Борис Христов вярва, че всяко дете трябва да учи шахмат поне две години
За Нургюл споделя, че още като дребна играела като гросмайстор - бързо разчиствала дъската преди ендшпила
Юни, 2002 г. Площадът пред централния вход на Морската градина във Варна е трансфорат в гигантска шахматна дъска. 30-ина деца, “маскирани ” като пешки, топове, офицери чинно извършват командите на момче и момиче, качени върху картонени крепостни кули.
“Командите ” в действителност са ходовете на именитата партия, с която през 1989 година в Агуадиля (Пуерто Рико) най-хубавият български шахматист Веселин Топалов става международен първенец за юноши до 14-годишна възраст.
Момчето, изпълняващо ролята на Веселин Топалов, е Валери Лилов, който година по-късно ще стане част от именитата среща на връстниците на в. “24 часа ”.
Валери е и единствената млада вяра на родния шахмат, съумяла да победи Веселин Топалов в сеанс на 30 дъски, който международният първенец дава по време на шампионата “Надеждите на света ” през 2005 година във Варна. Срещу него е друга вяра на българския шахмат – 10-годишната Калина Тодорова, която таман се е завърнала от международното състезание в Гърция.
Цялата тази шахматна приказка от първенци, изгряващи звезди, мъдри ходове и изящни ендшпили към този момент повече от 30 година основава един някогашен преводач на научнопопулярна литература от Варна. Днес Борис Христов е на 86 година, само че невръстните му шахматни възпитаници непроменяемо се обръщат към него с “учителю ”.
За Борис Христов шахматът е хоби и пристрастеност
Занимава се любителски още от студентските си години, откакто преди малко е напуснал поради контузия националния тим на България по лека атлетика. Представял е страната ни в най-тежката дисциплинираност – тичане на дълги дистанции, и най-много в 42-километровия маратон.
Завършва съветска лингвистика и въпреки да е роден в София, отпътува за Варна, където живее бъдещата му брачна половинка. Там работи в разнообразни културни институции, ръководи пресцентъра на Международния музикален фестивал “Варненско лято ” и преподава в тогавашния институт за културно-просветни фрагменти. Неизменно обаче работи като преводач.
През последните 20 години превежда и издава учебници по шах. Предимно за деца, тъй като сходни пособия липсват на българския хартиен пазар. Когато няма финансова опция да издаде следващия преведен алманах с партии, просто разпечатва няколко десетки екземпляра и ги раздава на учениците си в клуба. Като преводач от съветски език и един от основателите на Театъра на поезията във Варна Борис Христов посреща в морската столица създатели като Владимир Висоцки, Роберт Рождественски, Владимир Вознесенски, Евгений Евтушенко, Виктория Токарева.
Преди да се посвети на детския шах, постоянно прекарва всеки свободен уикенд в шахклуба в центъра на Варна. Години наред практикува и по този начин наречения кореспондентен шах, в който всеки ход се написа на особено отпечатани картички с марка и се изпраща на конкурент някъде на другия завършек на света. После със седмици се чака неговият отговор. Така една партия продължава с месеци и даже години.
Борис стартира да се занимава с образованието на деца след пенсионирането си при започване на 90-те години на предишния век. В комплицираните първи години на прехода дребните шахматисти нямат достъп до огромни интернационалните надпревари и това съгласно него пречи на подготовката им. Така се ражда концепцията за интернационалните шампионати “Надеждите на света ”, чието последно, 23-о издание беше през 2019 година
Скоро след началото на треньорската си кариера Борис Христов схваща, че неговата задача не е да открие и сътвори идващия Веселин Топалов, а да даде късмет на всяко българско дете да играе шах. Не да става първенец. Не безусловно да печели трофеи и популярност за себе и страната си, а просто да играе. Да учи шах. Поне две години. Най-добре - в началния курс.
Започва да пише програми, да превежда учебници
и да търси сподвижници за концепцията “Шах в учебно заведение ”. Пише на министър председатели, намира се с просветителни и спортни министри, с кметове. За малко даже съумява да убеди тогавашния варненски кмет в локалните учебни заведения да се преподава шах като свободноизбираем предмет. Скоро обаче концепцията губи смисъла си, тъй като вместо да наемат треньори по шах, учебните заведения залагат на учителите по физическо да преподават мъдрата игра.
Трудно е да се каже какъв брой обучителни стратегии е сглобил Борис Христов за тези над 30 година, отдадени на концепцията. И какъв брой деца е научил да играят шах. Да мислят. Да се борят до дъно!
Изследвания измежду възпитаници от целия свят потвърждават, че децата, които играят шах, имат по-добри резултати по другите предмети в учебно заведение. Най-известен е опитът в огромен брой учебни заведения в крайните квартали на Ню Йорк, където през 90-те години е въведено наложително образование по шах. Само след година локалните управляващи регистрират понижаване на детската престъпност в тези региони и по-малък % на отпадане на малолетни младежи от просветителната система.
И още - шахматът възпитава възприятие за лично достолепие и самочувствие у децата, усъвършенства рационалното мислене, покачва когнитивните умения и способността да разпознават модели, оказва въздействие вьрху осъзнаването на отговорността за всяко деяние и понасянето на следствията от положителните и неприятните решения.
Между 2013 и 2015 година Христов прави сходно проучване и у нас: моделът на неговия клуб “Веселин Топалов ” във Варна е “мултиплициран ” в още 4 области - в Шумен, Плевен, Благоевград и Пловдив. Клубове в тези градове получават пари за заплати и възнаграждения на треньори, съоръжение за занимания и шампионати, пътни за тренировки в селата от региона, за образования на съдии и ежемесечни районни надпревари. Всеки април всички деца, обхванати от програмата, се събират на народен шампионат в Трявна.
Борис Христов е и вицепрезидент на Международния училищен шахматен съюз
От 2006 до 2009 година във Варна под негово управление се организират и четири европейски шампионати за учебни шахматни тимове. В последна сметка за последните 30 години в шампионатите във Варна са взели участие международни първенци измежду девойките и момчетата във всички възрастови групи.
В последните години горещото варненско шахматно лято, проведено от Борис Христов и екипа му, включва още шампионати по блиц, по бърз шах, както и по не изключително познатия в България шах на Фишер, в който се заобикалят заучени позиции, а компютърът разпределя случайно фигурите и състезателите стартират от тази позиция да играят съгласно знанията си.
Сега доайенът на детския шах в България всеки ден е непроменяемо в клуб “Веселин Топалов ” в Двореца на културата и спорта във Варна. И работи с деца. Без възрастови ограничавания и без значение от досегашната подготовка на състезателите. Много от тях са от съветски и украински генезис поради традициите, които тези нации имат в шахматното образование на подрастващите.
За триумфа на Нургюл Салимова Борис Христов е безапелационен: “Талант, само че и доста работа! От най-ранна възраст ”.
Той си спомня и първите изяви на младата шахматистка по надпревари: “Още като дете играеше със стила на гросмайстор: бързо разчиства фигурите от дъската и стартира същински майсторски ендшпил ”. Той признава, че в България първите стъпки в огромния спорт най-често са за сметка на родителите. С 30-годишния си опит в организацията на интернационалните шампионати има наблюдения за това по какъв начин се финансират задграничните участници. Те най-често идват като част от тим, който има собствен треньор и административен отговорник, който следи и за строгата ежедневна организация на тренировки, отмора и спортна активност по време на целия шампионат. Българчетата идват с родителите си. “Понякога има спонсори, общината и страната също отпускат някакви пари, само че това напълно не е задоволително, с цел да даде същински късмет на надарените деца, и още по-малко, с цел да обезпечи повсеместност, която да подсигурява съществени изгоди в развиването на бъдещите генерации ”.
“Човек е роден да прави нещо съществено. Ние вършим нещо съществено: събираме във Варна умни деца от целия свят ”, обобщава задачата си Борис Христов.
Юни, 2002 г. Площадът пред централния вход на Морската градина във Варна е трансфорат в гигантска шахматна дъска. 30-ина деца, “маскирани ” като пешки, топове, офицери чинно извършват командите на момче и момиче, качени върху картонени крепостни кули.
“Командите ” в действителност са ходовете на именитата партия, с която през 1989 година в Агуадиля (Пуерто Рико) най-хубавият български шахматист Веселин Топалов става международен първенец за юноши до 14-годишна възраст.
Момчето, изпълняващо ролята на Веселин Топалов, е Валери Лилов, който година по-късно ще стане част от именитата среща на връстниците на в. “24 часа ”.
Валери е и единствената млада вяра на родния шахмат, съумяла да победи Веселин Топалов в сеанс на 30 дъски, който международният първенец дава по време на шампионата “Надеждите на света ” през 2005 година във Варна. Срещу него е друга вяра на българския шахмат – 10-годишната Калина Тодорова, която таман се е завърнала от международното състезание в Гърция.
Цялата тази шахматна приказка от първенци, изгряващи звезди, мъдри ходове и изящни ендшпили към този момент повече от 30 година основава един някогашен преводач на научнопопулярна литература от Варна. Днес Борис Христов е на 86 година, само че невръстните му шахматни възпитаници непроменяемо се обръщат към него с “учителю ”.
За Борис Христов шахматът е хоби и пристрастеност
Занимава се любителски още от студентските си години, откакто преди малко е напуснал поради контузия националния тим на България по лека атлетика. Представял е страната ни в най-тежката дисциплинираност – тичане на дълги дистанции, и най-много в 42-километровия маратон.
Завършва съветска лингвистика и въпреки да е роден в София, отпътува за Варна, където живее бъдещата му брачна половинка. Там работи в разнообразни културни институции, ръководи пресцентъра на Международния музикален фестивал “Варненско лято ” и преподава в тогавашния институт за културно-просветни фрагменти. Неизменно обаче работи като преводач.
През последните 20 години превежда и издава учебници по шах. Предимно за деца, тъй като сходни пособия липсват на българския хартиен пазар. Когато няма финансова опция да издаде следващия преведен алманах с партии, просто разпечатва няколко десетки екземпляра и ги раздава на учениците си в клуба. Като преводач от съветски език и един от основателите на Театъра на поезията във Варна Борис Христов посреща в морската столица създатели като Владимир Висоцки, Роберт Рождественски, Владимир Вознесенски, Евгений Евтушенко, Виктория Токарева.
Преди да се посвети на детския шах, постоянно прекарва всеки свободен уикенд в шахклуба в центъра на Варна. Години наред практикува и по този начин наречения кореспондентен шах, в който всеки ход се написа на особено отпечатани картички с марка и се изпраща на конкурент някъде на другия завършек на света. После със седмици се чака неговият отговор. Така една партия продължава с месеци и даже години.
Борис стартира да се занимава с образованието на деца след пенсионирането си при започване на 90-те години на предишния век. В комплицираните първи години на прехода дребните шахматисти нямат достъп до огромни интернационалните надпревари и това съгласно него пречи на подготовката им. Така се ражда концепцията за интернационалните шампионати “Надеждите на света ”, чието последно, 23-о издание беше през 2019 година
Скоро след началото на треньорската си кариера Борис Христов схваща, че неговата задача не е да открие и сътвори идващия Веселин Топалов, а да даде късмет на всяко българско дете да играе шах. Не да става първенец. Не безусловно да печели трофеи и популярност за себе и страната си, а просто да играе. Да учи шах. Поне две години. Най-добре - в началния курс.
Започва да пише програми, да превежда учебници
и да търси сподвижници за концепцията “Шах в учебно заведение ”. Пише на министър председатели, намира се с просветителни и спортни министри, с кметове. За малко даже съумява да убеди тогавашния варненски кмет в локалните учебни заведения да се преподава шах като свободноизбираем предмет. Скоро обаче концепцията губи смисъла си, тъй като вместо да наемат треньори по шах, учебните заведения залагат на учителите по физическо да преподават мъдрата игра.
Трудно е да се каже какъв брой обучителни стратегии е сглобил Борис Христов за тези над 30 година, отдадени на концепцията. И какъв брой деца е научил да играят шах. Да мислят. Да се борят до дъно!
Изследвания измежду възпитаници от целия свят потвърждават, че децата, които играят шах, имат по-добри резултати по другите предмети в учебно заведение. Най-известен е опитът в огромен брой учебни заведения в крайните квартали на Ню Йорк, където през 90-те години е въведено наложително образование по шах. Само след година локалните управляващи регистрират понижаване на детската престъпност в тези региони и по-малък % на отпадане на малолетни младежи от просветителната система.
И още - шахматът възпитава възприятие за лично достолепие и самочувствие у децата, усъвършенства рационалното мислене, покачва когнитивните умения и способността да разпознават модели, оказва въздействие вьрху осъзнаването на отговорността за всяко деяние и понасянето на следствията от положителните и неприятните решения.
Между 2013 и 2015 година Христов прави сходно проучване и у нас: моделът на неговия клуб “Веселин Топалов ” във Варна е “мултиплициран ” в още 4 области - в Шумен, Плевен, Благоевград и Пловдив. Клубове в тези градове получават пари за заплати и възнаграждения на треньори, съоръжение за занимания и шампионати, пътни за тренировки в селата от региона, за образования на съдии и ежемесечни районни надпревари. Всеки април всички деца, обхванати от програмата, се събират на народен шампионат в Трявна.
Борис Христов е и вицепрезидент на Международния училищен шахматен съюз
От 2006 до 2009 година във Варна под негово управление се организират и четири европейски шампионати за учебни шахматни тимове. В последна сметка за последните 30 години в шампионатите във Варна са взели участие международни първенци измежду девойките и момчетата във всички възрастови групи.
В последните години горещото варненско шахматно лято, проведено от Борис Христов и екипа му, включва още шампионати по блиц, по бърз шах, както и по не изключително познатия в България шах на Фишер, в който се заобикалят заучени позиции, а компютърът разпределя случайно фигурите и състезателите стартират от тази позиция да играят съгласно знанията си.
Сега доайенът на детския шах в България всеки ден е непроменяемо в клуб “Веселин Топалов ” в Двореца на културата и спорта във Варна. И работи с деца. Без възрастови ограничавания и без значение от досегашната подготовка на състезателите. Много от тях са от съветски и украински генезис поради традициите, които тези нации имат в шахматното образование на подрастващите.
За триумфа на Нургюл Салимова Борис Христов е безапелационен: “Талант, само че и доста работа! От най-ранна възраст ”.
Той си спомня и първите изяви на младата шахматистка по надпревари: “Още като дете играеше със стила на гросмайстор: бързо разчиства фигурите от дъската и стартира същински майсторски ендшпил ”. Той признава, че в България първите стъпки в огромния спорт най-често са за сметка на родителите. С 30-годишния си опит в организацията на интернационалните шампионати има наблюдения за това по какъв начин се финансират задграничните участници. Те най-често идват като част от тим, който има собствен треньор и административен отговорник, който следи и за строгата ежедневна организация на тренировки, отмора и спортна активност по време на целия шампионат. Българчетата идват с родителите си. “Понякога има спонсори, общината и страната също отпускат някакви пари, само че това напълно не е задоволително, с цел да даде същински късмет на надарените деца, и още по-малко, с цел да обезпечи повсеместност, която да подсигурява съществени изгоди в развиването на бъдещите генерации ”.
“Човек е роден да прави нещо съществено. Ние вършим нещо съществено: събираме във Варна умни деца от целия свят ”, обобщава задачата си Борис Христов.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ