Заради Бернската конвенция и зелените: цяла АМ Струма чак през 2040 г. за 2 млрд. евро
За нито един план за автомагистрала в Европа не са правени такива пречки, каквито за Автомагистрала „ Струма “. Ако сходни трудности се създаваха в Европейския съюз, нямаше да има мрежа от автомагистрали с над 80 000 километра дължина.
От Бернската спогодба и българските зелени Неправителствени организации притиснаха държавните институции трасето на Автомагистрала „ Струма “ в посока София – Кулата да бъде изведено отвън Кресненското дефиле. Този напън има висока цена. Вместо довършването на Автомагистрала „ Струма “ през Дефилето – т.е. сегашният път София – Кулата да се разшири и рехабилитира за към 400–500 милиона евро, се мина към вид платното да върви високо по скатовете на Пирин. Това трасе ще коства сред 1,5 и 2 милиарда евро – пари, които страната ни няма и би трябвало да вземе заем, който ще се изплаща десетки години.
Друг негативен резултат, с изключение на разликата в цената, е времето за създаване. При първия вид – потребление на съществуващия път – срокът е най-много 3–4 години и може да бъде подготвен до 2030 година. Докато при разновидността по скатовете на Пирин – минимум 15 години, т.е. към 2040 година може и да има цяла автомагистрала. Третият огромен проблем е, че до тогава тапите и злополуките ще продължат.
ОТ БЕРНСКАТА КОНВЕНЦИЯ ДЕЙСТВАТ ИЗБИРАТЕЛНО
Бернската спогодба е организация, учредена през 1979 година за запазване на дивата флора и фауна в Европа. Обаче към нашата страна се следи необичайно държание от страна на членовете на Секретариата на Конвенцията. Нито един пътен план в Европа не е подлаган на толкоз обстойни инспекции и толкоз дълго закъснение – над 20 години. През това време в Кресненското дефиле починаха 76 индивида, а 400 са ранените. Пътят през Дефилето е най-смъртоносният и рисков в цяла Европа. Въпреки черната статистика Секретариатът на Конвенцията не се трогва и продължава с разказа, че нов път ще заплаши влечуги, земноводни и бозайници.
Избирателното и отрицателно отношение към България от страна на Бернската спогодба се удостоверява от следните обстоятелства. В Европейски Съюз общата дължина на автомагистралите е към 80 000 км.
Лидери са:
– Испания – 16 200 км,
– Германия – 13 100 км,
– Франция – 11 600 км,
– Италия – 6900 км.
Най-гъстите магистрални мрежи са в:
– Нидерландия – 63 км/1000 кв. км,
– Люксембург – 57 км,
– Германия – 35 км,
– Швейцария – 33 км.
Средно за Европа – 18 км автомагистрали на 1000 кв. км.
Как по този начин всички тези хиляди километри автомагистрали – пресичайки планини, реки и долини – не засягат влечуги, гущери, змии и бозайници, а единствено у нас са застрашени? И то в случай, че в България автомагистралите на 1000 кв. км са под 8 км, в пъти по-ниско от развитите страни.
Тези цифри демонстрират големия мащаб на инфраструктурното строителство в европейските страни. В тази ранглиста България е на дъното – едвам 806 км автомагистрали при 20 000 км пътна мрежа, и с най-вече починали на глава от популацията.
Изводът е, че нито един от 80-те хиляди километра автомагистрали в Европа не е заплашил растителните и скотски типове, а единствено 16-километровият сектор на Автомагистрала „ Струма “ надали не ще унищожи цялата европейска флора и фауна.
Негативното отношение към България от Бернската спогодба е обуславено от доносите и лъжите на зелените Неправителствени организации против довършването на Автомагистрала „ Струма “. За последните години те са над 20. Стигна се даже до там, че евродепутатът Радан Кънев провежда петиция с искане за прекъсване на плана за Автомагистрала „ Струма “ през Дефилето. Добре е, че Европейският парламент не позволи до гласоподаване петицията. Това е първият случай, когато евродепутат се пробва да провали инфраструктурен план от национално значение в личната си страна.
Зелените Неправителствени организации и техните дейности към този момент костват прекомерно скъпо на страната и на всички нас. Срамната обстановка, че в България 16 километра автомагистрала не могат да се довършат 40 години, би трябвало да се промени. Единствената опция Автомагистрала „ Струма “ да е подготвена до 2030 година е да се върне разновидността за уголемение и рехабилитация на съществуващия път през Кресненското дефиле. При всяко друго решение тапите и злополуките ще не престават години напред – нещо, което не би трябвало да се позволява.
От Бернската спогодба и българските зелени Неправителствени организации притиснаха държавните институции трасето на Автомагистрала „ Струма “ в посока София – Кулата да бъде изведено отвън Кресненското дефиле. Този напън има висока цена. Вместо довършването на Автомагистрала „ Струма “ през Дефилето – т.е. сегашният път София – Кулата да се разшири и рехабилитира за към 400–500 милиона евро, се мина към вид платното да върви високо по скатовете на Пирин. Това трасе ще коства сред 1,5 и 2 милиарда евро – пари, които страната ни няма и би трябвало да вземе заем, който ще се изплаща десетки години.
Друг негативен резултат, с изключение на разликата в цената, е времето за създаване. При първия вид – потребление на съществуващия път – срокът е най-много 3–4 години и може да бъде подготвен до 2030 година. Докато при разновидността по скатовете на Пирин – минимум 15 години, т.е. към 2040 година може и да има цяла автомагистрала. Третият огромен проблем е, че до тогава тапите и злополуките ще продължат.
ОТ БЕРНСКАТА КОНВЕНЦИЯ ДЕЙСТВАТ ИЗБИРАТЕЛНО
Бернската спогодба е организация, учредена през 1979 година за запазване на дивата флора и фауна в Европа. Обаче към нашата страна се следи необичайно държание от страна на членовете на Секретариата на Конвенцията. Нито един пътен план в Европа не е подлаган на толкоз обстойни инспекции и толкоз дълго закъснение – над 20 години. През това време в Кресненското дефиле починаха 76 индивида, а 400 са ранените. Пътят през Дефилето е най-смъртоносният и рисков в цяла Европа. Въпреки черната статистика Секретариатът на Конвенцията не се трогва и продължава с разказа, че нов път ще заплаши влечуги, земноводни и бозайници.
Избирателното и отрицателно отношение към България от страна на Бернската спогодба се удостоверява от следните обстоятелства. В Европейски Съюз общата дължина на автомагистралите е към 80 000 км.
Лидери са:
– Испания – 16 200 км,
– Германия – 13 100 км,
– Франция – 11 600 км,
– Италия – 6900 км.
Най-гъстите магистрални мрежи са в:
– Нидерландия – 63 км/1000 кв. км,
– Люксембург – 57 км,
– Германия – 35 км,
– Швейцария – 33 км.
Средно за Европа – 18 км автомагистрали на 1000 кв. км.
Как по този начин всички тези хиляди километри автомагистрали – пресичайки планини, реки и долини – не засягат влечуги, гущери, змии и бозайници, а единствено у нас са застрашени? И то в случай, че в България автомагистралите на 1000 кв. км са под 8 км, в пъти по-ниско от развитите страни.
Тези цифри демонстрират големия мащаб на инфраструктурното строителство в европейските страни. В тази ранглиста България е на дъното – едвам 806 км автомагистрали при 20 000 км пътна мрежа, и с най-вече починали на глава от популацията.
Изводът е, че нито един от 80-те хиляди километра автомагистрали в Европа не е заплашил растителните и скотски типове, а единствено 16-километровият сектор на Автомагистрала „ Струма “ надали не ще унищожи цялата европейска флора и фауна.
Негативното отношение към България от Бернската спогодба е обуславено от доносите и лъжите на зелените Неправителствени организации против довършването на Автомагистрала „ Струма “. За последните години те са над 20. Стигна се даже до там, че евродепутатът Радан Кънев провежда петиция с искане за прекъсване на плана за Автомагистрала „ Струма “ през Дефилето. Добре е, че Европейският парламент не позволи до гласоподаване петицията. Това е първият случай, когато евродепутат се пробва да провали инфраструктурен план от национално значение в личната си страна.
Зелените Неправителствени организации и техните дейности към този момент костват прекомерно скъпо на страната и на всички нас. Срамната обстановка, че в България 16 километра автомагистрала не могат да се довършат 40 години, би трябвало да се промени. Единствената опция Автомагистрала „ Струма “ да е подготвена до 2030 година е да се върне разновидността за уголемение и рехабилитация на съществуващия път през Кресненското дефиле. При всяко друго решение тапите и злополуките ще не престават години напред – нещо, което не би трябвало да се позволява.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ