велино. Селският отличник Димитър Димиров ги забърсал от прахта и ги оставил на старите им места край тогавашната сватбена зала на втория етаж. По времето, когато в селото са живели 1300 души, в нея е звучал Менделсон и са се сключвали бракове. На точното място нечия ръка е забола гвоздея за: “Бракът е дълготраен съюз, учреден на приятелство, съдействие и взаимно доверие”. Наблизо се мъдри още една мисъл: “Децата са златния фонд на Народна Република България”. Това е вдъхновявало младоженците през 70-80-те години на предишния век преди да сложат решаващите парафи под брачното удостоверение. Защо не написа за обич, има ли я, няма ли я, не излиза наяве – подвига плещи и се смее кметът Димитров.
Съжалява за това време не за друго, а тъй като в този момент има право да подписва бракове, само че пък няма кого да дами. Кметува от 2007 година, само че женитба по негово време във Велино не е вдигана. Който си е намерил половинка, отива да се подпише в Шумен. През последните 3 година се родили 4 бебета. Само едно мъниче останало в селото и го гледа баба му, тъй като майката е в чужбина, споделя орисията на селото с 246 души някогашният боен. И е прям, че при междинна възраст 70-80 години на локалните през два дни се вършат погребения.
Съселяните му от дълго време не се впечатляват от старите надписи от това време. Свикнали са им, само че дойдат ли непознати посетители, се убиват да ги щракат с мобилни телефони. Ще не престават да “живеят” в кметството, Димитров е безапелационен, че “целта е, каквото можем да запазим, другояче нали виждаме, че всичко се руши”.
Със същия претекст са съхранени и табелите в шуменското село Илия Р. Блъсково, където улиците са истински ретро музей. Пълни са с най-малко 6 типа надписи против мръсотията. Табелите сини и бели са накацали по дуварите на къщите. От време на време, когато хората ги замазват, надписите се зацапват. От кметството обаче ги лъскат, с цел да се четат. Табелите зоват за запазване на хигиената и по-традиционните изясняват, че тя е най-голямото мерило за културата на индивида. Други назидателно оповестяват, че чистотата е “първо изискване за опазване на здравето”, “дълг на всеки гражданин”, “ваше задължение”. От 15 година кметът Васил Василев ги поддържа и споделя на любопитни, че надписите се появили в селото по време на кметицата Йорданка Текерова по Тошово време. Доставили ги, когато полагали нов асфалт по пътя през Илия Р. Блъсково през 80-те години (и до момента не е асфалтирано б.а.). “Инициативата е от нея, а аз не съм ги премахнал, тъй като е по-добре да ги има. Да ги четат и възрастни, и деца, да се учат на нещо хубаво. Това, което е основано, е добре да го запазим, в случай че не можем да го надградим”, разсъждава Василев. Не смее самичък да се хвали, че са образцово село, само че около многото табели за непорочност по улиците има и редовен брой кошчета за боклук. Сеща се, че сега имат едно новопоявило се бунище, само че ще бъде ликвидирано. За Великден в селото няма да остане мръсно място. Вече са обезпечени безвъзмездни чували за боклук, има и заповед хората да лъснат край домовете, само че да не не помнят и общите площи.
Тази година за първи път селото ще има и собствен бюджет – по 8 лева и стотинки на човек. Събират се 3 909 лева, а общоселско заседание е решило да ги вложат в трошляк за две кални улици. Камионите за изпразване на кофите за боклук не могат да влизат в тях, когато вали и каква изгода от надписите за непорочност, смеят се локалните. Илия Р. Блъсково е известно и с още един соцсимвол на входа си – 3-метрови сърп и чук. И тази атракция, издигната след решение на профсъюзно заседание, като прослава на труда, се пази. Местни хора постоянно ги боядисват. Когато военни минават край селото за стрелбището в с. Марково стопират и се снимат. “Англичани, американци…, какво ли си мислят за нас? Какви живеят в това село?”, разсъждава Василев. Но отсича – направеното не ни пречи, ще стои, до момента в който съселяните му желаят.
Освен селата, заведенията са другият кей за соцтабелите. Първан Рашков има четири за бързо хранене в Шумен, стените на две от тях е обзавел с сбирката си от ламаринени текстове. Тя непрестанно пораства, тъй като като се изключи че той купува и запалени клиенти му носят дарове. Хвали се с неповторима автомобилна регистрация с първи букви КГ. Сигурно малко на брой ще се досетят, че това е Коларовград – остарялото име на Шумен от 60-те. Ако някой пък има номер със Сталин (старото име на Варна б.а.) ще приюти и него.
Измежду огромните табели се мъдри и дребен уникат – “Във всяка къща говедо”. Купил я, не помни за какъв брой лв.. Но споделя, че върли фенове биха дали и 300 лева за съобразителен надпис, стига да е достоверен.
В интернет шестват и доста имитации с надписи, измислени от хора, които даже не са живяли по социализма, само че желаят да завоюват. За ментетата предизвестяват и спецове от Историческия музей в Шумен, където също се пазят табели с антикварна стойност. Музеят ги е придобил при експедиции по селата. Още нямат колекция, почтена за галерия, споделя Бета Хараланова, само че приканват великодушни донори.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ