Партийните дървояди проядоха и изборната администрация
За доста от проблемите в България са отговорни политическите партии. Нека незабавно уточним – не партиите изобщо, а днешните партии, в настоящия си тип и метод на действие. Те преобладават в недопустимо висока степен съвсем всички сфери на публичния живот, месят се на всички места, по предписание водени от някакъв себелюбив и погрешно свестен интерес. Именно главните парламентарно показани партии носят отговорността за банкрута на институцията на свободните и почтени избори, а без такива самата народна власт се трансформира в нонсенс.
Днес сме шокирани от немислимата рецесия към решаването на жалбите за оборване на изборните резултати, рецесия, основна роля в която още веднъж играят някои
партии и политици, употребяващи завладени от тях държавни структури.
Но не трябва да забравяме, че абсурдът към „ най-мърлявите “ избори (по думите на конституционалиста Пламен Киров) зрееше с години точно вследствие на цялостното отнемане на изборната администрация от партиите. Парламентарно показаните партии си присвоиха правото да дефинират квотите, постовете и състава на изборните комисии от горе до долу. И в случай че неуспехите на по-високите етажи на изборната администрация бяха по-скоро дразнещите, то резилът в основата на пирамидата (секционните комисии) закупи съдбовни измерения.
Всички по-нататъшни разправии и парадокси се дължат на първо място или на потвърдената цялостна некадърност на огромна част от секционните комисиида изпълнят не изключително комплицираните процедури, или на още по-фрапираща причина – съзнателно
манипулиране или подправяне на изборните резултати.
А последното е на практика невероятно без сговор за деяние или най-малко за безучастие на членовете на комисиите. Ако вземем по-щадящата диагноза – непросветеност, граничеща с неначетеност – няма по какъв начин да не отбележим възходящия от избори на избори дял на заменените в последния миг членове на комисии. Така огромна част от състава им е лишен от потенциала, създаван посредством образованията, даже да приемем, че изгодата от тях е минимална.
Нека повторим – членовете на секционните изборни комисии се сортират и оферират от парламентарно показаните партии и се назначават от висшестоящи комисии, също формирани на квотен партиен принцип. От това следва, че партиите носят отговорност за всички неволни и умишлени золуми, сътворени от низовата изборна администрация. В интерес на историческата истина,
ситуацията не постоянно е било по този начин плачевно.
Струва си да го напомним за тези, които не знаят или са не запомнили.
През първите години на прехода главните политически партии се радваха освен на доста по-широка електорална поддръжка, само че и на забележителна преданост от страна на своите членове и твърди симпатизанти, които интензивно се включваха в най-разнообразни действия, инициирани от партията. Това в цялостна степен се демонстрираше в броя на искащите да съставляват своята партия в изборните комисии. До 1997 година за нито една от по-големите партии не представляваше проблем да намерят добре готови и стимулирани хора за присъединяване в секционните и други комисии. Същевременно би трябвало да се има поради, че тогава заплащането бе алегорично. Разчиташе се на други подбуди, които правеха невъзможна самата мисъл за сговор сред, примерно, представителите на Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили за натъкмяване на изборните резултати. Поради това имаше доста искащи да правят тази работа и не бяха необичайност случаите, когато хората се сърдеха, че не са били препоръчани за членове на комисиите.
Нещо повече, самите партии проведоха съществено образование на своите представители в изборната администрация, което допълваше и надграждаше държавното образование. Партиите доста добре разбираха изгодата от информацията, която бяха способни да дават техните представители в секционните комисии – по отношение на изборната интензивност, хода на гласуването, осъществяваните нарушавания, минусите в организацията на изборите и така нататък Но последователно, с упадъка на партиите и
превръщането на политиката в договорка и бизнес,
недоверието и отвращението стартира да прониква и в партийните ядра.
Така се стигна до обстановка, в която и (относително) най-добре проведените партии започнаха да изпитват все по-големи компликации да наберат готови и стимулирани свои представители в секционните комисии. Идейните подбуди и партийната преданост отстъпиха пред материалните тласъци, които – би трябвало да признаем – към този момент не са за занемаряване, изключително за по-бедните пластове от популацията. Неуредиците в организацията на изборния развой и свадите с многочасовото висене за предаване на протоколите също отблъснаха една част от хората. Затова не е чудно, че секционните комисии се изпълниха с необучени, неопитни и общо взето безразлични членове, които си правят работата през просото. Като прибавим и удивителната толерантност на висшестоящите изборни комисии към възходящите нередности (често подбудена от партийната изгода), възходящият безпорядък докара до неизбежни провали.
Вината на политическите партии за разрушаването на изборната администрация има още едно значително измерение. От година на година
внасяните промени в изборното законодателство
ставаха все по-конюнктурни и недомислени. Някои бяха толкоз неуместни, че даваха съображение да подозираме тенденциозен бойкот на изборния пиедестал на демокрацията. Стигна се до безусловно ненормална обстановка – партиите престанаха да се интересуват от действителната връзка с гласоподавателите и да поставят старания за тяхното увещание, защото повярваха в максимата, че не е значимо какъв брой хора и по какъв начин гласоподават, а кой брои бюлетините и написа протокола.
В умозаключение, днешните парламентарни партии са изцяло неспособни да обезпечат обикновено действие на изборната администрация, даже да допуснем, че биха имали откровено стремежи да го създадат. Това постанова
система от ограничения, които да трансформират правилата и технологията
на гласуването и отчитането на резултатите. Една част от изборната администрация (на ниво централна, районни и общински комисии) би трябвало да включва особено назначени или командировани държавни чиновници, които да носят цялостна отговорност за качеството на своята работа. На равнището на секционните комисии би трябвало да останат единствено функционалностите по вярно осъществяване на гласуването, а броенето на бюлетините и отчитането на резултатите следва да бъде пренесено в районни преброителни центрове.
Целият развой би трябвало да бъде изработен оптимално транспарантен, като формите на надзор (най-вече видеонаблюдението) би трябвало да придобият действителна доказателствена стойност. Накрая, нужно е въвеждане на строги и праволинейно прилагани наказания за всеки опит за съзнателно манипулиране на същинския избор на народа.
Но остава един сложен въпрос – кой ще направи всичко това?
