Сбогом, Ангела: Меркел се оттегля от канцлерския пост като истинска политическа звезда
За доста хора, и най-много за по-младите като създателя на този коментар, Ангела Меркел е синоним на Германия. Повечето хора от моето потомство надали помнят различен немски канцлер. Меркел, която пристигна на власт през към този момент далечната 2005 година, за нас е олицетворение на немската страна, нарицателно за политическа мъдрост и съобразителност, за строга финансова политика, граничеща с консерватизъм, за тиха убеденост и желязна воля при отстояването на немските национални ползи. Това разяснява Българска телеграфна агенция.
Показателно е, че макар някои провокирали несъгласия решения на Меркел, немският народ по този начин и не спря да я назовава " Mutti Merkel ", а точно " Мама Меркел ". Трябва да признаем, че това название достоверно отразява същността на връзките сред нея и германците. Както в едно семейство децата не всеки път са уверени в правилността на решенията на майка си или в тяхната правдивост, само че интуитивно осъзнават, че най-вероятно майката въпреки всичко има право и вижда по-напред в бъдещето, по този начин и германците, макар някои моментни съмнения, не стопираха да имат доверие на Меркел, да имат вяра в нейния разсъдък и лидерски качества. Може би най-силното качество на Меркел е точно умеенето да вдъхва почит у съгражданите си и у задграничните си сътрудници не с гръмки изказвания и зрелищни прояви, на каквито, да речем, залагаше някогашният американски президент Доналд Тръмп, а с непроменяемо спокойния си звук, с безконечната си вежливост и дипломатичност, с трезвата си преценка, с прагматизма си и избягването на крайностите даже и в най-напрегнати политически обстановки. Безспорно това са качествата, които трансфораха 67-годишната Меркел в политик с такава известност и въздействие. Независимо дали разговаряше с Доналд Тръмп или с съветския президент Владимир Путин, дали й се постановяваше да се оправя с рецесията с мигрантите или с коронавирусната пандемия, Меркел постоянно излъчваше мощ и въздържаност и залагаше на разговора. Както нейните сънародници, по този начин и задграничните водачи знаеха, че това е индивидът, на който можеш да разчиташ да изслуша доводите ти. Меркел, която по обучение е физик, постоянно залагаше на разумните дейности и прагматизма. За 16-те си години на власт тя потвърди, че сполучливата политика следва да е основана на науката и разсъдъка, а не на пристрастеностите.
Макар към момента да не можем до дъно да го асимилираме, пристигна обаче моментът, в който дългогодишната немска лидерка би трябвало да се сбогува с канцлерския пост. Оттеглянето й от властта също е демонстрация на висока политическа просвета. Меркел остана вярна на обещанието си, което даде още при започване на последния си канцлерски мандат, че няма още веднъж да се кандидатира за канцлер. Нейното държание несъмнено може да послужи за образец на водачи на други страни, които са на власт даже и по-отдавна, само че не дават никакви индикации, че скоро ще се разделят с властта.
Процесът, на който в този момент ставаме очевидци, а точно сбогуването с Меркел, ни разкрива нещо доста значимо за досегашната немска лидерка. С нея задушевно се сбогуват всички: както нейните съидейници и политически съперници в Германия, по този начин и европейските й сътрудници, а също и задгранични водачи, които не всеки път са били на едно мнение с нея. Като стартираме с досегашния й финансов министър Олаф Шолц, който се чака да я наследи на канцлерския пост в Германия, минем през френския президент Еманюел Макрон и стигнем до съветския президент Владимир Путин, всички показват уважението си и признателността си към Меркел за досегашното съдействие. Цветя и ордени, военни почести и приветствени адреси. Меркел си отдръпва от канцлерския пост като същинска политическа звезда. Не всеки политик си печели сходна привилегия. Това е доказателство, че за всичките си години на власт Меркел се трансформира в знак на непоклатимост, на предвидимост, ще повторим, висока политическа просвета. Въпреки че не всички я харесват, всички я почитат.
С Меркел несъмнено си отива цяла ера. Епоха, която беше белязана от огромни провокации както за Германия, по този начин и за Европа. Може би най-голямото такова за Меркел бе мигрантската рецесия от 2015 година. Фразата на Меркел " Wir schaffen das " ( " Ще се оправим с това! " ) се трансформира в знак на политиката й във връзка с мигрантите и на убедеността й, че Германия може да одобри тези хора и да ги интегрира. Същата тази фраза стартира да се употребява иронично и за нападки към немската лидерка, когато се видя, че не всичко с интеграцията на мигрантите върви без спънки. Със сигурност доста хора и до през днешния ден винят Меркел, че протегна ръка на мигрантите. Няма по какъв начин да знаем дали нейното решение бе подбудено от християнски подбуди и предпочитание да помогне на близък или по-скоро от чисто прагматични съображения, в основата на които е съзнаването, че в бъдеще на застаряващата Германия ще й бъде нужна спомагателна работна мощ. Едно обаче е ясно: даже и с това свое най-рисково и застрашаващо политическите й позиции решение Меркел показва присъщата за себе си увереност. Когато Меркел решеше нещо, тя го правеше. А в последна сметка точно това харесват хората у политиците: решителността. Никой не симпатизира на нерешителни политици.
За хората от моето потомство, а, имам вяра и освен за нас, отдръпването на Меркел от властта е вододел в актуалната европейска история. Меркел, която е от поколението на нашите родители, като че ли ни споделя популярната латинска поговорка: Feci quod potui faciant meliora potentes (Направих всичко, което можах. Който може, да направи повече). Идва времето на политическите деца да покажат, че могат да се оправят и без Mutti. Да се надяваме, че са почерпили все някаква част от мъдростта й.
Сбогом, Ангела!
Показателно е, че макар някои провокирали несъгласия решения на Меркел, немският народ по този начин и не спря да я назовава " Mutti Merkel ", а точно " Мама Меркел ". Трябва да признаем, че това название достоверно отразява същността на връзките сред нея и германците. Както в едно семейство децата не всеки път са уверени в правилността на решенията на майка си или в тяхната правдивост, само че интуитивно осъзнават, че най-вероятно майката въпреки всичко има право и вижда по-напред в бъдещето, по този начин и германците, макар някои моментни съмнения, не стопираха да имат доверие на Меркел, да имат вяра в нейния разсъдък и лидерски качества. Може би най-силното качество на Меркел е точно умеенето да вдъхва почит у съгражданите си и у задграничните си сътрудници не с гръмки изказвания и зрелищни прояви, на каквито, да речем, залагаше някогашният американски президент Доналд Тръмп, а с непроменяемо спокойния си звук, с безконечната си вежливост и дипломатичност, с трезвата си преценка, с прагматизма си и избягването на крайностите даже и в най-напрегнати политически обстановки. Безспорно това са качествата, които трансфораха 67-годишната Меркел в политик с такава известност и въздействие. Независимо дали разговаряше с Доналд Тръмп или с съветския президент Владимир Путин, дали й се постановяваше да се оправя с рецесията с мигрантите или с коронавирусната пандемия, Меркел постоянно излъчваше мощ и въздържаност и залагаше на разговора. Както нейните сънародници, по този начин и задграничните водачи знаеха, че това е индивидът, на който можеш да разчиташ да изслуша доводите ти. Меркел, която по обучение е физик, постоянно залагаше на разумните дейности и прагматизма. За 16-те си години на власт тя потвърди, че сполучливата политика следва да е основана на науката и разсъдъка, а не на пристрастеностите.
Макар към момента да не можем до дъно да го асимилираме, пристигна обаче моментът, в който дългогодишната немска лидерка би трябвало да се сбогува с канцлерския пост. Оттеглянето й от властта също е демонстрация на висока политическа просвета. Меркел остана вярна на обещанието си, което даде още при започване на последния си канцлерски мандат, че няма още веднъж да се кандидатира за канцлер. Нейното държание несъмнено може да послужи за образец на водачи на други страни, които са на власт даже и по-отдавна, само че не дават никакви индикации, че скоро ще се разделят с властта.
Процесът, на който в този момент ставаме очевидци, а точно сбогуването с Меркел, ни разкрива нещо доста значимо за досегашната немска лидерка. С нея задушевно се сбогуват всички: както нейните съидейници и политически съперници в Германия, по този начин и европейските й сътрудници, а също и задгранични водачи, които не всеки път са били на едно мнение с нея. Като стартираме с досегашния й финансов министър Олаф Шолц, който се чака да я наследи на канцлерския пост в Германия, минем през френския президент Еманюел Макрон и стигнем до съветския президент Владимир Путин, всички показват уважението си и признателността си към Меркел за досегашното съдействие. Цветя и ордени, военни почести и приветствени адреси. Меркел си отдръпва от канцлерския пост като същинска политическа звезда. Не всеки политик си печели сходна привилегия. Това е доказателство, че за всичките си години на власт Меркел се трансформира в знак на непоклатимост, на предвидимост, ще повторим, висока политическа просвета. Въпреки че не всички я харесват, всички я почитат.
С Меркел несъмнено си отива цяла ера. Епоха, която беше белязана от огромни провокации както за Германия, по този начин и за Европа. Може би най-голямото такова за Меркел бе мигрантската рецесия от 2015 година. Фразата на Меркел " Wir schaffen das " ( " Ще се оправим с това! " ) се трансформира в знак на политиката й във връзка с мигрантите и на убедеността й, че Германия може да одобри тези хора и да ги интегрира. Същата тази фраза стартира да се употребява иронично и за нападки към немската лидерка, когато се видя, че не всичко с интеграцията на мигрантите върви без спънки. Със сигурност доста хора и до през днешния ден винят Меркел, че протегна ръка на мигрантите. Няма по какъв начин да знаем дали нейното решение бе подбудено от християнски подбуди и предпочитание да помогне на близък или по-скоро от чисто прагматични съображения, в основата на които е съзнаването, че в бъдеще на застаряващата Германия ще й бъде нужна спомагателна работна мощ. Едно обаче е ясно: даже и с това свое най-рисково и застрашаващо политическите й позиции решение Меркел показва присъщата за себе си увереност. Когато Меркел решеше нещо, тя го правеше. А в последна сметка точно това харесват хората у политиците: решителността. Никой не симпатизира на нерешителни политици.
За хората от моето потомство, а, имам вяра и освен за нас, отдръпването на Меркел от властта е вододел в актуалната европейска история. Меркел, която е от поколението на нашите родители, като че ли ни споделя популярната латинска поговорка: Feci quod potui faciant meliora potentes (Направих всичко, което можах. Който може, да направи повече). Идва времето на политическите деца да покажат, че могат да се оправят и без Mutti. Да се надяваме, че са почерпили все някаква част от мъдростта й.
Сбогом, Ангела!
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ