Арийците и мистериозната гибел на Мохенджо-Даро
За народа на арийците има толкоз доста клюки, митове и спекулации, че някои към този момент са склонни да ги считат за измислени, а всички данни за тяхното минало – за исторически фалшификации.
Историците и лингвистите не обичат да употребяват думата „ арийци “ заради използването й от нацистката агитация през ХХ-ти век – и я заменят с „ арии “. Но самите арийци нямат никаква виновност за действията на Третия райх.
Анализите на митологията в античните индийски „ Веди “, както и на „ Авеста “ – свещената книга на античните иранци, демонстрират изненадващи неща. В тези книги са отразени геофизическите действителности на регионите към Северния полярен кръг. По-специално, дълга зима – съгласно „ Авеста “ 10 месеца в годината, постоянно заледяване и размразяване на водите. Но най-важното: полярната нощ и дългият полярен здрач. Отгласи от тези показа се съдържат в митовете на всички индоевропейски нации.
Поради тези особености много историци са на мнение, че прародината на античните арийци се е намирала покрай Северния полюс в столетия, когато на Земята е господствал по-топъл климат. Застудяването предиздвикало арийците да тръгнат на юг. Така почнало преселението на индоевропейската общественост и нейното раздробяване. Религиозните вярвания на арийците в действителност отразяват реалиите на живота в северните региони на Евразия.
Преди 4 хиляди години арийските племена, които живеели в степите на Урал и при Черно море, а преди този момент – в по-северни региони, почнали преселение на юг. Първо в Иран, след това в Индия. Тогава Индия била обитаема от тъмнокожи племена, предшественици на днешните дравиди. Арийците били типични представители на европейската раса, с бяла кожа и руса коса.
Нахлуването на арийците в Индия не било еднократно деяние, а развой, който траял стотици години. Този интервал в историята на Индия се назовава арийски или ведически. Именно в тази ера са основани едни от най-великите монументи на индийската и международна просвета – поетичните епоси „ Махабхарата “ и „ Рамаяна “. Точно тогава индийското общество стартира да се разделя на касти (варни): шудри (най-бедните), вайши (търговци и земеделци), кшатрии (воини и владетели) и брахманите (жреци и наставници) – традиция, която ненапълно е непокътната в Индия и до ден-днешен.
Арийците нахлували в Индустан с огън и меч, преодолявайки съпротивата на локалните племена. Южна Индия по този начин и не съумели да завладеят.
Основата на арийската стопанска система било селското стопанство. Те били умели воини, които постоянно воювали с други арийски и дравидски племена, които по това време населявали Северна Индия. Имали модерни за онази ера оръжия, в това число колесници. Строели замъци, чиито остатъци са оживели до през днешния ден. Постепенно те прогонили тъмнокожите дравиди в южната част на днешна Индия. Към 1500 година прочие Хр. в Северна Индия към този момент имало 16 арийски царства.
Във Ведите има разкази за някои загадъчни мостри оръжия, с които се сражавали „ боговете “ на арийците. Например, „ вимани “ – летящи машини, които развивали огромна скорост във въздуха. Или ужасното оръжие на бога Индра, чието деяние припомня атомна бомбардировка. След неговата приложимост оживелите трябвало да побързат да се измият; тъкмо както упражняват днешните военни за понижаване действието на радиоактивния прахуляк. Може да сметнем такива описания за фикция, в случай че не са разкопките в Мохенджо-Даро (на езика синдхи – „ Хълмът на мъртвите “).
Мохенджо-Даро. Уикипедия.
Археолозите не могат да уточнят по какъв начин, в действителност, се е наричал този град. Само едно нещо е несъмнено: това е един от най-великите градове на древността. И от най-загадъчните – бил погубен преди към 3700 години, тъкмо по времето на нахлуването на арийците, при невероятни и неизяснени условия.
Подобни антични мегаполиси рядко изчезвали ненадейно – техният крах продължавал с епохи. А в Мохенджоо-Даро всичко сочи, че злополуката връхлетяла ненадейно, съвсем незабавно. В една от къщите са открити скелетите на тринадесет мъже, дами и едно дете. Техните остатъци носят признаци на неочаквана гибел. Но те не били ограбени – някои към момента са с гривни, пръстени, колиета. В целия град археолозите се сблъсквали със сходни групи от скелети, които свидетелстват, че преди гибелта си хората вървели умерено по улиците и починали ненадейно. Силата на злополуката била такава, че довела до мигновеното и цялостно заличаване на целия град. Почти по едно и също време с Мохенджо-Даро починали и намиращи се наоколо огромни градове.
Някои учени, изследвали руините, откриват, че преди към 3700 години на върха на хълма, към който е издигнат Мохенджо-Даро, избухнала детонация с голяма мощ, сходна на въздействието на атомна бомба. Схемата на разрушените здания ясно обрисува един епицентър, към който са пометени всички сгради. С отдалечаването от епицентъра разрушенията отслабват съвсем до нула.
Археолозите открили, че диаметърът на епицентъра на детонацията бил към 50 метра. На това място всичко е кристализирало и разтопено, всички архитектурни структури са изтрити от лицето на земята. Тухлите и камъните са стопени единствено от една страна, което демонстрира посоката на детонацията. Древният град е опустошен от 3 мощни ударни талази, разпростряли се на километър и половина от епицентъра на детонацията. В регион с радиус над 400 метра са разпръснати части глина, керамика и някои минерали, които са разтопени. Там не са открити скелети, евентуално заради мигновеното им изпаряване.
По улиците на града имало доста черни камъни. Изяснило се, че това са части от керамични съдове, разтопени при температура 1400-1600 градуса, а след това втвърдени. И до ден-днешен няма общоприето мнение за аргументите на гибелта на Мохенджо-Даро.
А самите арийци се преселвали освен в Индия, само че и към Европа. Затова през днешния ден европейските езици се назовават „ индоевропейски “. Всъщност, това са нашите предшественици – по тази причина не би трябвало да позволяваме обсебването им от разнообразни идеологии, а да изучваме с интерес и обич историята им; нали това е част от нашата лична история!
