Науката и културата - проскубаните пера в Бюджет 2026
За просвета и просвета у нас се приказва най-вече на Деня на будителите, по-късно тематиката внезапно заглъхва. Тези сфери обичайно остават в периферията на политическите цели.
Проектобюджетът за 2026 година единствено затвърждава чувството, че ръководещите не престават да гледат на тях като на разноски, които елементарно могат да бъдат подценени. Все се появяват по-спешни пера и в никакъв случай не им идва редът.
Министърът на културата Мариан Бачев показа като триумф обстоятелството, че делът за просвета остава 0.5% от общия бюджет, а средствата номинално се усилват с над 33 млн. евро. „ Историческият първи евробюджет “ съгласно него постанова дисциплинираност и нерешителност. Зад този оптимистичен звук обаче прозира друга действителност, а точно, че процентът е същия, а потребностите са нарастнали.
Номиналното нарастване звучи повече като утешителна фраза, в сравнение с като доказателство за промяна. В очите на креативните общности уверенията за „ непоклатимост “ към този момент не впечатляват никого, а се възприемат като политическа формула за оправдаване на застоя.
Съюзът на артистите в България реагира остро и дефинира проектобюджета като несъответстващ и непрогледен. За организацията обещаните по-високи суми са следващата счетоводна маневра, наречена „ нарастване “. Реалният растеж на процедура е нулев.
Според сектора зад тези пари стои надълбоко чувство за систематична рецесия, финансово задъхващи се институции, старомодни механизми за финансиране, липса на тактика и съвсем цялостно изгубване на обществения спор за културата.
Федерация „ Култура “ към КТ „ Подкрепа “ също насочи рецензии към бюджета. Обещаното нарастване от 5% на заплатите в бранша беше несъмнено като алегорично, тъй като там „ заплатите сами по себе си са алегорични “.
В музеите междинната заплата е към 1700 лв., което значи, че чистата сума, която получават е 1310 лева, а в библиотеките е още по-ниска. Работниците с десетилетия стаж получават суми, които едвам покриват главните им разноски за живот.
Според федерацията настояването им заплатата в бранша да не пада под 3000 лева е по-скоро опит да се доближи най-малък предел на професионално достолепие, в сравнение с опит за непремерен напън.
На този декор науката наподобява по-добре финансирана, най-малко на пръв взор. Разчетените средства за научни действия през 2026 година възлизат на 557 милиона евро, което е 0.46% от Брутният вътрешен продукт при 0,4% година по-рано. Предвижда се нарастване на средствата за Българска академия на науките и Селскостопанската академия, както и по-високи докторантски стипендии и по-добро възнаграждение за младите учени.
На хартия всичко наподобява като придвижване напред. Но зад числата има друга история. Зам.-председателят на „ Продължаваме промяната “ Николай Денков акцентира, че бюджетът в действителност е понижен с към 10 млн. лв. по отношение на 2025-та и то за едни от най-важните научни стратегии, в това число за проучване на Антарктида, за българистика, за присъединяване в интернационалните научни организации като ЦЕРН, състезанията на Фонд „ Научни проучвания “ и доста други.
За Денков това не е просто счетоводно понижение, а политически сигнал, който се вписва в наклонността образованието, науката и културата да се слагат в положение на продължителен дефицит. Академикът даже сложи политическа диагноза, че орязването на сериозните сфери може да се трансформира в инструмент за ръководство посредством беднотия и боязън. Думите му отразяват действителна паника, че няма изгледи скоро знанието и сериозното мислене да станат част от държавните цели.
Творците, учените и част от опозицията виждат в новия бюджет отвод от развиване, стратегическо късогледство и даже евентуален източник на обществено напрежение.
Критиките към бюджета обаче не се лимитират единствено до културата и науката.
Опозиционни депутати настояват, че план-сметката е неизпълнима и че ще натовари страната с нов дълг от към 60 млн. лева дневно. Повишаването на налозите за пръв път от 2008 година и мощните секторни неравновесия – едни от тях са свръхфинансирани, дрги недофинансирани, могат да доведат до обществена радикализация. Усещането, че бюджетът се „ постанова “, а не се разисква, в допълнение подхранва публичното неодобрение.
Финансовият министър Теменужка Петкова показа бюджета в телевизионно изявление на 23 ноември като опит да се постави ред след четири години на политическо безвремие и популизъм. За нея рестриктивните мерки са неизбежни последствия от хаоса в обществения бранш.
Така Бюджет 2026 се оказва раздран сред два описа. Управляващите го разказват като рационален и постоянен, а също и като рамка, наложена от „ действителностите “. А за критиците той е неуспех и в ущърб за жителите и бизнеса.
При тези конфликти остава чувството, че точно сферите, които имат максимален капацитет да издърпат обществото напред – културата, образованието и науката, още веднъж се оказват в края на опашката. Властта в нашата страна продължава да отделя за тях алегорични проценти, надалеч от европейските стандарти, които постоянно доближават 1% от Брутният вътрешен продукт за просвета и към 2% за научни проучвания.
България отделя за просвета към 0.5% от бюджета и под 0.5% от Брутният вътрешен продукт за научни проучвания. Това не е просто статистическо съпоставяне, а индикатор по какъв начин страната гледа на личното си бъдеще. Страните, които влагат в интелекта, нововъведенията и духовността, постоянно са по-богатите и по-успешни. Онези, които ги преглеждат като разноски, в действителност режат от личното си развиване.
Въпросът, който остава, е елементарен, само че задава посоката на цели десетилетия напред: каква страна желае да бъде България – такава, която влага в интелекта си, или която непрекъснато кърпи дупки и нагажда целите си по отношение на времето до идващите избори?
