Ето как се отразява канибализмът на човешкото тяло
За доста култури канибализмът е едно от най-тъмните табута. Отвъд обществената стигма обаче яденето на хора се характеризира с една странна (и забележителна) заплаха.
През 1961 година младият австралийски медицински откривател Майкъл Алпърс отпътува за Източните височини в Папуа Нова Гвинея, с цел да съчетае две от най-големите си пристрастености – медицината и приключението. Именно тук той стартира да изследва мистериозното положение, от което хората от племето форе, живеещо надълбоко в планините и практикуващо канибализъм, страдат.
„ Тялото се изяжда както от обич, по този начин и от гастрономическо естество “, написа Алпърс в един от своите медицински текстове, отдадени на форе.
Племето назовава това положение „ куру “. Всяка година то убива до 200 души от племето – постоянно при много странни условия. Началните признаци са трептене и некадърност за работа. Болният губи контрола върху телесните си функционалности, обзема го меланхолия, става прочувствено неустойчив и постоянно изпада в нервен смях. Когато новините за това заболяване доближават запада, медиите го назовават „ смеещата се гибел “.
Племето форе считало, че става дума за извънредно проклинание, само че Алпърс е желал да открие научно пояснение за протичащото се. Интересното в тази ситуация е, че наподобява положението не се причинявало от вирус, бактерия, гъби или паразит. Още по-странното е, че то сполетявало единствено дамите и децата.
Учените почнали да се чудят дали „ смеещата се гибел “ няма нещо общо с погребалния обред, присъщ за племето и включващ канибализъм. Тази процедура включвала единствено дамите и децата, които ядели мозъците, до момента в който мъжете – единствено плътта.
В изявление за списание Cosmos от април 2016 година Алпърс изяснява: „ Аргументът за канибализма (не употребявам повече този термин, само че по това време си служех с него) – беше в действителност неудържим. Всичко си пасваше. “
„ Защо единствено дамите и децата хващат това заболяване? Защото те са правили ритуала, а не мъжете. Това изяснява и за какво заболяването последователно изчезва при младите деца – тъй като австралийските патрулиращи служители на реда не разрешават канибализма. Човек би могъл да заключи също по този начин, че болестта не се предава отвесно от майка към дете. “
Микроскопичните „ дупчици “ са една от основните характерности на тъкани, наранени от прионите. Източник:
През 1966 година Алпърс и останалите учени доближават до заключението, че кури не се провокира от вирусна зараза, бактериално заболяване или генетични проблеми, а от един чудноват заразен сътрудник, наименуван прион. Това изобретение проправя пътя на Барук Самюъл Блумбърг и Даниел Карлтън Гадждусек да сграбчена Нобела за логика на психиката или медицина през 1976 година поради „ тяхното изобретение, обвързвано с новите механизми и произхода и разпространяването на инфекциозните болести “.
Прионите са естествени протеини, които се изкривяват и минават към „ тъмната мощ “. Тези инфекциозни сътрудници губят фикциите си и получават способността да трансформират естествени протеини в приони. Т.е. стават инфекциозни.
Някои от най-популярните болести, провокирани от приони, са заболяването на лудата крава, както и нейната човешка опция – тази на Кройцфелд-Якоб. Тези две дегенеративни болести на мозъка наподобяват изключително доста на куру. Смята се, че заболяването на лудата крава най-вероятно е вследствие от обстоятелството, че кравите ядат рециклирани вътрешности и мозъчни тъкани на други крави (досущ като куру).
С други думи – яденето на човешки мозък не е най-хубавата концепция (дори и като изключим обстоятелството, че можете да прихванете един куп излъчени по кръвен път болести – от ХИВ и хепатит до E. coli и ебола). Изследване обаче, оповестено в Nature през 2015 година открива, че хората от племето форе, които постоянно са яли мозъци, са развили устойчивост към резултатите на прион – изобретение, което би могло да разреши на учените да схванат повече за дегенеративните мозъчни болести (като да вземем за пример това на лудата крава, на Кройцфелд-Якоб, както и някои форми на деменция).
Източник:
