За начало на Реконкистата се смятат успешните военни действия на

За начало на Реконкистата се считат сполучливите военни дейности на вестготския крал на планинската страна Астурия –   Пелайо, чиято войска през 718 година съумяла да спре напредването на мюсюлманите в борбата при Ковадонга.

Така почнала Реконкистата (Отвоюването). Тя траяла 774 години и представлявала непрекъснати войни на християните против мюсюлманските завоеватели, които преди този момент единствено за 2 години – от 711 до 713 година, съумели да завладяват съвсем целия Иберийски полуостров с дейната помощ на локалната антихристянска диаспора. Завоюването на полуострова от страна на мюсюлманите се съпровождало с всеобщи кланета и свиреп жестокости по отношение на християните. Ето какво написа арабският летописец от ІХ-ти век Тарик ибн-Нагиб за дейностите на един от мюсюлманските военачалници при завладяването на Кордова: „ Накрая Могит принудил християните, които се били затворили в църквата, да се предадат, след което им отрязал главите “.

В хода на Реконкистата християнските крале от северните области на полуострова със съдействието на прилежащите владетели от Западна Европа последователно ту си възвръщали заграбените от мюсюлманите територии, ту още веднъж ги губели под натиска на нашествениците.

Силна християнска опора в Пиренеите станала Испанската марка – военно погранично притежание, формирано от основателя на Франкската империя Карл Велики в края на VІІІ-ми и началото на ІХ-ти век. Към ХІ-ти век Испанската марка се разделила на три графства: Арагон, Барселона (Каталония) и Навара. По-късно Навара, която включвала земята на баските и региона Гарсия, била провъзгласена за кралство, а графствата Арагон и Барселона се слели в кралство Арагон.

Към началото на XI-ти век целият север на Иберийския полуостров бил ангажиран от християнски кралства, които понякога ту се сливали, ту още веднъж се разпадали. За тяхно благополучие, имало едно нещо, което непрекъснато ги държало дружно, без значение от политическите премеждия – християнската вяра. Те съумели да проведат сполучлива атака против мюсюлманските емирства, които се намирали на юг. Но скоро властта в мюсюлманската част на полуострова била взета от династията на Алморавидите, които пристигнали от Северна Африка и присъединили в своята страна всички земи под мюсюлмански надзор. Алморавидите съумели да спрат християнската атака и да си възвърнат част от пиренейските територии. Те били наследени от династията на Алмохадите, чийто халиф Якуб ал Мансур подхванал масирано нахлуване и през 1195 година стигнал чак до Мадрид. Но преди този момент, през 1190 година арабската войска претърпява съкрушително проваляне при обсадата на замъка Томар от португалските рицари-тамплиери, предвождани от дон Гуалдин Пайш. След тази победа християните в Португалия почнали систематична атака и през 1249 завладяли последната ислямска цитадела там – Фару. С това Реконкистата в Португалия завършила.

Въобще, от XII-ти век нататък мюсюлманите търпели непрекъснати провали от християнските кралства. През 1236 година кралят на Кастилия Фернандо III съумял да превземе ислямската столица Кордова.

До края на XIII-ти век вследствие на християнската атака, основно от страна на Кастилия и Арагон, на Иберийския полуостров останала единствено една мюсюлманска  държава – емиратът Гранада. Мюсюлманите всеобщо бягали там и в Северна Африка.

Поради непрекъснатите войни в отбрана на християнството, цялата държавна идеология на пиренейските кралства била издигната върху възобновяване на християнската цивилизация. Само в Рим духовенството играело по-важна роля в публичния живот, в сравнение с в християнската част на Иберийския полуостров. Арабите, които оставали в завладените от християните земи, трябвало да одобряват християнството – в противоположен случай за всички било ясно, че в случай че запазят исляма като своя вяра, ще съставляват непрекъсната вътрешна заплаха за младите християнски кралства.

Самите християнски страни се борели от време на време между тях. Така, да вземем за пример, през XIV век. Кастилия неведнъж воювала с набиращата мощ в западната част на полуострова Португалия – тази битка завършила през 1385 година с борбата при Алжубарота, където португалците, благодарение на фамозните британски стрелци с лък, изпратени им от Британия, съвсем унищожили кастилската войска.

През 1469 година владетелите на най-големите кралства на Иберийския полуостров – Фернандо Арагонски и Изабел Кастилска, сключили брак, който съединили двете страни в едно огромно кралство. То било наречено със остарялото латинско име на полуострова – Испания.

До края на столетието и останалите по-малки християнски владения на полуострова се обединили под испанската корона, като се изключи Португалия. Навара също била присъединена през 1512 година

Фернандо и Изабел към този момент си извадили поука от горчивите уроци на историята – когато вътрешните антихристиански диаспори разрушили остарялото християнско кралство на вестготите и по-късно интензивно помагали на мюсюлманите. Те предложили на антихристияните или да одобряват християнството, или да изоставен земите им. За това време това било прекомерно хуманно решение – като имаме поради тогавашната процедура на заличаване или подчиняване на християнското население в завладяваните от мюсюлманите земи. През 1492 година било неразрешено в Испания да живеят хора с антихристиянски религиозни убеждения. Същата година на Иберийския полуостров, под натиска на испанските войски, водени от Родриго Понсе де Леон, паднал последният мюсюлмански анклав – емирството Гранада. Реконкистата приключила.

През същата 1492 година, Христофор Колумб, финансиран от Фернандо и Изабел, прекосил Атлантическия океан и разкрил Америка. Неговата експедиция отворила пътя на Запад, където се устремили многочислени испански колонисти, измежду тях и фамозните завоеватели.

Така почнал мощният напредък на Испания, която за избран интервал от време се трансформирала в най-силната европейска страна.