Неда Соколовска, която разказва историите на невидимите
За нея театърът е емпатия, подбудена от същинските истории на хората. А най-любопитните измежду тях са историите на невидимите. Лишените от независимост са основни герои в последния ѝ театър „ Паяци “, който се играе през днешния ден в Топлоцентрала. Неда Соколовска е Човек на деня на Свободна Европа.
Едва 12-годишна, Неда Соколовска попада на томовете на Шекспир и се влюбва в театъра. „ Живеех в къща с огромна библиотека и тъй като нямах братя и сестри, прекарвах доста време със себе си и с книгите “, споделя тя пред Свободна Европа.
„ Това беше моментът, в който разбрах, че трагичната литература разсънва въображението ми. Тя ме кара освен да се придвижвам в различен свят, само че и да бъда участник в неговите истории. “
Ранната връзка на Неда с театъра се оказва трайна. След срещата си с Шекспир тя даже за момент не се разколебава, че е разкрила верния път за себе си.
Затова след гимназията приключва актьорско майсторство в НАТФИЗ , а след това отпътува за Финландия , където учи постановка. Средата там разрешава на Неда да следва личните си креативен търсения, вместо да се стреми да откри мястото си в нечия непозната хармония.
„ Тази независимост ме подтикна да се ориентирам към документалния спектакъл, който черпи ентусиазъм от действителността и нейните проблеми. Той е и политически, и обществен спектакъл, тъй като визира обществото и явленията в него “, споделя тя.
Обратно в България, през 2012 година Неда основава, което слага началото на театралния род вербатим у нас. Вербатим театърът е основан на документални изявленията, които екипът на студиото организира при подготовката на своите спектакли.
„ Аз съм от хората, които имат доста огромно любознание към живота и света към тях. Обичам да следя хората, вълнува ме всичко за тях - жестовете, реакциите, ежедневните истории “, споделя Неда. Именно от това нейно любознание потегля персоналното ѝ проучване на театъра като пространство, в което настоящи лица са същинските хора, а не трагичните персонажи.
По натурален път търсенето на режисьорката се насочва към невидимите маргинализирани групи, към които любознанието е най-силно. За тях съгласно Неда обществото знае прекомерно малко и има прекомерно ниска степен на сензитивност.
Такава е групата на хората без дом , на които е отдаден един от първите спектакли на „ Vox Populi “. Преживяванията на бежанците са въплътени в представлението „ Мир вам “, а тези на „ рециклиращите хора “ , чието прехранване е събирането на вторични първични материали, намират израз в спектакъла „ Което остава “.
Досега Неда се е занимавала и с тематиката за майчинството, работила е с групите на хората с опорно-двигателни проблеми и на китайската общественост в България.
Така в един миг се стига до интереса ѝ към хората, лишени от независимост . В най-новия си театър „ Паяци “ Неда и екипът ѝ показват десетки истории на хора от Централния софийски затвор, които са събрали през лятото на предходната година.
„ Това е група, към която обществото ни има изключително отрицателна настройка. Исках да беседвам с лишените от независимост и да освободя техните персонални истории, с цел да ги предам на феновете “, споделя Неда. С това тя се надява да събори стандартите и предразсъдъците и да насърчи емпатията у хората.
„ Като споделям емпатия - това е главната тяга на театъра, който върша и който обичам. Това е спектакъл, който съумява да те сложи в ситуацията на някой различен човек и да те накара да погледнеш със съчувствие и любов към другия. “
Спектакълът „ Паяци “ е първата част от трилогия, която по-нататък ще обърне внимание на други две стигматизирани групи - секс работничките и представителите на монашеството в България. Предстоящите представления ще се споделят „ Нощни пеперуди “ и „ Божи кравички “ .
„ Да разполагаш с такива разтърсващи човешки истории е доста огромна отговорност. Ти заставаш в обувките на същински човек, а не на утопичен персонаж, на който би трябвало да дадеш плът и кръв. Този човек го има, той е тук “, споделя режисьорката.
На 26 март , когато ще бъде идващото зрелище на „ Паяци “ в Топлоцентрала, ще участват и част от лишените от независимост, чиито истории са включени в спектакъла.
Често работата на студио „ Vox Populi “ провокира вниманието на организации и деятели, които се ангажират с идеята на показаните обществени групи. През годините те са организирали акции за събиране на средства и храна за хората без дом и са предложили работа на част от бежанците, включени в „ Мир вам “.
Освен театъра, друга огромна обич в живота на Неда е кулинарното изкуство .
„ Също както групирам истории на хора, се стремя да подготвям храна, която има своя история “, споделя тя. Готвенето отразява отношението ѝ към екологията и устойчивия метод на живот, към локалните сезонни артикули.
„ Това за мен е обвързвано с театъра, тъй като изкуството, което ме интересува, е изкуство на историята, на устойчивостта. Моят живот във и отвън изкуството е едно непрестанно търсене на истории и практики, които са по-хуманни, екологични и правилни на човешката природа. “
Едва 12-годишна, Неда Соколовска попада на томовете на Шекспир и се влюбва в театъра. „ Живеех в къща с огромна библиотека и тъй като нямах братя и сестри, прекарвах доста време със себе си и с книгите “, споделя тя пред Свободна Европа.
„ Това беше моментът, в който разбрах, че трагичната литература разсънва въображението ми. Тя ме кара освен да се придвижвам в различен свят, само че и да бъда участник в неговите истории. “
Ранната връзка на Неда с театъра се оказва трайна. След срещата си с Шекспир тя даже за момент не се разколебава, че е разкрила верния път за себе си.
Затова след гимназията приключва актьорско майсторство в НАТФИЗ , а след това отпътува за Финландия , където учи постановка. Средата там разрешава на Неда да следва личните си креативен търсения, вместо да се стреми да откри мястото си в нечия непозната хармония.
„ Тази независимост ме подтикна да се ориентирам към документалния спектакъл, който черпи ентусиазъм от действителността и нейните проблеми. Той е и политически, и обществен спектакъл, тъй като визира обществото и явленията в него “, споделя тя.
Обратно в България, през 2012 година Неда основава, което слага началото на театралния род вербатим у нас. Вербатим театърът е основан на документални изявленията, които екипът на студиото организира при подготовката на своите спектакли.
„ Аз съм от хората, които имат доста огромно любознание към живота и света към тях. Обичам да следя хората, вълнува ме всичко за тях - жестовете, реакциите, ежедневните истории “, споделя Неда. Именно от това нейно любознание потегля персоналното ѝ проучване на театъра като пространство, в което настоящи лица са същинските хора, а не трагичните персонажи.
По натурален път търсенето на режисьорката се насочва към невидимите маргинализирани групи, към които любознанието е най-силно. За тях съгласно Неда обществото знае прекомерно малко и има прекомерно ниска степен на сензитивност.
Такава е групата на хората без дом , на които е отдаден един от първите спектакли на „ Vox Populi “. Преживяванията на бежанците са въплътени в представлението „ Мир вам “, а тези на „ рециклиращите хора “ , чието прехранване е събирането на вторични първични материали, намират израз в спектакъла „ Което остава “.
Досега Неда се е занимавала и с тематиката за майчинството, работила е с групите на хората с опорно-двигателни проблеми и на китайската общественост в България.
Така в един миг се стига до интереса ѝ към хората, лишени от независимост . В най-новия си театър „ Паяци “ Неда и екипът ѝ показват десетки истории на хора от Централния софийски затвор, които са събрали през лятото на предходната година.
„ Това е група, към която обществото ни има изключително отрицателна настройка. Исках да беседвам с лишените от независимост и да освободя техните персонални истории, с цел да ги предам на феновете “, споделя Неда. С това тя се надява да събори стандартите и предразсъдъците и да насърчи емпатията у хората.
„ Като споделям емпатия - това е главната тяга на театъра, който върша и който обичам. Това е спектакъл, който съумява да те сложи в ситуацията на някой различен човек и да те накара да погледнеш със съчувствие и любов към другия. “
Спектакълът „ Паяци “ е първата част от трилогия, която по-нататък ще обърне внимание на други две стигматизирани групи - секс работничките и представителите на монашеството в България. Предстоящите представления ще се споделят „ Нощни пеперуди “ и „ Божи кравички “ .
„ Да разполагаш с такива разтърсващи човешки истории е доста огромна отговорност. Ти заставаш в обувките на същински човек, а не на утопичен персонаж, на който би трябвало да дадеш плът и кръв. Този човек го има, той е тук “, споделя режисьорката.
На 26 март , когато ще бъде идващото зрелище на „ Паяци “ в Топлоцентрала, ще участват и част от лишените от независимост, чиито истории са включени в спектакъла.
Често работата на студио „ Vox Populi “ провокира вниманието на организации и деятели, които се ангажират с идеята на показаните обществени групи. През годините те са организирали акции за събиране на средства и храна за хората без дом и са предложили работа на част от бежанците, включени в „ Мир вам “.
Освен театъра, друга огромна обич в живота на Неда е кулинарното изкуство .
„ Също както групирам истории на хора, се стремя да подготвям храна, която има своя история “, споделя тя. Готвенето отразява отношението ѝ към екологията и устойчивия метод на живот, към локалните сезонни артикули.
„ Това за мен е обвързвано с театъра, тъй като изкуството, което ме интересува, е изкуство на историята, на устойчивостта. Моят живот във и отвън изкуството е едно непрестанно търсене на истории и практики, които са по-хуманни, екологични и правилни на човешката природа. “
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ