ДЖОРДЖ ХАРИСЪН и ЕРИК КЛЕПТЪН - приятелство и любовен триъгълник
Приятелството сред Джордж Харисън и Ерик Клептън е едно от най-интересните и спорни връзки в музикалната история. То е белязано от дълбока взаимна респект, музикално ентусиазъм, персонални изменничества и една жена, която свързва и разделя двамата гении.
Началото на другарството: Музикалната връзка
Джордж Харисън и Ерик Клептън се срещат през 60-те години, когато The Beatles към този момент са световен феномен, а Ерик Клептън построява името си като един от най-виртуозните китаристи на своето време с The Yardbirds и Cream .
Приятелството им стартира с дълбока взаимна възхита. Харисън вижда в Клептън освен музикален сподвижник, само че и актьор, с който може да споделя любовта си към блуса и китарата. Клептън , от своя страна, е удивен от спокойния и нравствен Джордж , който внася баланс в неговия безреден живот.
Един от първите знакови моменти в съдействието им е песента „ While My Guitar Gently Weeps “, където Клептън свири солото – първият случай, в който външен музикант се включва в запис на The Beatles . Харисън счита, че Клептън ще внесе свежа сила в сесиите, които са напрегнати заради различията в групата.
Пати Бойд: Любовният триъгълник
Ключовият миг в историята на двамата е обвързван с Пати Бойд – красивият модел, за който Джордж Харисън се дами през 1966 година Пати е муза както за Харисън , по този начин и за Клептън . Тя въодушевява Харисън да напише класическата „ Something “ , която Франк Синатра разказва като „ най-великата любовна ария на всички времена “.
Докато Харисън и Бойд се борят с компликациите в брака си (включително невярност и прочувствена дистанция), Клептън се влюбва в нея. Тази обич не остава загадка. През 1970 година Ерик написа „ Layla “, една от най-емблематичните песни в историята на рока, въодушевена от несподелените му усеща към Бойд .
Въпреки сложността на обстановката, Харисън и Клептън резервират другарството си. Самият Харисън , прочут със спокойния си и нравствен метод към живота, споделя, че „ не има “ Пати и че е подготвен да остави тя да избере. През 1974 година, след края на брака си с Харисън , Пати се дами за Ерик Клептън .
Музиката като мост
Въпреки този комплициран любовен триъгълник, Харисън и Клептън не престават да работят дружно. Харисън даже свири на сватбата на Клептън и Бойд – необикновен, само че сладкодумен жест на амнистия. Това събитие е показателно за дълбокото другарство сред двамата.
През 80-те години те провеждат турнето „ Live in Japan “, което укрепва връзката им и демонстрира, че музиката е била и постоянно ще бъде техният език на съгласие. Харисън постоянно се майтапи, че е „ поверил Пати “ на Клептън , а самият Клептън споделя, че Харисън е „ най-великият другар, който в миналото е имал “.
Духовността и сложността на другарството
В основата на връзката сред двамата е дълбоката нематериалност на Харисън , която му разрешава да вижда оттатък персоналните спорове. Той има вяра, че връзките сред хората са краткотрайно проявяване на нещо по-голямо. Тази философия му оказва помощ да одобри случилото се с Пати и да резервира другарството си с Клептън .
Ерик Клептън от своя страна постоянно приказва с почитание за Харисън . През годините признава, че Джордж е бил освен негов другар, само че и наставник, който му е оказал помощ да откри вътрешен мир в сложни моменти.
Наследството на Харисън
Когато Джордж Харисън умира през 2001 година, Клептън провежда концерт в негова чест – „ Концерт за Джордж “. На това събитие музиканти от целия свят отдават респект на Харисън , само че точно Клептън е този, който управлява събитието. Това е заключителен жест на обич и почитание, който затваря кръга на тяхното извънредно, само че надълбоко другарство.
Наследството на връзката
Приятелството на Джордж Харисън и Ерик Клептън е доказателство, че връзките сред хората са комплицирани, само че когато са построени на почитание и обич, те могат да преодолеят всевъзможни трудности. Харисън и Клептън не са просто другари – те са съдружници, които намират смисъл в музиката и живота, даже когато ориста ги изправя един против различен.
Вижте още: Всяка моя нота е молитва за света – ДЖОРДЖ ХАРИСЪН
