Футболният поет
За него е казано и изписано всичко. Истински щастливци са тези, които са имали опцията да следят онлайн виртуоза на футболния терен - Димитър Якимов. Днес Митата, както всички го назовават, навършва 83 година. Достолепна възраст.
Все още ядосан на публицистите Митата Якимов страни от медийни изяви, избира тихичко да върви на стадиона и да гледа своя обичан ЦСКА, с който се разделиха прекомерно рано. Но такива бяха нещата в тези години. 30 години не приказва пред медиите, тъй като е афектиран на избрани публицисти, тъй като не го избират нито един път за футболист на годината.
Якимов притежаваше зашеметяваща техника с удивителен надзор на топката, брилянтен дрибъл и прецизни до съвършенство пасове.
Затова и през днешния ден неговите фенове подвигат гръмки тостове и насочат благопожелания към поета на българския футбол.
Футболът несъмнено най-вече му върви. Училището и браковете – зле. Те не му вървят. На даскало върви с футболните обувки. В учебното заведение се среща с починалия Иван Славков - Батето, който е в друга паралелка.
Момчето, родено през 1941-а и израснало в софийския квартал " Коньовица ", става европейски първенец с юношите на България през 1959 година. Преди това други български юноши не го бяха правили това. Младежкият ни тим да е на край - огромен триумф. Това е и годината на неговия дебют в " А " група - с екипа на Септември в среща с Миньор Перник. Със септемврийци печели Купата на Съветската войска - тогава със статут на национална купа.
Следва и най-успешният интервал в клубната кариера на Якимов - повече от десетилетие пази цветовете на ЦДНА, а по-късно и ЦСКА " Септемврийско знаме ", като с " армейците " е седемкратен първенец на България, четири пъти печели Купата на Съветската войска.
Не е очаквал, че ЦСКА ще го предложения. Годината е 1960-а, октомври месец. Подписва заповед – доброволец в ЦСКА.
Голмайстор на " А " група през 1971 година с 26 попадения.
" Ако не бях отишъл в ЦСКА, нямаше да бъда Митата, признава самият Якимов. - Станах голмайстор на България и за премия ме изгониха от ЦСКА ".
" До 1962-а карах там казармата. И се срещнах с доста велики футболисти, които преди този момент играеха по Европа, в чужбина. Няма да загатвам всички. Само едно име ще кажа. Лека му пръст на Гацо Панайотов. От него младите сме се учили. Той ни учеше, че топката не се стопира, а се поема... че се подава напред, а не в краката. Специално на мен ми споделяше, че по-трудно е да изработиш обстановката, в сравнение с да вкараш гол. Това ми беше огромна неточност. Само подавах, не осъществих ", споделя с горест именитият ни футболист.
" Изключено беше да отида в Левски. Като дете бях от Левски. Вуйчо ми ме водеше на мачовете на им. След това отидох боец и просто трябваше да стана от ЦСКА ", признава той.
Георги Соколов - Соколето, който е една от именитите фигури на " сините ", споделя, че не е имало случай да не уцели вратата.
" Моята цел не беше реализирането на головете. Спазвах напътствията на Гацо Панайотов. 1971-а година обаче към този момент ми писна от тази негова повеля и взех решение да стартира да въвеждам. С 26 гола станах голмайстор... имаше и 5-6 дузпи, които съзнателно не ги осъществих. " Бронзовата обувка " беше с 27 или 28 гола, " сребърната " с 30 и няколко. Можеше някоя от обувките и аз да сграбчи, само че по този начин стана просто. Няколко гола не ми доближиха ", споделя още Митата.
" И в последна сметка получих доста трагична премия. Станах голмайстор в България и ме изгониха от ЦСКА. Това беше премията! Казаха ми, че няма какво да се чака повече от мен, бях на 30 години. Мисля, че това е абсурд – да станеш голмайстор на страната и на идната година да не може да играеш. И отидох в Сливен ", споделя още Якимов.
Митата е и една от най-ярките фигури в историята на българския народен отбор. Реализира победното попадение в мача с Франция през 1961 година, осигурявайки на тима първо присъединяване на международни финали - на Мондиал`62 в Чили.
С главен принос за успеха над Белгия през декември 1965 година, отворила ни вратите към международното състезание в Англия през 1966 година. На Острова приковава вниманието на международната футболна общност, отчайвайки не различен, а популярния бразилец Гаринча със спиращ дъха дрибъл. Участва и на Мондиал`70 в Мексико.
Единственият българин притежател на " Златната топка " - Христо Стоичков, разкрива, че в детските си години получава най-голямо ентусиазъм точно от магьосника с топка в краката - Митата Якимов.
Все още ядосан на публицистите Митата Якимов страни от медийни изяви, избира тихичко да върви на стадиона и да гледа своя обичан ЦСКА, с който се разделиха прекомерно рано. Но такива бяха нещата в тези години. 30 години не приказва пред медиите, тъй като е афектиран на избрани публицисти, тъй като не го избират нито един път за футболист на годината.
Якимов притежаваше зашеметяваща техника с удивителен надзор на топката, брилянтен дрибъл и прецизни до съвършенство пасове.
Затова и през днешния ден неговите фенове подвигат гръмки тостове и насочат благопожелания към поета на българския футбол.
Футболът несъмнено най-вече му върви. Училището и браковете – зле. Те не му вървят. На даскало върви с футболните обувки. В учебното заведение се среща с починалия Иван Славков - Батето, който е в друга паралелка.
Момчето, родено през 1941-а и израснало в софийския квартал " Коньовица ", става европейски първенец с юношите на България през 1959 година. Преди това други български юноши не го бяха правили това. Младежкият ни тим да е на край - огромен триумф. Това е и годината на неговия дебют в " А " група - с екипа на Септември в среща с Миньор Перник. Със септемврийци печели Купата на Съветската войска - тогава със статут на национална купа.
Следва и най-успешният интервал в клубната кариера на Якимов - повече от десетилетие пази цветовете на ЦДНА, а по-късно и ЦСКА " Септемврийско знаме ", като с " армейците " е седемкратен първенец на България, четири пъти печели Купата на Съветската войска.
Не е очаквал, че ЦСКА ще го предложения. Годината е 1960-а, октомври месец. Подписва заповед – доброволец в ЦСКА.
Голмайстор на " А " група през 1971 година с 26 попадения.
" Ако не бях отишъл в ЦСКА, нямаше да бъда Митата, признава самият Якимов. - Станах голмайстор на България и за премия ме изгониха от ЦСКА ".
" До 1962-а карах там казармата. И се срещнах с доста велики футболисти, които преди този момент играеха по Европа, в чужбина. Няма да загатвам всички. Само едно име ще кажа. Лека му пръст на Гацо Панайотов. От него младите сме се учили. Той ни учеше, че топката не се стопира, а се поема... че се подава напред, а не в краката. Специално на мен ми споделяше, че по-трудно е да изработиш обстановката, в сравнение с да вкараш гол. Това ми беше огромна неточност. Само подавах, не осъществих ", споделя с горест именитият ни футболист.
" Изключено беше да отида в Левски. Като дете бях от Левски. Вуйчо ми ме водеше на мачовете на им. След това отидох боец и просто трябваше да стана от ЦСКА ", признава той.
Георги Соколов - Соколето, който е една от именитите фигури на " сините ", споделя, че не е имало случай да не уцели вратата.
" Моята цел не беше реализирането на головете. Спазвах напътствията на Гацо Панайотов. 1971-а година обаче към този момент ми писна от тази негова повеля и взех решение да стартира да въвеждам. С 26 гола станах голмайстор... имаше и 5-6 дузпи, които съзнателно не ги осъществих. " Бронзовата обувка " беше с 27 или 28 гола, " сребърната " с 30 и няколко. Можеше някоя от обувките и аз да сграбчи, само че по този начин стана просто. Няколко гола не ми доближиха ", споделя още Митата.
" И в последна сметка получих доста трагична премия. Станах голмайстор в България и ме изгониха от ЦСКА. Това беше премията! Казаха ми, че няма какво да се чака повече от мен, бях на 30 години. Мисля, че това е абсурд – да станеш голмайстор на страната и на идната година да не може да играеш. И отидох в Сливен ", споделя още Якимов.
Митата е и една от най-ярките фигури в историята на българския народен отбор. Реализира победното попадение в мача с Франция през 1961 година, осигурявайки на тима първо присъединяване на международни финали - на Мондиал`62 в Чили.
С главен принос за успеха над Белгия през декември 1965 година, отворила ни вратите към международното състезание в Англия през 1966 година. На Острова приковава вниманието на международната футболна общност, отчайвайки не различен, а популярния бразилец Гаринча със спиращ дъха дрибъл. Участва и на Мондиал`70 в Мексико.
Единственият българин притежател на " Златната топка " - Христо Стоичков, разкрива, че в детските си години получава най-голямо ентусиазъм точно от магьосника с топка в краката - Митата Якимов.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ