ЕС ще инвестира 241 милиарда евро в ядрена енергетика
За някои страни, в това число България, нуклеарната сила е основна за преход към нисковъглеродна стопанска система
Изпълнението на проектите на страните от Европейския съюз в региона на нуклеарната сила ще изисква вложения в размер на към 241 милиарда евро до 2050 година. Това демонстрира отчет на Европейската комисия, показан през днешния ден, 13 юни.
В известие на Европейска комисия се прецизира, че тези средства ще бъдат нужни за удължение на периода за работа на съществуващите реактори и за построяването на нови мощности. От цялата сума 205 милиарда евро ще бъдат ориентирани към създаване на нови нуклеарни централи, а останалите 36 милиарда евро – за удължение на живота на работещите сега реактори.
Според комисията са нужни и спомагателни вложения в модулни и микрореактори, както и за технологии за термоядрен синтез. В отчета се регистрира, че за някои страни-членки на Европейски Съюз нуклеарната сила е значима част от тактиката за понижаване на въглеродното замърсяване.
Към края на предходната година в Европейски Съюз са работили 101 атомни реактора в 12 страни, измежду които България, Белгия, Чехия, Испания, Франция, Унгария, Нидерландия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия и Швеция.
Държавите от Европейския съюз възнамеряват да усилят потенциала на нуклеарните си мощности от сегашните 98 гигавата до 109 гигавата до 2050 година. Ядрената сила е генерирала към 24% от електричеството в Европейски Съюз през предходната година.
Преминаване към чиста сила
През 2040 година над 90% от електрическата сила в Европейски Съюз ще се създава от незамърсяващи и най-вече възобновими енергийни източници, демонстрира оценката на Европейската комисия.
Въпреки това, в отчета се отбелязва, че са нужни повече старания за развиване на складове за отработено нуклеарно гориво.
Енергийна самостоятелност
Комисията също по този начин акцентира нуждата европейските нуклеарни централи да обезпечават гориво от най-малко два източника, с цел да се преодолеят зависимостите от вноса от Русия.
Предвижда се основаването на нови финансови принадлежности, които да създадат огромните разноски за нуклеарна енергетика по-малко рискови за частните вложители. Петгодишно закъснение на плануваните нови планове би добавило спомагателни 45 милиарда евро към плануваните разноски до 2050 година.
Изпълнението на проектите на страните от Европейския съюз в региона на нуклеарната сила ще изисква вложения в размер на към 241 милиарда евро до 2050 година. Това демонстрира отчет на Европейската комисия, показан през днешния ден, 13 юни.
В известие на Европейска комисия се прецизира, че тези средства ще бъдат нужни за удължение на периода за работа на съществуващите реактори и за построяването на нови мощности. От цялата сума 205 милиарда евро ще бъдат ориентирани към създаване на нови нуклеарни централи, а останалите 36 милиарда евро – за удължение на живота на работещите сега реактори.
Според комисията са нужни и спомагателни вложения в модулни и микрореактори, както и за технологии за термоядрен синтез. В отчета се регистрира, че за някои страни-членки на Европейски Съюз нуклеарната сила е значима част от тактиката за понижаване на въглеродното замърсяване.
Към края на предходната година в Европейски Съюз са работили 101 атомни реактора в 12 страни, измежду които България, Белгия, Чехия, Испания, Франция, Унгария, Нидерландия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия и Швеция.
Държавите от Европейския съюз възнамеряват да усилят потенциала на нуклеарните си мощности от сегашните 98 гигавата до 109 гигавата до 2050 година. Ядрената сила е генерирала към 24% от електричеството в Европейски Съюз през предходната година.
Преминаване към чиста сила
През 2040 година над 90% от електрическата сила в Европейски Съюз ще се създава от незамърсяващи и най-вече възобновими енергийни източници, демонстрира оценката на Европейската комисия.
Въпреки това, в отчета се отбелязва, че са нужни повече старания за развиване на складове за отработено нуклеарно гориво.
Енергийна самостоятелност
Комисията също по този начин акцентира нуждата европейските нуклеарни централи да обезпечават гориво от най-малко два източника, с цел да се преодолеят зависимостите от вноса от Русия.
Предвижда се основаването на нови финансови принадлежности, които да създадат огромните разноски за нуклеарна енергетика по-малко рискови за частните вложители. Петгодишно закъснение на плануваните нови планове би добавило спомагателни 45 милиарда евро към плануваните разноски до 2050 година.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ