Предозирането с диня е реална опасност
За някои от нас похапването на любеница е обред в летните месеци. Но в случай че хората с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) прекаляват с нея, може да попаднат в заплаха.
Такъв е казусът с трима пациенти с това заболяване, показани в ново изследване, които в последна сметка се разболяват тежко, откакто ядат прекалено количество любеница.
Отговорът се крие в това, че динята не съдържа единствено вода. Този апетитен плод е цялостен с доста витамини и минерали, измежду които най-значимият е калият. Едно парче любеница (приблизително 286 грама) съдържа 320 мг калий, което е към 12% от целесъобразния дневен банкет за дамите и към 9% за мъжете.
Следователно за средностатистическия здрав човек динята е несметен (и вкусен) източник на калий, което е комфортно, като се имат поради многочислените му функции в организма: той се употребява от нервите ни за предаване на сигнали, в това число такива, които провокират мускулни съкращения, за поддържане на естествени равнища на течности отвън клетките и за поддържане на кръвното налягане.
При естествени условия остатъкът от калий, който не се употребява в тези процеси, се отстранява от бъбреците и излиза с урината. При хората с ХБН обаче бъбреците не са толкоз ефикасни в тази активност.
Така при тримата пациенти в изследването потреблението на прекалено много любеница довежда до развиване на тежка хиперкалиемия – положение, при което в кръвта има прекалено много калий.
Пациентите са имали сред 6,6 и 7,4 милимола на литър калий в кръвта си, до момента в който естественият диапазон е сред 3,5 и 5,0 ммол/л. И тримата са консумирали огромни количества любеница – във типа, в който е, или под формата на сок – всеки ден в продължение на три седмици до два месеца.
Въпреки че пациентите са били следени от медицински експерти, хиперкалиемията не постоянно води до очевидни признаци, какъвто е казусът с един от тримата. Тя обаче може да има и някои много съществени такива.
Другите двама да вземем за пример развиват сърдечни проблеми: единият е имал по-бавен от естествения сърдечен темп, а вторият би трябвало да получи потрес от дефибрилатор, с цел да възвърне постоянния темп.
Други признаци могат да включват мускулна уязвимост, изтръпване, гадене, а при неочаквани или тежки случаи – зной и болежка в гърдите.
За благополучие, макар че е сериозна, хиперкалиемията може да бъде лекувана. В случая пациентите неотложно са лекувани с лекарства, само че също по този начин на всички тях е предложено и да понижат приема на любеница. Прегледите няколко месеца по-късно показат, че всички са създали това и затова равнищата на калий са се върнали към естественото.
Авторите на изследването на случая се надяват, че то ще притегли вниманието към малко известните рискове от потреблението на прекалено много любеница за хората с ХБН.
