6 начина, по които модата през Викторианската епоха е можела да убива хората
За някои от нас обличането заран е досадно, само че би трябвало да признаем, че надали има хора, които се тормозят, че облеклото им ще докара до тяхната гибел. В книгата „ Fashion Victims: The Dangers of Dress Past and Present ” създателят Алисън Дейвид показва множеството токсични, леснозапалими и другояче рискови съставни елементи, употребявани за разработване на облекло през 19 век. Ето и някои от най-опасните:
1.Отровни бои за облекла
През 1780-те години зеленото е било сложен за основаване цвят, изключително за боядисване на облекла и шивачите употребявали композиция от жълта и синя багра, с цел да го реализиран. В края на 1770-те години химикът Карл Шееле основава нова зелена багра, смесвайки калий и бял арсеник в разтвор на меден витриол. Цветът е наименуван „ Зеленото на Шееле “, а по-късно и „ Парижко зелено “ и се трансформира в голяма сензация. Започва да се употребява за боядисване на стени, в рисунки и платове, за свещи, опаковки за храна и даже детски играчки. Не е изненадващо, че с изключение на всичко друго, предизвиквал възпаления, струпеи, увреждане на тъканите, гадене, колики, диария и непрекъснато главоболие.
Освен роклите, тогава се произвеждали и изкуствени цветя, също боядисвани с отровна багра, които се закачали вкъщи, по облеклата или даже по главите на дамите. През 1860-те години излиза отчет от Lady’s Sanitary Association, в който е оповестено, че една рокля съдържа задоволително арсеник, с цел да убие 20 души.
2. Заразни платове
Войниците от Викторианската ера са били измъчвани от въшки и други паразити по тялото, които са пренасяли смъртоносни заболявания като тиф. Но бойците не били единствените жертви на заболявания, пренасяни посредством платове – даже богатите от време на време носели облекла, които са били направени или даже почиствани от заболели, в резултат на което също се заразявали. Жените постоянно се заразявали с тиф от облеклата на болните си съпрузи. Освен това, те се постоянно се тормозили, че дългите им поли попадат в мръсотията на градските улици, където имало бактерии. Някои от дамите даже носели специфични поли, които били малко по-къси от нормално. Бедните, които постоянно носели рокли втора употреба, елементарно се заразявали с едра шарка и други заболявания, пренасяни от облекла, които не били добре изпрани, преди да бъдат изхвърлени.
3. Опасни кринолини
Кринолините били чудесни за дамите от висшето общество, само че не били изключително подобаващи за дамите, които работели с машини. Според Алисън Дейвид през 1860 година една мелница в Ланкашир слага знак, който гласял, че в нея се „ не разрешава носенето на грозната мода на кринолините, тъй като са изцяло несъответствуващи за работа “.
4. Запалими платове
Белият памук, който е толкоз известен в края на 18 и 19 век бил рисков както за производителите, по този начин и за потребителите. Във фабриките постоянно се употребявал рабски труд, а също така самият памук бил още по-леснозапалим от коприната и вълната, които се употребявали в предишното. Един необикновен тип памучна дантела създавал големи проблеми. През 1809 година Джон Хийткоут патентова машина, с която се основава по този начин познатия ни през днешния ден тюл. Тюлът се наслоявал, с цел да има по-голям размер и се правел по-твърд с леснозапалимо нишесте. Танцьорките били най-силно застрашени от тюла, а балерината Клара Уебстър умира през 1844 година, откакто роклята ѝ се възпламенява в лондонския “Duri Lane Theatre ”.
5. Отровни препарирани птици
Препарираните птици били известно допълнение към шапките на дамите през 19 век. Проблемът обаче не бил в самите птици, а в арсеника, който се употребявал върху тях. Препараторите употребявали арсеник, с цел да запазят телата на птиците. Някои коментатори на Викторианската мода подлагали на критика тази процедура, само че не поради заплахата от арсеник, а тъй като „ един мъртвец не е изключително хубав орнамент “.
- Шапки с живак
Един мъж от висшата класа не би бил приключен, в случай че няма шапка на главата си, само че в производството на доста от тези шапки се употребявал живак. Въпреки че резултатите от него били известни, използването му била най-евтиният метод за реализиране на стремежи резултат. Живакът правел животинската кожа по-гладка, по-блестяща и по-нежна, само че това коствало скъпо – както за производителя, по този начин и за потребителя.
Шапкарите постоянно страдали от спазми, коремни конвулсии, трептене, парализа, репродуктивни проблеми и други. Онези от тях, които пиели алкохол, до момента в който работят, което било постоянно срещана процедура, единствено ускорявали резултата на живака, попречвайки на способността на черния дроб да го отстрани от организма. Някои учени считат, че с Лудия шапкар от „ Алиса в страната на чудесата “ Луис Карол е целял да покаже резултатите от отравяне с живак.
