Комплексна експертиза доказва: Документи менте
За момента няма данни прокуратурата да е открила създателите на закононарушението, нито да са снети пояснения от одиозния някогашен правосъден министър, останал с прозвището „ Пинокио ”.
Влизането в Министерството на правораздаването на спечелилия прозвището „ Пинокио ” поради многочислените изказани лъжи „ деен герой ” за промени бе съпроводено от три скорострелни абсурда, които бяха ясна индикация за неправилния избор на тогавашния президент Росен Плевнелиев при образуването на служебния кабинет „ Близнашки ”. Първо се оказа, че Христо Иванов е с отнети права на юрист. После се разбра, че има проблем с финансовите доклади на ръководения от него доникъде на 2014 година Български институт за правни начинания. А единствено пет дни откакто стана министър, реформаторът бе засечен на Летище „ София ”, до момента в който се отправяше на лятна почивка.
Мандатът на Иванов мина през поредност от кавги, по-голямата част от които бяха свързани с невиждани офанзиви на представители на изпълнителната власт към магистратурата. Дни преди да се навършат две години от позорното абдикиране на провалилия се „ деен герой ”, мимикрирал в партиен водач, където още веднъж се провали, ще представим още обстоятелства за вредите, нанесени на престижа на институциите от злощастния Христо Иванов-Пинокио.
През май 2015 година прокуратурата бе сезирана от гражданска организация, като в сигнала се сочеше, че министърът на правораздаването, който по Конституция е „ страж на държавния щемпел ”, е позволил подправянето на документи. Ставаше въпрос за министерска заповед за преустановяване на служебно правно отношение и за възлагане на пълномощия на чиновници от администрация на министерството за осъществяване на финансови разплащания. Докато бе министър, Иванов игнорираше обвиняванията, че подписът на индивида, който преподписва указите на президента преди да бъдат обнародвани в Държавен вестник, е подправен. Като провален политик по-рано тази година, Иванов се опита да нападна прокуратурата, като я упрекна, че го проверява поради политическите му позиции. Още тогава от държавното обвиняване прецизираха, че проверяват не него, а този, който е изготвил, подписал и подпечатал подправени документи и по какъв начин те са попаднали в документооборота на Министерството на правораздаването.
Поръчковите уеб сайтове, вестници и малките екрани на кукловодите на Христо Иванов прикриха, обаче, значителния факт, който бе открит при инспекцията на прокуратурата. А точно – подправяне на министерския автограф, т.е. подправени подписи на Христо Иванов – има! При това, на най-малко два документа, които са били обект на проучването – Заповед ЧР-01-482/29.12.2014 на Министерство на правосъдието и Заповед ЧР-01-91/11.03.2015 на Министерство на правосъдието.
Дали те са единствените фалшифицирани документи, това би трябвало да откри друга инспекция, само че е видно, че фабрикуваните заповеди са направени в разнообразни интервали от време, сред които има цели четири месеца разстояние. И още нещо, фалшифицирани са били подписите и на още 6 чиновници на правосъдното министерство – основен секретар, шеф на дирекция, началници на отдели, основен юрист, старши специалист. В същото време, обаче, тези заповеди са подпечатани от истинския щемпел на министерството на правораздаването.
Изброените дотук обстоятелства, разумно, водят до следните хипотези:
1. Като министър Христо Иванов е позволил други чиновници на политическия му кабинет да се подписват от негово име и от името на други чиновници на ведомството, като по-късно са полагали истинския щемпел на Министерство на правосъдието (много вероятно).
2. Служители на политическия кабинет на министъра на правораздаването са фалшифицирали подписа му и тези на останалите висши чиновници на администрацията на Министерство на правосъдието, като това е ставало без знанието на „ подписалите ”, а по-късно е поставян и истинският щемпел на институцията (малко вероятно).
3. Документи на Министерството на правораздаването са били изготвяни отвън институцията от неустановени лица, които са фалшифицирали подписите както на министъра, по този начин и на работещи в институцията чиновници, а по-късно – лице с достъп до истинския щемпел на Министерство на правосъдието е подпечатвало документите (много вероятно).
Която и от хипотезите да е точната, то по никакъв метод виновността на Христо Иванов не може да бъде смекчена, тъй като тук не става въпрос за подправяне само на неговия автограф, а на производство на подписите на висши чиновници на непрекъснатата администрация на ведомството, които заемат постовете си по силата на Закона за администрацията. Сам по себе си фактът, че като министър, със или без негово познание, Иванов е позволил от институцията да излизат публични документи с подправени подписи, освен това издадени в интервал от четири месеца сред тях, може да се преглежда като тотално непознаване на открития ред и тъпчене на разпоредбите за работа в държавните институции, а най-много и за тоталната липса на нужните качества, които едно лице би следвало да има, с цел да извършва управнически пълномощия.
Що се отнася до доказателства за подправянето на публични документи на Министерството на правораздаването в късия мандат на Христо Иванов комплексната експертиза е безапелационна:
“Подписите в графи „ Министър ” на показаните за проучване заповеди имат смесена транскрипция, състояща се от писмен знак „ Х ”, един ръбест или вълнообразен детайл и два примковидни елемента; същите са положени със приблизително обработени, огромни по мярка, десен надолнище свързани придвижвания.
При сравняване на тези подписи с образците от подписа на Христо Иванов се откриха разлики по общи /транскрипция, опит на обработеност/ и такива по-характерни частни признаци, като форма, направление и количество на движението; тип на свързването; релативно разположение на точките на начало, край и секване и други при изписване на началната, междинната и заключителната част на подписите.
Установените разлики са основни, самостоятелни и по размер задоволителни за извода, че подписите не са положени от Христо Иванов ”.
Същото е открито и за подписите на 6 чиновници на Министерство на правосъдието. Що се отнася до заключението на експертизата, тя е безапелационна: печатът върху документите с фабрикуваните подписи е истинският на правосъдното министерство.
За момента няма данни прокуратурата да е открила създателите на закононарушението, нито да са снети пояснения от одиозния някогашен правосъден министър, останал с прозвището „ Пинокио ”.
Припомняме тези обстоятелства, с цел да не забравяме нито за момент какви, в действителност, са кандидатите да седнат във въртящите се кресла на властта. В последните седмици няма ден, в който Христо Иванов да не се пробва още веднъж да натрапи себе си дали през пръкването на следващото генно-модифицирано политическо прокси, наречено „ Български манифест за Европа ”, дали през „ медиите ”-бухалки на подсъдими олигарси, които несполучливо се опитва да брани с всевъзможни „ дейни мероприятия ”, дали посредством познатите от битието му на „ непознат сътрудник ” похвати на заливане на европейски институции с доноси и компромати против политически съперници, освен това подправени като личния му автограф. И всичко това – с ясното схващане, че си позволил подправяне на публични документи на институцията, призвана да бъде мост сред изпълнителната и правосъдната власт, институцията, която съхранява държавния щемпел на Републиката.
Излиза, че чиновниците на същото това министерство с право са нарекли Христо Иванов – Пинокио, тъй като всичко, изказано и сторено от него, най-после се оказва фалшификат.
Очаквайте продължение…
Две изследвани заповеди на Министерство на правосъдието и двете с подправени подписи на Христо Иванов
Фалшивите подписи на Христо Иванов (горе) и мостри на истинския автограф на проваления някогашен правосъден министър (долу)
Влизането в Министерството на правораздаването на спечелилия прозвището „ Пинокио ” поради многочислените изказани лъжи „ деен герой ” за промени бе съпроводено от три скорострелни абсурда, които бяха ясна индикация за неправилния избор на тогавашния президент Росен Плевнелиев при образуването на служебния кабинет „ Близнашки ”. Първо се оказа, че Христо Иванов е с отнети права на юрист. После се разбра, че има проблем с финансовите доклади на ръководения от него доникъде на 2014 година Български институт за правни начинания. А единствено пет дни откакто стана министър, реформаторът бе засечен на Летище „ София ”, до момента в който се отправяше на лятна почивка.
Мандатът на Иванов мина през поредност от кавги, по-голямата част от които бяха свързани с невиждани офанзиви на представители на изпълнителната власт към магистратурата. Дни преди да се навършат две години от позорното абдикиране на провалилия се „ деен герой ”, мимикрирал в партиен водач, където още веднъж се провали, ще представим още обстоятелства за вредите, нанесени на престижа на институциите от злощастния Христо Иванов-Пинокио.
През май 2015 година прокуратурата бе сезирана от гражданска организация, като в сигнала се сочеше, че министърът на правораздаването, който по Конституция е „ страж на държавния щемпел ”, е позволил подправянето на документи. Ставаше въпрос за министерска заповед за преустановяване на служебно правно отношение и за възлагане на пълномощия на чиновници от администрация на министерството за осъществяване на финансови разплащания. Докато бе министър, Иванов игнорираше обвиняванията, че подписът на индивида, който преподписва указите на президента преди да бъдат обнародвани в Държавен вестник, е подправен. Като провален политик по-рано тази година, Иванов се опита да нападна прокуратурата, като я упрекна, че го проверява поради политическите му позиции. Още тогава от държавното обвиняване прецизираха, че проверяват не него, а този, който е изготвил, подписал и подпечатал подправени документи и по какъв начин те са попаднали в документооборота на Министерството на правораздаването.
Поръчковите уеб сайтове, вестници и малките екрани на кукловодите на Христо Иванов прикриха, обаче, значителния факт, който бе открит при инспекцията на прокуратурата. А точно – подправяне на министерския автограф, т.е. подправени подписи на Христо Иванов – има! При това, на най-малко два документа, които са били обект на проучването – Заповед ЧР-01-482/29.12.2014 на Министерство на правосъдието и Заповед ЧР-01-91/11.03.2015 на Министерство на правосъдието.
Дали те са единствените фалшифицирани документи, това би трябвало да откри друга инспекция, само че е видно, че фабрикуваните заповеди са направени в разнообразни интервали от време, сред които има цели четири месеца разстояние. И още нещо, фалшифицирани са били подписите и на още 6 чиновници на правосъдното министерство – основен секретар, шеф на дирекция, началници на отдели, основен юрист, старши специалист. В същото време, обаче, тези заповеди са подпечатани от истинския щемпел на министерството на правораздаването.
Изброените дотук обстоятелства, разумно, водят до следните хипотези:
1. Като министър Христо Иванов е позволил други чиновници на политическия му кабинет да се подписват от негово име и от името на други чиновници на ведомството, като по-късно са полагали истинския щемпел на Министерство на правосъдието (много вероятно).
2. Служители на политическия кабинет на министъра на правораздаването са фалшифицирали подписа му и тези на останалите висши чиновници на администрацията на Министерство на правосъдието, като това е ставало без знанието на „ подписалите ”, а по-късно е поставян и истинският щемпел на институцията (малко вероятно).
3. Документи на Министерството на правораздаването са били изготвяни отвън институцията от неустановени лица, които са фалшифицирали подписите както на министъра, по този начин и на работещи в институцията чиновници, а по-късно – лице с достъп до истинския щемпел на Министерство на правосъдието е подпечатвало документите (много вероятно).
Която и от хипотезите да е точната, то по никакъв метод виновността на Христо Иванов не може да бъде смекчена, тъй като тук не става въпрос за подправяне само на неговия автограф, а на производство на подписите на висши чиновници на непрекъснатата администрация на ведомството, които заемат постовете си по силата на Закона за администрацията. Сам по себе си фактът, че като министър, със или без негово познание, Иванов е позволил от институцията да излизат публични документи с подправени подписи, освен това издадени в интервал от четири месеца сред тях, може да се преглежда като тотално непознаване на открития ред и тъпчене на разпоредбите за работа в държавните институции, а най-много и за тоталната липса на нужните качества, които едно лице би следвало да има, с цел да извършва управнически пълномощия.
Що се отнася до доказателства за подправянето на публични документи на Министерството на правораздаването в късия мандат на Христо Иванов комплексната експертиза е безапелационна:
“Подписите в графи „ Министър ” на показаните за проучване заповеди имат смесена транскрипция, състояща се от писмен знак „ Х ”, един ръбест или вълнообразен детайл и два примковидни елемента; същите са положени със приблизително обработени, огромни по мярка, десен надолнище свързани придвижвания.
При сравняване на тези подписи с образците от подписа на Христо Иванов се откриха разлики по общи /транскрипция, опит на обработеност/ и такива по-характерни частни признаци, като форма, направление и количество на движението; тип на свързването; релативно разположение на точките на начало, край и секване и други при изписване на началната, междинната и заключителната част на подписите.
Установените разлики са основни, самостоятелни и по размер задоволителни за извода, че подписите не са положени от Христо Иванов ”.
Същото е открито и за подписите на 6 чиновници на Министерство на правосъдието. Що се отнася до заключението на експертизата, тя е безапелационна: печатът върху документите с фабрикуваните подписи е истинският на правосъдното министерство.
За момента няма данни прокуратурата да е открила създателите на закононарушението, нито да са снети пояснения от одиозния някогашен правосъден министър, останал с прозвището „ Пинокио ”.
Припомняме тези обстоятелства, с цел да не забравяме нито за момент какви, в действителност, са кандидатите да седнат във въртящите се кресла на властта. В последните седмици няма ден, в който Христо Иванов да не се пробва още веднъж да натрапи себе си дали през пръкването на следващото генно-модифицирано политическо прокси, наречено „ Български манифест за Европа ”, дали през „ медиите ”-бухалки на подсъдими олигарси, които несполучливо се опитва да брани с всевъзможни „ дейни мероприятия ”, дали посредством познатите от битието му на „ непознат сътрудник ” похвати на заливане на европейски институции с доноси и компромати против политически съперници, освен това подправени като личния му автограф. И всичко това – с ясното схващане, че си позволил подправяне на публични документи на институцията, призвана да бъде мост сред изпълнителната и правосъдната власт, институцията, която съхранява държавния щемпел на Републиката.
Излиза, че чиновниците на същото това министерство с право са нарекли Христо Иванов – Пинокио, тъй като всичко, изказано и сторено от него, най-после се оказва фалшификат.
Очаквайте продължение…
Две изследвани заповеди на Министерство на правосъдието и двете с подправени подписи на Христо Иванов
Фалшивите подписи на Христо Иванов (горе) и мостри на истинския автограф на проваления някогашен правосъден министър (долу)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ