За никого от нас не е тайна, че разпространението на

За никого от нас не е загадка, че разпространяването на дезинформация онлайн към този момент заема застрашителни размери. Тя ерозира доверието на жителите и поражда растящо съмнение в обичайните медии.

Това съобщи комисарят по цифровата стопанска система и общество по време на конференцията " Фалшиви вести от същински тролове ". На форума тя показа политиката на Европейска комисия за битка с дезинформацията онлайн и резултатите от подхванатите досега ограничения, в това число Кодекса за положителни практики, целящ ограничение на дезинформацията.

" Днес сме очевидци на въздействието на обществените медии, при които постоянно мъчно можем да достигнем до източника на информация, да проверим достоверността на информацията, да си отговорим на въпроси като да вземем за пример кой стои зад популяризираната дезинформация, вътрешен или задграничен фактор е, стимулиран ли е от икономическа или политическа полза. Днес повече от всеки път е значимо да бъдем амбициозни да се оправим с общи старания с отрицателното влияние на дезинформацията онлайн върху демокрацията, обществото, нашите полезности. " - уточни Мария Габриел.

Тя акцентира основната роля на Кодекса за положителни, който беше показан на 26 септември.

" Този кодекс е основа за саморегулиране на онлайн платформите и рекламната промишленост, както и основна стъпка за обезпечаване на транспарантна, обективна и надеждна онлайн акция преди изборите за Европейски парламент. Очакваме онлайн платформите и рекламната промишленост да реализират единодушие с представители на медиите, университетските среди и специалистите и да стартират да ползват бързо и дейно кодекса. Редица компании като Google, Facebook, Мозила и Туитър към този момент се ангажираха да ползват кодекса и показаха подробни самостоятелни пътни карти по какъв начин възнамеряват да разширят своите принадлежности против дезинформацията в навечерието на европейските избори. " - уточни българският еврокомисар.

Сред ограниченията, декларирани от платформите Facebook, Мозила и Туитър, са изследване на публикуването на реклами, както и преустановяване на заплащането на облаги от реклама на сметки и уеб страници, разпространяващи дезинформация.

Стремежът е политическата реклама да стане по-прозрачна. Например, реклами във Facebook и Туитър, които се отнасят до избори или избран политически претендент, ще включват записка " Платено от.. ", тъй че жителите да могат ясно да разграничат политически промотираното наличие от други видове наличие. Не по-малко значим е задължението на платформите да подхващат дейности по отношение на подправените сметки и нечестното потребление на автоматизирани ботове. Оправомощаване на потребителите да могат да рапортуват за случаи на дезинформация е друго заричане, обещано от платформите и рекламната промишленост.

" Това са задължения, които в този момент би трябвало да бъдат приложени на процедура. Ще бъда бдителна по отношение на тяхното осъществяване и се надявам като доброволни ограничения да реализират резултат. През декември ще оценим напредъка и ще преценим има ли обилни усъвършенствания или е належащо адаптиране на Кодекса. Ако резултатите са неудовлетворителни, си резервираме правото да обмислим спомагателни дейности, в това число от регулаторен темперамент. Никой няма делегирано право да бъде министерство на истината. Не става дума за цензура, а за осъзнаване, че рушенето на доверието на жителите не води до нищо положително за никого. Нужно е да останем единни в тази идея, с цел да запазим доверието между тях. " - моли българският еврокомисар. /news.bg