Малък щъркел падна от гнездото си и се нарани, но

Малък щъркел падна от гнездото си и се нарани, само че попадна на положителни хора в село Кошава, Видинско. Птицата се трансформира в най-новия обичан гражданин на селото.

По улица на метри от брега на Дунав гордо се разхожда Петър. Той е Петър, тъй като е открит под гнездото си на Петровден. Още с първите му несигурни крачки излиза наяве, че нещо не е наред. Местните подозират счупено краче, а евентуално и засегнато крило. Сигнализират екоинспекцията.

„ Казаха да го храним няколко дни, да забележим дали ще направи опит да полети. Ако стартира да се храни обикновено и се възвръща, само че не литне, те ще дойдат да го приберат. Според мен очевидно възобновяване му е доста положително. Най-вероятно фотография на крилото би трябвало да се направи, да видят каква е повода да не може да литне. Защото имаше проблеми с крачето първоначално, само че се оправи. Сега си върви, стои си на един крайник - като щъркел, само че той си е бебе: клюнът му е черен, още не е червен ", споделя Венелин Венелинов, кмет на Кошава.

„ Ние в Кошава имаме доста гнезда и във всичките има щъркелчета, всяка година идват тук. Хората се грижат за него, тъй като ние на село знаем какво са животните за нас и всеки има в двора си по нещо, което отглежда, и милеем за тях. И по тази причина всички хора би трябвало да са положителни и да им дадем късмет на тия птици, тъй като всичко, което е основано на тоя свят, би трябвало да живее ", споделя Галина Николова, гражданин на село Кошава.

Всеки ден някой носи риба, различен ревизира дали е пил вода, трети просто минава да види по какъв начин е. Петър се храни с ненаситност и бързо качва тегло.

„ Храним го повече, в сравнение с би трябвало. Горе-долу 10 цаци. Купуват му цаца и си хапва ", споделят локалните.

Птицата към този момент познава улиците на Кошава толкоз добре, колкото и небето, до което към момента не може да стигне. Макар привикнала с хората, строго държи на дистанцията си, само че за първи път разперва крилете си и прави опит за хвърчене.

„ Представи си, в случай че в този момент полети пред нас! Може да литне! Нека да му е на шанс. То и тук има хора, които му дават храна и водичка ", разясняват хората в селото.

Раненото щъркелче не е единственото създание, намерило избавление в Кошава. Рая и братовчедка й Вероника се грижат за близо две дузини бездомни кучета.

„ Там има бездомни кучета, на Дунава. Всеки ден минаваме, храним ги. И оставят водичка студена. Студена вода, гранули, някой път им вършим манджи и те по този начин са щастливи ", споделя Рая Романова, гражданин на село Кошава.

„ Защото аз схващам животното като човек и ми е доста жалост, когато са бездомни на улицата, те не заслужават това. Ако се скарам с някой мой най-хубав другар, не обръщам толкоз доста внимание, тъй като знам, че мога да отида при животните, да им се нарадвам, да ги погаля ", споделя Рая.

Тя знае имената на всичките си опашати приятелчета. „ Цветанка, Милка, Кестен, Бипи, Рекса, Джони ", изброява Рая.

Рая среща хората и с Тара по този начин, както човек показва фамилията си. „ Тя знае да сяда и да дава лапа. Може да се приближите, тя не е страхлива. Така може през целия ден да я чешкаш. Ходят си на Дунава и се къпят ", споделя тя.

В селото има и Джони и Шарко, които си имат и къщички. За тях локалните споделят: „ Даже ние и с маркуч им пръскаме ".